В петък България ще има ново правителство с премиер доскорошният президент Румен Радев. Според Ивайло Илиев, един от най-младите политолози у нас, роден през 21 век, победата с абсолютно мнозинство на „Прогресивна България“ е обществена поръчка за край на политическата криза у нас през последните 6 години. Тази обществена поръчка с това мнозинство предполага и радикални ходове, но не в смисъла на революционност и хаотизъм, с някакви кратковремени и бързи резултати, които да задоволят електроата, а системност и по-дългосрочни визии и предвидимост с цел по-дълготрайни резултати.
- С това абсолютно мнозинство на партията на Радев дойде ли краят на политическата криза, която започна преди 5-6 години, господин Илиев?
- Това беше обществената поръчка, дадена на тези избори за изход от изборния цикъл, за изход от управленския модел, който със съвсем кратки прекъсвания успя да се възпроизведе отново преди и през предишната власт. И в момента виждаме, че до края на седмицата новите министри ще са встъпили в длъжност и кабинетът на Радев ще започне да функционира.
- А какво получи всъщност Радев - мандат за нормализация или мандат за реформи, от които има нужда и се говори от повече от 10 години?
- Ако съдим по заявките първите задачи ще са цените, инфлацията, бюджета, но според мен това е мандат за структурни реформи. Чуват се различни определения за това какво точно ще представляват те, какво ще рече разглобяване на олигархичния модел, дали няма да бъде вид прегрупиране. Според мен това бързо ще го разберем. За мен са важни структурните реформи, да чуем, например, какви ще са плановете за държавната администрация. Това е проблем, в който от години се трупат половинчати мерки, някакви погребани надежди за оптимизации и един всеобщ популизъм от управляващи и опозиции поне от 15 години.
Тази обществена поръчка с това мнозинство предполага радикални ходове, но не в смисъла на революционност и хаотизъм, с някакви кратковременни и бързи резултати, които да задоволят електората. Това предполага системност и по-дългосрочни визии и предвидимост, разбира се, с цел по-дълготрайни резултати. И тогава вече ще можем да кажем, че няма да имаме пак дирекции по 15 000 евро заплати, няма да имаме партийни калинки. Така че ето ви една мярка, която може да покаже това системно поведение, което де факто Радев вече демонстрира от президентския си пост през последните години. Системност в поведението и начина на говорене, което предполагам, че ще се пренесе вече и на партийния и управленски терен.
- Това ще го видим още утре, когато ще представи Министерския си съвет, дали ще има толкова много министерства. Защото говори за оптимизация и съкращаване на държавната администрация. Но няма ли вероятност той да си назначи негови хора и да си остане същото положение?
- На практика това, което малко се отчита, според мен, е тази необходимост в момента от събиране на огромен управленски апарат. Защото лицата са само министрите, но надолу следват заместник министри, втори и трети управленски ешелон, на областни управители, техни заместници. Може би ще се правят смени и в регулаторите, в агенции и дирекции. Този огромен държавен апарат няма как да бъде сменен с магическа пръчка в началото на първата година от мандата. Но в рамките на четиригодишен хоризонт може да се стигне до голямата промяна. Но не сега, в началото на мандата. Сега ще видим министрите, които са ни добре познати от служебните правителства, назначавани от Радев като президент.
- Ще преминат от „Дондуков“ 2 на „Дондуков“ 1...
- Ако се говори за битка с бившия управленски модел, то трябва да се съгласим, че той е закотвен именно в общините, в дългогодишното управление на кметове от бившия т.нар. управленски модел. Така че ако тази битка ще бъде реална, такава каквато чуваме по заявки, то според мен основният терен ще бъде общинския и по места. Защото по върховете ще видим промените, всички ще ги видим, но по места хората ще усетят евентуалната промяна по улицата, по тротоара, но това ще отнеме време и най-вероятно ще трябва да минат и местните избори догодина.
- Има едно неписано правило, че реформи се правят в първата година, даже в първите месеци на управлението, после вече се закъснява. Ще ли се спазва това сега, според вас?
- Фундаментът на развитието на „Прогресивна България“ като партия ще бъде в местните структури. Винаги енергията по места може да налива в мелницата на една формация и обратно от централното управление може да бъде наливана сила по места. В момента виждаме, че тази енергия, която беше демонстрирана с общ масов национален вот, с разнообразни демографски и социални групи, създава електорален профил на една всеобхватна масова народняшка партия. И ще видим дали до местните избори ще бъдат оформени местните структури на партията. Има година до местния вот, това е достатъчно време да видим какви резултати ще произведе централната власт, които да налеят легитимност и сила на партийните структури по места. Защото ако искат да се борят със предишните модели на управление, то битката е там и ще видим дали ще има пренасяне на сила отгоре надолу.
