Втората световна война слага край временно на идеята, която през 1930 г. изплаква като новородено в Уругвай, а през 1934-а и 1938 г. се учи да ходи на европейска земя в Италия и Франция.
Мондиал 1942 трябва да е в Бразилия или Германия, като домакинството трябва да се определи през 1939 г., но това не се случва. Избухва най-кървавият и разделящ военен конфликт в историята.
След него светът се връща към нормалност - бавен и болезнен процес, но футболът вече е неизменна част от живота на хората поне на континентите Европа и Южна Америка. Популярен е и в Северна Африка, както и в конкретни региони на Азия.
Затова и през 1947 г. ФИФА дава ход на завръщането на световните първенства, които са привлекли голямо внимание през 30-те.
Очевидно Германия няма как да е домакин на турнира през 1950 г., а и нещо повече - тя е санкционирана и спряна от всяко спортно състезание чак до Олимпийските игри през 1952 г.
Домакинството отива за Бразилия - страна, която вече е напълно и нелечимо болна от заразата на футболната топка.
Да се спечели това световно първенство е национален въпрос. Нищо друго не е важно за народа и държавата в онази година. Бразилия има и много силен отбор, като някои от играчите в него са търсени вече от европейски клубове - трансферите още са рядкост за футбола, но има такива. А и има богати отбори на нашия континент.
Бразилците набират скорост в хода на турнира. Започват с 4:0 срещу Мексико на "Маракана", който е недостроен, но никой не си и помисля да не се играе там. Стадионът буквално продължава да се изгражда по време на световното. 82 хиляди гледат този мач, а следващият е в Сао Пауло - там домакините правят 2:2 с много силните швейцарци. Следва 2:0 над Югославия на "Маракана", където вече има 145 хиляди.
Във финалния кръг (няма преки елиминации) Бразилия бие със 7:1 Швеция и с 6:1 Испания. И на двата двубоя по над 150 000 пълнят трибуните на строителната площадка с футболен терен по средата. Уругвай не успява да бие Испания (2:2), но печели с 3:2 срещу Швеция с късен гол на Манека, а това му оставя шанс да вземе трофея. Трябва ... само да бие Бразилия и да изпревари този отбор в крайното класиране. На домакините стига и равенство. А как се бие Бразилия пред 199 854 бразилци на "Маракана"? И това е официална статистика. Свидетелите и местните медии се кълнат, че е имало доста над 200 000 души.
Това не е финал, противно на писанията през годините. Това е просто последен мач от заключителния кръг на турнира. Затова и на Бразилия стига реми.
Фриаса вкарва за домакините в 47-ата минута и е чудо, че стадионът не се срутва. Всичко изглежда решено.
Но Скиафино изравнява в 66-ата, а в 79-ата Гиджа пробива отдясно и стреля неспасяемо в близкия ъгъл - 1:2!
Нататък гледките са потресаващи. Тишината е почти гробовна, но се чуват писъци. Награждаване няма, тихомълком Жул Риме подава купата на капитана на уругвайците Варела, а те напускат стадиона светкавично.
Бразилия буквално умира в този ден. Има сведения за десетки самоубийства в страната, инфарктите също са много. Вестниците не пишат нищо на първите си страници. Просто ги публикуват в черно мастило.
Онзи 16 юли остава паметна дата за футбола, но и вододел. Той е футболната смърт на една нация, но и раждането на мита за нея. Защото в следващите месеци в Бразилия футболът лека-полека се надига от травмата. И в търсенето на причините за кошмара, се стига до обединение: Най-добрият отбор в света е бил прокълнат. Има магия.
Тогава един 18-годишен художник, или по-скоро - илюстратор за местен малък вестник в Пелотас, малко градче в Рио Гранде ду Сул, намира решението, което слага ново начало на футбола в страната.
Вестник "Корейро", тогава най-голям в страната, обявява конкурс за нов екип на Бразилия, като разтръбява, че белият със сини якички, с който тимът играе дотогава, е омагьосан и прокълнат. Всички са съгласни - това изглежда толкова логично, нали?
Алдир Гарсиа Шлее - въпросният младеж, рисува екип в златисто и зелено, който печели конкурса. Федерацията приема и на Световното първенство в Швейцария през 1954-а златисто-зелените фланелки за първи път гастролират върху бразилските тела.
Останалото, както се казва, е история.
Бразилската футболна магия превзема света в следващите 20 години. А златистият мит за вълшебници като Пеле, Гаринча, Тостао, Жаирзиньо, Ривелиньо, Диди, Вава и Карлос Алберто е отделна, доста обемиста глава, в историята на играта.
Бразилия обаче чака до 1958 г. за старта на приказката си.
Преди нея идва Чудото от Берн.
На световното през 1954 г. има един явен фаворит. Няма съмнение кой е най-силният отбор на планетата - Унгария. Летящите маджари на Пушкаш, Кочиш и Цибор бият наред в продължение на 2-3 години, включително водещи нации като Англия, Испания, Италия - всички са разгромявани със суперфутбол, който е едно ниво над останалите.
На Мондиала в Швейцария унгарците бият Западна Германия с 8:3 в групата, но на финала пак се стига до среща с този отбор.
