“Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!
Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.”
– Дилън Томас
Снощи Белфаст горя. Причината - 30-годишен мигрант от Судан, който се опита да обезглави местен ирландец по средата на улицата с кухненски нож. Жертвата по чудо оцелява, но според оскъдната към момента информация е с избодени очи и рани по лицето, гърба и шията.
Видеото от случката се разпространява основно в социалната мрежа X (бившия Туитър) и е покъртително. Реакцията в Северна Ирландия беше типична за гордите наследници на войнствените келти. Няколко стотин млади мъже се събраха и подпалиха общински жилища за мигранти, автобуси и коли. А сега си представете какво ще се случи ако се съберат няколко хиляди? Ами ако са десетки хиляди?
Цялото медийно отразяване на острова е точно каквото може да се очаква. Поведението на протестиращите бе наречено “отвратително малодушие” от първия министър на Северна Ирландия Мишел О'Нийл. Други официални лица казаха, че “омразата не бива да бъде победител”. А най-лошото е, че това далеч не е единичен случай.
Само преди седмица имаше протести заради още по-брутално убийство. В случай от преди 6 месеца, който стана известен след обществен натиск наскоро, 18-годишен британски студент в първи курс Хенри Новак е намушкан пет пъти. Извършителят е 23-годишният британски сикх Викрум Синг Дигва, който напада младежа с церемониален нож. На Острова е забранено да носиш нож, дори се арестуват хора, които носят отвертка. Причината е това което в Лондон наричат “епидемия от наръгвания”. Но явно това важи само за някои, но не и за внесените от цял свят и техните церемониални ножове. Потресаващото в този случай е, че братът на извършителят се обажда на полицията и ги лъже, че са станали жертва на расистко нападение. Полицията пристига на мястото, Хенри им казва, че е намушкан, а те с пренебрежение му казват „Не мисля, че си, приятелю“ (“Don't think you have, mate”). Какво ли е минало през ума му когато е чул тези думи? Наръган, дробовете му се пълнят с кръв, която го задушава, закопчан с белезници, проснат на земята, искрицата надежда, че е дошла полицията угасва когато въпросната полиция не ти вярва, че жертвата си ти.
Тази случка е еманация на това което става с европейската цивилизация. Кървяща и умираща, но единственото важно за елитите е да не би случайно да е малко нелиберална и нетолерантна.
А да споменаваме ли случаят от преди по-малко от две години, когато 17-годишният Аксел Рудакубана от Руанда уби три момиченца (на 6, 7 и 9 години) в детски танцов център? Осем други деца и двама възрастни бяха ранени. Или пък пакистанските банди в Родъръм, които в продължение на над 15 години групово изнасилват общо над 1 400 момичета, а най-скандалното е, че тяхната активност е била прикривана от полицията, за да не се стигне до “етническо напрежение”. Етническото напрежение - враг номер едно на родъръмската селищна система.
Ако трябва да продължа с примерите, тази статия би станала прекалено дълга. А и си имам друга работа. Все пак тези помощи за настаняване на мигранти трябва някой да ги изработи.
Важното, което трябва да разберете е следното - няма нищо по-опасно от човек, който е искал да живее мирно, но не му е било позволено. Обикновените средностатистически мирни хора искаме да бъдем разумни, но в това което се случва няма място за разум.
Наричани сме расисти, фашисти, крайно-десни екстремисти и всякакви други неща. А ние просто искаме да работим, да отглеждаме семействата си и да живеем в европейска цивилизована среда. Казвате, че сме расисти? Така да бъде. По-добре расист отколкото обезглавен. Наричате ни екстремисти? Вие ни докарахте до това. Мислите си, че ни обиждате като ни кажете, че сме фашаги? Вие сте изпразнили тази дума от съдържание.
Белият европеец няма да си отиде кротко в тъмнината. Наслушахме се как трябва да бъдем инклузивни. Стига толкова криворазбрана толерантност. Теорията на Дарвин гласи, че оцеляват не най-умните или най-силните, а най-адаптивните. Милионите които заляха континента ни се адаптират много бързо. Но трябва да се запитаме дали и ние сме способни на това. Или ще се адаптираме или ще умрем като цивилизация. Друг избор няма, а времето ни изтича.
И, между другото, все повече хора започват да си мислят, че ремиграцията няма да бъде достатъчна. Все по-често се коментира как чрез гласуване не е възможно да се стигне до решение на тези проблеми. В тази връзка, доброволната ремиграция е най-доброто (и практически нереално) решение, насилствената ремиграция е умереното решение, а гражданска война е крайно-дясното решение. Не искате да се стига до “окончателно решение”, нали? Нали?!
Ако си стигнал до края на тази статия, има голяма вероятност да си си помислил нещо като “Какво ме интересуват проблемите на Белфаст? Тук си е България”. И може би ще имаш някакво право. А как ще се почувстваш ако ти кажа, че това ни чака и нас? Съдбата на България е като скачен съд със съдбата на Европа. Работодателските организации искат да внесат стотици хиляди работници от Пакистан, средна Азия, Африка и други прекрасни места. Как мислиш, ако това се случи дали няма да се превърнем и ние в “нормална европейска страна” с обезглавявания по улиците и стотици проценти ръст на изнасилванията в рамките на няколко години или в добрия случай на няколко десетилетия? Да, слонът не е в нашата стая все още, но е в къщата на съседите. И като приключи там, ще дойде и тук.
Когато пакистанците дойдоха в Англия, аз мълчах; не бях в Англия.
Когато африканците дойдоха във Франция, аз мълчах; не бях във Франция.
Когато милиони млади мъже в боеспособна възраст заляха западна Европа, аз мълчах; не бях в западна Европа.
Когато имаше обезглавявания по улиците, затвор заради публикации в социалните мрежи и хиляди проценти ръст на изнасилванията, аз мълчах; в България нямаше такъв ръст.
Когато дойдоха в България - вече нямаше Европа.
Белфаст гори, след като търсещ убежище се опита да убие беззащитен ирландец, 10 юни 2026Николай Мирев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар