Предложението на руския президент Владимир Путин бившият германски канцлер Герхард Шрьодер да бъде посредник в евентуални бъдещи преговори между Брюксел и Москва за мир в Украйна разцепи политическата класа в Берлин.
Новината за щенията на Кремъл стана водеща в неделя за медиите из Западна Европа, много от които подчертаха дебело, че чрез лансираната идея държавният глава на Руската федерация е “избягал далеч напред” от ЕС. Просто защото председателят на Европейския съвет Антонио Коща вече бил пожелал преговори с Москва за спиране на войната с участието и на Брюксел, но не сега, а някъде напред и в “подходящ момент”, сякаш за да ги отдалечи във времето.
Но първата реакция съвсем естествено бе тази на Берлин, но не само защото Германия е все така водеща сила в Съюза, а защото “руският лобист Шрьодер”, както го нарече презрително иначе дипломат №1 на ЕС - Кая Калас, продължава да има завидно влияние особено сред лявоцентристките сили в страната.
В интерес на истината правителството на християндемократа Фридрих Мерц посрещна хладно предложението на Путин и много, много не се замисли преди негов говорител да го обяви пред националната информационна агенция “DPA” за “неприемливо на този етап” и за “руска клопка”. Да, ама според сп. “Шпигел”, което не може да се оплаче от липса на достоверни информатори в канцлерството, идеята за Шрьодер - посредник, вече циркулирала мощно из правителствените кръгове, но “в комбина”, “в дует” с президента на Германия Франк Валтер Щайнмайер - министър на външните работи в последното правителство на Ангела Меркел и добър познавач на Русия. Но ако за разцепление като цяло в правителството в Берлин покрай путиновата идея все още не може да се говори, за германските медии то е в пълен ход в коалиционния партньор на Християн демократическия съюз на Мерц - Германската социалдемократическа партия.
Изявлението на руския президент всъщност било предизвикало сериозен разрив във формацията между опоненти на предложението и непредубедени нейни лидери. Към първия лагер германското пишещо братство причисли бившия министър и виден активист-социалдемократ Михаел Рот, който бил определил предложението на Путин като “опит да се симулира желание за диалог и да се сее нова нестабилност в Европа чрез противопоставянето ѝ на САЩ”.
За все по-влиятелния в лявоцентристката партия Адис Ахметович обаче “всяка оферта за посредничество между Москва и Киев трябва да бъде сериозно оценена”. “Не можем да приемем, че само САЩ и Русия ще решават бъдещето на Украйна и на европейската сигурност - смята утвърждаващата се звезда на социалдемократите, - Нашата цел трябва да бъде да седнем на масата за преговори и участието на Шрьодер не бива да се изключва категорично и веднага”.
Подобни позиции защитава други един авторитетен социалдемократ - Ралф Стегнер: “Приветствам всяка инициатива, която може да сложи край на войната, а тъй като Европа досега не е участвала в преговорите и не може да прави никакви предложения, ако Шрьодер може да успее, би било глупаво офертата да се откаже”.
И накрая според Стегнър, “щом не искаме бъдещето на Украйна да се решава само от Путин и Тръмп, трябва да се възползваме от всяка възможност, която ни се предоставя, колкото и малка да е тя”. А що се отнася до опозиционните партии и преди всичко до утвърждаващата се като първа сила крайно дясна “Алтернатива за Германия”, макар партията да не одобрява социалдемократа Шрьодер не само като посредник, тя отдавна настоява за инициирането веднага на преговори с Москва за спирането на войната в Украйна.
Сякаш за да достигнат побягналия напред според медиите Путин, високопоставените еврочиновници започнаха да умуват в Брюксел, кой виден политик може да бъде одобрен единодушно от 27-те страни-членки на ЕС за посредник в явно очертаващите се скорошни преговори за мир в Украйна, при условие, че руският президент вече се е съгласил да има такъв. Според кореспондентите в белгийската столица на някои влиятелни западноевропейски вестници като британския “Таймс”, френския “Льо Фигаро” и италианския “Ла Стампа”, априори били изключени две имена - Герхард Шрьодер и Кая Калас.
Първият бил приеман по високите етажи на общоевропейската власт като твърде близък на Кремъл и финансово обвързан с неговите енергийни колоси, докато бившата естонска премиерка била смятана като крайно неподходяща заради екстремните ѝ антируски позиции. Като засега на челните места в списъка на кандидат-посредниците били бившата германска канцлерка Ангела Меркел, която на всичко отгоре знаела руски, както и президентът на Франция - Еманюел Макрон, който макар и да е негодувал през годините срещу политиката на Путин, никога не бил демонстрирал открито антируски настроения.
Доста изненадващо обаче в понеделник сутринта някои медии в Берлин, Париж и Рим лансираха като почти сигурен кандидат-посредник президента на Финландия от 1 март 2012 г. до 1 март 2024 г. - Саули Нийнстьо. Той преди конфликта в Украйна бил приятел с Путин и често си говорели, при това на руски, а след това осъдил войната и вкарал страната си в НАТО. Силно рамо на Нийнстьо удари неговият наследник начело на Финландия - Алексдандър Стуб, който заяви в понеделник, че Европа трябва да започне веднага да си говори с Путин.
Руският президент Владимир Путин с бившия германски канцлер Герхард ШрьодерРумен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар