Рим показа в един и същи ден и дори по едно и също време, че знае да балансира външната си политика, изключвайки всякакъв екстремизъм
Миналия петък по обяд се случи нещо доста показателно за външната политика на Италия през последните години. Докато премиерката Джорджа Мелони разговаряше в Рим с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, вицепремиерът и министър на инфраструктурите и транспорта Матео Салвини посети павилиона на Русия на Биеналето във Венеция.
Мисията на нито един от двамата не беше лека - министър-председателката си бе поставила за цел да позакърпи продънилите се напоследък отношения на Рим с Вашингтон. Заместникът ѝ пък трябваше да покаже на Брюксел, че въпреки неприязънта на висшите еврочиновници срещу Москва, нейното присъствие е съвсем нормално на Биеналето във Венеция - най-голямото световно събитие за модерно изкуство. Като в края на деня нито Милони, нито Салвини бяха поздравени от когото и да било за някакъв особен успех при изпълнението на мисията им. Но повечето политически анализатори в Рим и Милано направиха единодушно многозначителния извод, че премиерката и вицето ѝ са сторили необходимото, за да защитят подобаващо италианските интереси и пред САЩ, и пред Русия, и пред ЕС.
Както обобщиха италианските медии в събота сутринта, срещата на Джорджия Мелони с Марко Рубио е била белязана от съзнанието на главните участници в нея, “че след час, след ден, след седмица може да пристигне туит от Доналд Тръмп, който да промени всички карти на масата”. И съответно в разговора двамата съвсем дипломатично предимно били възхвалили с общи приказки “трайното стратегическо партньорство”, “еднаквите приоритети”, “постоянното трансатлантическо сътрудничество”, “откровения диалог между съюзници, които все пак държат и на своето”.
Но най-тиражираният римски всекидневник “Република”, който обикновено никак не е ласкателен към излъчената от десницата в страната премиерка, подчерта: “Джорджа Мелони потвърди предпазливото отдалечаване на Рим от позициите и исканията на американската администрация, като не се поколеба да изтъкне, че единството на Запада е ценно, но имайки предвид защитата на италианските интереси, тя каза ясно: не на всяка цена!”
“После - изтъкна “Република” - резките залози, поставени от Тръмп по най-важните за Италия въпроси, се повтарят един по един в речитатива на госта, правейки обаче сближаването между Вашингтон и Рим в кратки срокове обективно невъзможно.”
“Изтеглянето на американските войски от Апенините - бил рекъл например Рубио според в. “Кориере дела сера” - остава на масата - решението е изключителен прерогатив на Тръмп, няма смисъл да се говори за него.” След това държавният секретар посочил, че неотдавнашният отказ на Рим да предостави на САЩ военната база Сигонела за операциите срещу Иран бил “огромен удар за Вашингтон, тъй като американците са в НАТО преди всичко заради възможността да разполагат собствени сили в европейските страни, които можем да използваме в определени ситуации”. А що се отнася до Ормузкия проток, Вашингтон очаквал “нещо повече от силни думи” от съюзниците, включително от Рим.
И според в. “Ла Стампа” министър-председателката била изразила само съжаление по отправените ѝ под сурдинка критики, без обаче да демонстрира желание за промяна на последните ѝ позиции. За всекидневника обаче не било станало ясно дали в разговора са били засегнати личните отношения на Мелони и Тръмп, който до неотдавна я сочеше като модел на европейски политик, а после каза, че го била разочаровала страхотно, защото била защитавала папа Лъв XIV от неговите нападки, нарочили Светия отец за поддръжник на ядреното въоръжаване на Техеран. И тук Мелони била много убедителна, подчертавайки, че ръководителят на правителството на Италия, на чиято територия е Ватикана, може само да защищава папата, като това, разбира се, въобще не бивало да става повод за полемика. “Вашингтон - подчерта в заключение “Ла Стампа” - вече не може да разчита на безкритична подкрепа от италианска страна и в същото време Джорджия Мелони вече не е готова да я даде, като напусне западноевропейската рамка.”
“Намесата на Европа в аферата с Биеналето - цитират информационните агенции изявлението на Салвини - беше вулгарна. Да речеш, че ако не направиш това, което ти казвам, аз ще ти взема парите, е все едно дете, което губи на футболното игрище, за да си отмъсти, задига топката на другарчетата си. Можем и без техните два милиона!” Става дума за ултиматума на Брюксел към организаторите на Биеналето, че ако те не докажат до края на седмицата, че с отварянето на руската палата не са нарушили санкциите на ЕС срещу Русия, ще загубят одобреното от Европейската комисия финансиране.
“Тук има много страни с различни култури - обяснява още лидерът на управляващата партия “Лига” и вицепремиер, - страни, с много продължаващи конфликти и ето защо от Европа, която представлява всички, включително мен, очаквам повече непредубеденост.” Няма и намек за констатациите на някои среди на Запад, че Италия ще предостави на Кремъл изображения, с които за да обясни на руснаците как е бил преодолян предпазният пояс на ЕС срещу агресията на Украйна. “Правилно е да се прави разлика между тези, които са нападнали, и тези, които са се защитавали - обяснява Салвини, - но се надявам всичко това да не продължа още четири години със санкции, бойкоти, проверки и противоречия.”
Придружителите му напразно се опитват да го принудят, да го отвлекат, - посочва “Кориере дела сера”, но той им нарежда: “Успокойте се - дойдох да благодаря на организаторите и да сложа край на противоречията, които не трябва да включват изключителна реалност като тази”. А на репортерски въпрос защо не е посетил палатата на Украйна, Матео Салвини отговаря: “Аз ходя там, където ме поканят!”
Така че нито Мелони съши перфектно отношенията на Италия със САЩ, нито Салвини накара сегашните лидери на Европейския съюз да се позамислят за евентуална промяна на свръхвраждебното си отношение към Русия. Но Рим показа в един и същи ден и дори по едно и също време, че знае да балансира външната си политика, изключвайки всякакъв екстремизъм. Просто защото най-малкото в сегашния момент на Европа и на света не е нужно изостряне на отношенията, а им трябва диалог. И този подход неминуемо ще донесе дивиденти, но не толкова за Мелони и Салвини, а най-вече за всички италианци. Като след случилото се миналия петък в Рим и Венеция, хората по света със сигурност ще заобичат още повече Италия.
П.П. Ако е истина онова, което писаха медиите в Италия в петък и събота, че за представянето на България в директните репортажи на “Джирото” по италианската държавна телевизия РАИ, заслугата е на посолството на Рим в София - “Chapeau!” Шапка да им свалиш по френски на дипломатите, които прилагат у нас италианската външна политика.
А ще е хубаво нашата телевизия да излъчи въпросните репортажи изцяло с коментарите на пратениците на РАИ, но, разбира се, в превод на български. Защото коментарите на италианските журналисти са истински урок по българщина, по преклонение и обич към нашата страна. Топли наистина думи, каквито за съжаление написалият горните редове отдавна нито е чел, нито е слушал от родните ни медии!
Румен Михайлов, "Труд"


Няма коментари:
Публикуване на коментар