- Парламентът се очертава да бъде доста скучен с това абсолютно мнозинство. Ще упражнява ли то диктат или ще търси съгласие поне за някой по-важни закони?
- За диктата на мнозинството политолозите водим дискусии, истината е, че ако се сбъднат заявките за общи политики, ние трябва да отправим неминуемо поглед към ПП и ДБ, заради заявката за общи действия по отношение на съдебна реформа, по отношение на нов състав на ВСС. Тя няма как да бъде единствено облечена в единичен акт на гласуване на 160 депутати. Т.е. щат не щат, разговорно казано, ще трябва да задълбочат своето сътрудничество, защото това ще изисква серия от мерки, от политики и общи законопроекти, които ще изискват квалифицирани мнозинства. Прокрадва се и възможно отваряне на конституцията, където ще трябват още по-големи мнозинства. Така че не са изключени някакви изненади, като, например, защо пък ГЕРБ и ДПС да не гласуват подкрепа за него? Такъв тип провокации никога не са изключени, тогава вече няма как „Прогресивна България“ да каже, че не желаят тази подкрепа.
От друга страна, има го и моментът на собственото абсолютно мнозинство, което ще предпостави тази скука, която няма как да е избегната. Няма да ги имаме вече онези пламенни заседания с обиди, с наказания, с провокации и с процедурни хватки. Което пък ще бъде и предизвикателството към опозиционните формации, да видим каква политика те биха могли да предприемат, за да бъдат адекватни на тази нова реалност. Виждаме, че някои ще се обърнат към себе си, ще търсят собствените си грешки, ще търсят възможност на реформи, като ГЕРБ. Какъв ще е пътят на пътят на ППДБ поотделно как ще обособят двете си лица идеологически. Явно опозицията ще се обърна повече към себе си, отколкото към властта, но то няма и как да е другояче.
- Разводът между ПП и ДБ не беше по взаимно съгласие. Продължава търсенето на виновника... От ДБ нарочиха Асен Василев?
- Ами да, аз определям основния проблем като лидерското его на Асен Василев. Има и един слон в стаята, който не забелязваме през последните две-три години. Истината е, че „Продължаваме Промяната“ никога не са били органична част от онази демократична общност, която стои зад коалицията. Те станаха част от нея след падането на кабинета на Кирил Петков, когато се явиха в обща коалиция с „Демократична България“ в общ фронт да преборят ГЕРБ. После имаха равни резултати на едни от следващите избори, после възникна сглобката. Иначе в последните години на няколко пъти имахме подобни ситуации за възможно разцепление между ПП и ДБ. Дори „Демократична България“ водиха преговори с ГЕРБ преди да бъде съставен кабинета „Желязков“, без присъствието на ПП.
Така че там разцеплението винаги е било въпрос на време и в крайна сметка то се случи основно заради вътрешнопартийни боричкания, заради неразбиране за коалиционните механизми, които не можаха да сработят. Те нито веднъж не станаха реална коалиция в смисъл на общи действия и решения.
- Нямаха и коалиционното споразумение, чак сега се сетиха за него?
- Точно така, да. Всички, които имаме наблюдение над коалицията знаем, че и до момента са се вземали решения поотделно. Да не говорим колко фракции и групи има вътре, които не се харесват помежду си, колко хора напуснаха формацията заради присъствието на другата формация в коалицията.
Изобщо аз го намирам това разделяне като естествен изход от вътрешнопартийното напрежение, което беше станало очевидно. Но тук е и другата истина, че тази общност според мен и тази коалиция е обречена под някаква форма да продължи да си сътрудничи. Защото, ако са верни тезите на колегите ми социолози, че има някакъв електорален таван, който тази коалиция започва да достига, то няма как да не продължат с общи действия занапред. Особено за президентските избори, където ще трябва да се търсят много широки подкрепи извън центъра на София.
- Защо младите, които бяха на площадите, предпочетоха Радев, а не ППДБ, които организираха протестите?
- Аз имам една теза, че няма такова определение младите, възрастните, пенсионерите. Реално поколението джензи показва доста разнообразен вот както всяка демографска група. Аз лично не съм изненадан от това, дори бих се притеснил, ако беше отишъл само в една посока.