Как и защо този финал завършва 2:3 за аутсайдера, и до днес не е съвсем ясно и дискусиите не стихват. Една теза, която се появи в Германия през 2004 г., точно 50 лета след Чудото от Берн, остава като петно върху световното. Тогава са разсекретени документи на държавата от следвоенните години и се оказва, че е било държавна политика да се използва допинг в спорта, в търсене на успехи и повдигане на самочувствието на стъпканата след войната нация.
В Берн преди финала играчите в германския отбор са получили субстанции, ползвани във военната индустрия на фронта. И в книгата на Хелмут Ран, и в тази на Фриц Валтер - двамата най-големи герои на онзи тим, нещата са описани съвсем ясно и без увъртане.
Всичко това обаче е част от легендата за онова първенство, в което не най-добрият отбор става шампион. Във футбола това не е рядкост или изключение. Успехът на германците само 9 години след смазващия за страната и народа край на Войната си остава грандиозен.
Бразилия изгрява ярко четири години по-късно, когато едно 17-годишно момче променя представите за това как се играе тази игра по онова време. Едсон Арантес до Нашименто изригва по терените в Швеция и пленява света.
Той няма навършени 18 години (роден е октомври 1940-а), когато отива на световното, пропуска първите два мача и дебютира срещу СССР, за да направи невероятен фурор на турнира. За първите три минути Бразилия създава един куп голови положения, за да вкара най-накрая топката във вратата на Яшин. Пеле и Гаринча - един кривокрак тип на крилото, просто правят магии.
Нататък хлапето вкарва шест гола в трите мача от елиминациите (1:0 над Уелс, 5:2 над Франция и 5:2 срещу Швеция на финала). Новият идол е роден. Но още никой не подозира, че съвсем не е далеч момента, в който светът ще го нарече Крал на футбола. Така е известен и днес, въпреки че си отиде в последните дни на 2022 г. Никога няма да дойде ден, в който името на Пеле да не бъде споменавано до "крал".
Четири години по-късно в Чили той е контузен тежко още на старта на турнира, но Гаринча поема нещата в своите ръце (и несъразмерни крака - единият е по-къс от другия). И извежда златистите до нова титла. Втора поред. Този Мондиал е пълен със скандални моменти и грубости в някои от мачовете. И, за да е футболът винаги полемичен, отново една история виси като сянка над финала.
Гаринча трябва да бъде наказан за него, след като е изгонен от терена шест минути преди края на полуфинала срещу Чили (4:2). Но след молбите на бразилците и под натиск от медиите по целия свят, ФИФА отменя санкцията и крилото играе на финала с Чехословакия.
И е най-добрият на терена, а Бразилия бие с 3:1. Отново - история, която не се забравя, но и не може да изтрие триумфа на шампиона. Просто хвърля лека сянка.
През 1966 г. идва единствената титла на Англия, след като на "Уембли" е победена Западна Германия с 4:2 след продължения. И около този Мондиал полемиките ще са вечни.
Първо заради "заговора срещу Южна Америка", както в един глас пишат медиите в Бразилия, Аржентина и Уругвай.
Шампионите са изхвърлени още в групата, където са с три европейски отбора - България, Португалия и Унгария. Бият само нашите с 2:0 (голове на Пеле и Гаринча), но губят следващите два мача и отпадат "наритани и изпоконтузени от чудовищни грубости", както се пише в Рио и Сао Пауло. Истината е, че наистина срещу суперзвездите на селесао се действа безскрупулно.
В елиминациите идва и големият "заговор". В един четвъртфинал Англия бие Аржентина с 1:0, а съдия е германец. В друг по същото време Бундестима мачка Уругвай с 4:0, а рефер е англичанин. И защо това е важно? Защото още в 35-ата минута е изгонен капитанът на аржентинците Ратин, а до 50-ата на другия мач двама уругвайци са пратени под душовете (при резултат 1:0).
На финала се срещат точно двата европейски "заговорника", а тогава идва най-големият скандал на първенството. Голът на Хърст в продълженията за 3:2. При удара на деветката топката не минава голлинията, но въпреки това попадението е признато. И днес това е знаков момент във футбола. Няма как да е иначе, световните първенства раждат митове и легенди, но и много, много моменти, които никога няма да спрат да се обсъждат.
През 1970-а идва третият триумф на Бразилия и златната купа "Нике" остава завинаги за този отбор. А той - в този му вариант от 1970-а, е нарицателно за това как се играе футбол, който пълни душата.
"Бразилците от 1970-а" - дори Марадона го е използвал за сравнение в интервюта. Това е мерилото, това е стандартът.
Пеле блести на това световно и води отбора към триумфа. златистата магия завинаги пленява света, а финалът с Италия е рецитал - 4:1, с кой от кой по-красиви голове.
Турнирът в Мексико ражда и шедьовър, наречен Мачът на века: Италия бие Западна Германия в полуфинален епос с 4:3.
На този Мондиал бразилците се бетонират като вълшебниците на футбола, а стилът им е оприличаван на нещо средно между спорт и изкуство.
Те се превръщат във "втория любим отбор на всеки", който е от друга нация по света. Селесао печели на "Ацтека" титлата, а този стадион също е завинаги гравиран върху историята на световните първенства.
Там Марадона ще твори 16 години по-късно, там се случи и Божията ръка, а там бяха вкарани и двата най-красиви гола в историята на Мондиали (мексиканецът Негрете срещу България и същият този Диего ги нанизаха).
Там след дни е и откриването на Мондиал 2026.
Няма коментари:
Публикуване на коментар