Ако дроновете са последният оръжеен коз срещу Москва, защо тя да не използва и своя последен оръжеен коз срещу врага й? Може би пък тогава ще отрезвеят мозъците на евротройката
Обединеното кралство, Франция и Германия, известни като "Европейската тройка", ще засилят сътрудничеството си за производство на далекобойни оръжейни системи за Украйна.
Това се посочва в съвместно изявление на Киър Стармър, Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, публикувано след разговорите им завчера с Володимир Зеленски в Лондон.
Това означава две неща.
Първо, с удари на рояк или рояци европейски дронове дълбоко в руска територия НАТО и ЕС в лицето на евротройката влизат в директен сблъсък с Русия. Войната в Украйна преминава в нова посока – от конфликт на част от украинското общество с Русия (русофобското му разклонение) към директен сблъсък на НАТО и ЕС в лицето на евротройката срещу Русия. Тоест, към геополитическа война на Европа и Запада срещу Русия. С цел не просто отстраняването на Владимир Путин, а отслабването на Русия до просия, че и до разпад, какъвто е първоначалният замисъл на американския план още от 90-те години, умело прикриван с диалога Клинтън-Елцин и задействан след това при Джордж Буш-младши. Тогава съветският труп още не бе изстинал, а глобалистите в САЩ вече сковаваха ковчега и за Русия.
И второ, евротройката тласка Европа към плътното доближаване на войната до ядрения апокалипсис. Нали е ясно, че проектът Русия/Просия няма как да бъде приет от руснаците. Няма как да бъде харесан и от нормалната, здравомислещата част на човечеството. Русия също може да хвърли дронове в Украйна. Но сблъсък на рояци дронове в небето на двете съседки надали ще доведе до еднозначен победител или победен. Една патова ситуация е много вероятен резултат. И ако досега Русия се стремеше да не прехвърля конфликта извън Украйна, евротройката я провокира да направи точно обратното.
Ами ако Кремъл зареже благоразумието като слабост
Обективните наблюдатели на Запад не криеха симпатиите от хладнокръвието и сдържаността на Путин, но и те предупреждаваха, че руското търпение, като всяко подобно човешко състояние, не е безгранично, колкото и гигантска да е руската територия. Сред политическия елит и експертната общност в Русия доста се увеличиха настроенията Европа да бъде уязвена, за да се откаже от американския всъщност проект Русия/Просия. Според тях Европа смята, че благоразумието на Путин е всъщност слабостта на Русия, че той няма да прибегне до крайни мерки срещу враждебността на ЕС, НАТО или Запада като цяло. И затова смятат да използват докрай нейната „слабост“.
Най-високопоставеният изразител на такива настроения в Русия е бившият президент и премиер Дмитрий Медведев, който обаче е и действащ политик в качеството му на зам.-председател на руския Съвет за сигурност и лидер на управляващата партия „Единна Русия“. От досегашните му изявления стигаме до извода, че страната му ще вземе на мушка онези заводи на евротройката, от които ще полетят рояците дронове дълбоко в руска територия. А това няма ли да означава европейска война?
Едва ли има европеeц, който иска това да се случи. Че има европейци, които искат да видят Русия като просия, в това спор няма – дори у нас ги има. Но няма и спор, че на огромното мнозинство европейци не му допада такъв злодейски проект и съответно не е готово да се жертва заради първоначалната причина за евентуалната европейска война.
Ядрената опция
А за да накара евротройката, ЕС и НАТО да спрат използването на благоразумната слабост, Русия може да задейства и ядрената заплаха. Това вече се бе случвало в хода на конфликта – през втората половина на 2022 г., макар да остана незабелязано за широката общественост. Ако дроновете са последният оръжеен коз срещу Москва, защо тя да не използва и своя последен оръжеен коз срещу врага й? Може би пък тогава ще отрезвеят мозъците на евротройката. Макар че и това не е сигурно, защото те продължават изпълнението на американския проект за стратегическо поражение на Кремъл, а отвъд океана военни поддръжници на този проект допускат размяна не само на удари с ята дронове, но и на ядрени удари, макар и ограничени.
Още по-зловещото е, че всичко това се трасира от едни екземпляри, които са двойкаджии в политиката. Да, точно такива са босовете на евройката, според последните допитвания в тези страни. Домакинът на срещата в Лондон Киър Стармър има одобрението само на 23% от британците, докато цели 69% го оценяват отрицателно. Там вече открито искат оставката му след поражението на местните избори наскоро.
Германският канцлер Фридрих Мерц е харесван само от 16% от сънародниците си. Това е най-ниският рейтинг, регистриран някога за действащ канцлер в следвоенната история на Германия, откакто компанията прави проучванията си (1997 г.), гласят коментарите.
При Емануел Макрон одобрението се движи между 18% и 23%, а неодобрението често надхвърля 77–79%. Коментарите гласят, че тези резултати го поставят сред най-непопулярните френски лидери от десетилетия насам.
Докато при Путин проучване през април показва, че одобрението и доверието към него са спаднали до нива, които са несбъдната мечта за тримцата – съответно 65% и 71%.
И какво излиза накрая – оцеляването и съдбата на Европа е в ръцете на двойкаджии, а отличникът е дамгосан като злодей. Не плаче ли за реанимация учебният процес на политиката в Западна Европа?
А и доколкото страната ни гледа да стои редом до Германия, пък е и франкофонска, а елитът й минава за англоезичен, няма как да не се запитаме от двойкаджии ли зависи България?
Юри Михалков, "Дума"


Няма коментари:
Публикуване на коментар