Срещата на високо равнище на Атлантическия Алианс във вторник и сряда в турската столица Анкара ще бъде изключително кратка.
Прогнозата е на британски, германски, италиански и френски наблюдатели, които намериха време през уикенда да поумуват върху изхода на изключително важния според тях форум. Единодушно е мнението им, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте и неговият екип са направили всичко възможно Алиансът да излезе от сбирката по-сплотен от всякога. Но се прокраднаха и опасения, че непредвидимият Доналд Тръмп е в състояние да погребе бързо тези намерения и вместо монолитен гранитов блок, след Анкара НАТО да стане рехава, трошлива скала. Която дори може да започне да се саморазрушава без чужда намеса, под въздействието на вътрешни ерозионни сили и процеси.
Да, вероятност, която коментаторите очертават, позовавайки се на намерението на американския министър на войната Пийт Сегсет да обяви още миналата седмица изтеглянето на току-май всички войски на САЩ от Стария континент. Намерение, възпряно преди да бъде оповестено от Държавния секретар Марко Рубио, ама изглежда оставено да виси в очакване на последната дума на господаря на Белия дом.
Но наистина ли е възможно Тръмп да приключи за нула време участието си във форума и да си тръгне още недошъл, така, както направи миналата година на форума на “Г-7” в Канада? Основният проблем, на който ще бъде търсено решение в голямата зала с 32 делегации най-вече в сряда сутринта според домакините, - за вторник е предвидена само официалната вечеря на участниците в срещата на върха - е увеличаването на военните разходи. Знае се поне от година и половина, че САЩ настояват всяка страна-членка на Алианса да харчи за война поне 5% от брутния си вътрешен продукт, но въобще не са готови да го сторят поне пет и то големи европейски страни, начело с Испания и Италия. Първата Тръмп я нарочи неотдавна, че въобще не ставала за Алианса и трябвало едва ли не да бъде натирена от него. Докато с премиерката на втората страна - Джорджа Мелони, президентът се скара жестоко в средата на юни, след като я обвини, че искала да стои “седнала на два стола - американски и европейски, черпейки ресурси и оттук, и оттам”.
Но ако Тръмп не загърби на бърза ръка форума в Анкара поради шикалкавене по темата за исканото от него увеличение на военните разходи, той може да го стори и при изостряне на противоречията между страните-членки по един друг щекотлив въпрос - инициативата “PURL” за закупуване от европейците на американска бойна техника и боеприпаси за Украйна. Начинанието бе горещо подкрепено от северняците Норвегия и Швеция, от балтийските републики, от Германия, Дания, Нидерландия и Полша, но то е трън в очите на южноевропейските държави. Ослушват се доста също така Белгия и Франция, но пак изглежда “черната овца” е Италия, която за първите шест месеца на тази година не е похарчила и цент за обещания на Украйна пакет военна помощ за 2026 г. И както писа римският всекидневник “Република”, дясното правителство на Джорджа Мелони нямало никакво намерение да поема в Анкара каквито и да било ангажименти за участие в програмата “PURL” - факт, накарал министъра на отбраната на Рим Гуидо Крозето да развее преди няколко дни оставка. А Тръмп пък да се заяде отново с Мелони в неделя, пожелавайки за нея специални рестриктивни мерки, за да бъдела вкарана в правия път и увековечена в социалната мрежа на президента на снимка, гледаща го като божество.
Несъмнено Украйна и войната там ще бъде основна тема на форума в Анкара, особено след като завчера Тръмп разговаря необичайно дълго с Путин - цял час и половина и после за малко със Зеленски. Той би трябвало да се види на Срещата на високо равнище с президента на САЩ и засега очакванията са в две посоки - или Зеленски да бъде подкрепен и поощрен да продължи конфликта с много нови и модерни американски оръжия до рухването на една от страните, или да бъде потупан по рамото и посъветван да вдига белия байрак, тоест да се съобрази с руските искания за Донбас и да подписва мирния договор, особено след последните жестоки бомбардировки на Киев от Москва. Среден път няма, защото ядрена Русия не го желае, знаят го всички, а като се има предвид, че фикс-идея на Тръмп отдавна е постигането на бърз мир в Украйна, сякаш по-ясно очертаваща се е втората посока. Иначе партньорите от Атлантическия Алеанс са включили в окончателния текст за изхода от форума в Анкара ангажимент за двугодишна подкрепа за Зеленски - по 70 милиарда долара за период от две години.
Това означава седемдесет милиарда за Киев през 2026 г. и още седемдесет милиарда през 2027 г. - 40 милиарда, гарантирани от страните-членки на НАТО с изключение на САЩ, и още 30 милиарда под формата на заеми от Европейския съюз. Според медиите в Рим и Милано Италия е настоявала ангажиментът да бъде ограничен само до една година, за да не се слага дългосрочна бариера на пътя към мира, но вариантът за две години е надделял под натиска на балтийските държави и на Германия. Но окончателната дума естествено ще има Вашингтон и ако бъде направен от някого опит тя да бъде оборена, човекът, който може да я произнесе, като нищо ще си събере багажа от Анкара.
Не вещаят изглежда добри времена за НАТО и сегашното ръководство на Украйна дългият телефонен разговор завчера на Тръмп с Путин, окачествен от Кремъл като “много ползотворен”, нито пък намерението на президента на САЩ да позвъни на руския си колега веднага след като приключи сбирката на Алианса в турската столица.
Плашещи са също така заканите на Москва от неделя, че т. нар. специална операция срещу властите в Киев вече ставала война, при това срещу Запада, който издържа Зеленски и екипа му, а като начало - срещу Полша чрез целеви операции срещу фабриките за производство на дронове за Украйна. Остава да виси като Дамоклев меч над главата на Североатлантическия Блок и споменатото намерение на САЩ да освободят Европа от присъствието на техните войски и да я оставят да се оправя сама с предполагаемите заплахи от Изток и Юг.
Тоест в Анкара като нищо могат да се сбъднат пророчествата, че там ще бъде поставено началото на едно “Европейско НАТО”, хилаво като начало, но с възможности да заякне, тъй като малко или много ще бъде ръководено от Турция, заела водещата роля на САЩ. Момент, в който отсвирването на Алианса от неговия стълб - Америка, за страните-членки е абсолютно нежелателно, но нищо не се знае - нали Тръмп си е все така непредвидим?!
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар