Днешният ден е денят на Храбростта и Българската армия.
Имаме почивен ден, но празнуваме ли храбростта или точим ножове за поредното агне и редим трапеза за търбусите си? Ситним ли с ножа агнешки дреболийки или се гордеем, че сме българи-юнаци? Храбри ли сме, или бабаити, дето се захласват по най- елементарните атрибути на празника - пукница и ядене.
Целували ли сте скоро българското знаме, седяли ли сте на пост пред него, издигали ли сте го в небето, марширували ли сте, предвождани от силата, значимостта и авторитета му?
Повечето от вас – не! За повечето от вас това си е Гергьовден - денят на имениците и агнеубийството.
Знамената обаче, братя, са само парче текстил, ако не са обезпечени с личната ви храброст и готовност да ги издигнете в себе си и да се поклоните на България. Да сте готови да пазите границите и небето и́.
Но това е дълг, с който последните поколения не са възпитани и за тях Свети Георги е ламинирана иконка в кухнята на баба им. Или репортаж по телевизията, в който изпосталялата армейска наличност едва бере душа.
Да ядем агнешко и да се напиваме може във всеки друг ден. Празници като този са ден за размисъл, за възпоменание на националното ни самочувствие, за преразказ на бойните ни успехи, потънали някъде в писаната с кръв история. И която вие дописвате облакътени на маса, с червено вино от картонена кутия.
Не ми се празнува такъв празник, с такива хора. Моля, изтрезнейте морално!
Няма коментари:
Публикуване на коментар