- А как ще коментирате заплахата на Николай Денков, че ако „Прогресивна България“ започне да прекрачва границите, те мога да изкарат хората на улицата?
- Звучи ми като заявката, че ще имат 121 депутати, но сега имат 16. Дефакто това е опит за обособяване на партийния образ на формацията ПП. Очевидно Асен Василев е предприел този курс за някакво ново лице на ПП, което да не е непременно свързано с коалиционния образ ППДБ. Но не знам кой би излязъл с тях сега на улицата.
- С ПП или с ДБ или с двете може да си партнира Радев?
- Той сподели, че разделението усложнява бъдещите преговори за новия ВСС. Но в българската реалност съвсем скоро този въпрос ще бъде поставен под друга призма с въпроса за квотите. Стигнем ли до разпределенията, тогава ставаме най-големите майстори на разделите. И ако напрежението в бившата коалиция е станало доста голямо, според мен там ще видим същото в бъдеще по отношение на номинациите, защото сега двете формации вече могат да номинират хора и в случая „Прогресивна България“ иска или не иска ще трябва да покани и двете формации на преговори. Но сега не се задават нови избори, така че ще имат достатъчно време спокойно и адекватно да помислят и да обсъдят съдебната реформа, как да се случи тя така, че да не отпадне както предишната.
- Наскоро ми попадна реч на Роналд Рейгън от 1984 година „Време за избор“, където казва, че изборът пред обществото не е просто ляво и дясно, а посоките на развитие. Има два пътя - нагоре и надолу. Нагоре е пътят на максималната индивидуална свобода, съчетана с ред и отговорност. Той символизира стремежа към демократичен, мирен и проспериращ начин на живот, при който гражданите управляват за общото благо. А надолу е пътят към увеличаване на държавната власт за сметка на индивида, водещ до тоталитаризъм, към „незначителността на отделния човек“, доминирана от гола сила, алчност за власт и ресурси. По кой път смятате, че ще тръгне „Прогресивна България“ начало с бивш президент и генерал с абсолютно мнозинство?
- И с военната дисциплина... Да, има очакване за нещо такова и в управлението. Тук ще споделя това, което ми попадна от колеги - че Радев като генерал ще действа по-скрито, по-бавно и не толкова ясно, и просто ще излезе в един момент - и раз, два, три ще го направи в някакви бързи стъпки. Но се надявам да има системност, прогнозируемост и предвидимост на тези мерки, които ще бъдат предприети. Защото реформите няма да могат да постигнат резултат, ако са тоталитарни и еднолични. Ако самите те искат устойчивост и дълготрайност, ще трябва да търсят партньори, консенсус и време, за да се случат те по-бавно и по-сигурно, ще трябва одобрение, което да надскочи този плам с момента и тази обществена енергия зад него.
- Как мислите, на кое събитие в България ще бъде отделено повече внимание в световните медии? На това, че мандат за правителство ще получи бивш президент, смятан за проруски, или на трите етапа от Джиро ди Италия, които ще се проведат у нас по същото време?
- Като човек с особен афинитет към спорта, се надявам да е Джирото - с мащаба на това събитие и възможността му за рекламата на страната. Това събитие е фундаментално, значимо и се надявам за него да отделят повече време. Пък първото ще си мине като дописки по медиите. Радев беше смятан за проруски настроен президент. Наближава 9 май и първата проява на новия премиер може да бъде да отправи някакво послание за тази дата, да видим в каква посока ще го отправи. Това със сигурност ще бъде отразено във всички западни медии и ще бъде много ясно за посоката, която ще следва. Тук нямам очаквания. Може би ще търси някаква балансирана позиция, показвал го е и досега - да бъде с европейски профил навън и в същото време да задоволява всички вътрешнополитически интереси вътре в страната.
Ивайло Илиев е политолог, журналист и фоторепортер. Роден е на 12 февруари 2001 г. Завършва средното си образование в ППМГ “Никола Обрешков” в гр. Казанлък, а след това и висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски” - бакалавър по “Политология” и магистър по “Политически мениджмънт и консултиране”. На академично ниво се занимава с теми като влиянието на неформалните лидери и социалните медии в политическия процес. Бил е член на Студентски съвет на СУ и е бивш председател на една от най-разпознаваемите студентски структури в Алма матер - Студентския клуб на политолога.
Интервю на Тодор Токин, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар