Има нещо дълбоко извратено в начина, по който работи паметта на българския жълтопаветен планктон. Тя е къса. Тя е избирателна. И най-вече – тя е брутално лицемерна.
Днес гледам как същите тези хора, които се кичат с етикетите „либерали“, „демократи“ и „европейци“, са изпаднали в тежка морална паника. Пищят. Късат си ризите. bTV бил цензуриран, Асен Иванов бил гад, списъци се правели, свободата на словото умирала. Окупирали са социалните мрежи и леят сълзи за правото на мнение, сякаш са Волтер или поне Томас Джеферсън.
Чакайте малко, бе, момчета и момичета. Ами паметта? Къде я затрихте?
Не бяхте ли вие същите, които само преди две години – през онова паметно лято на 2024-та – аплодирахте правилно подредените списъци? Тогава „добрите сили“ и техните интернет елфи съставиха чистокръвен, мазен, неофашистки черен списък. Вътре бяха Петър Волгин, Явор Дачков и още шепа хора, които просто отказваха да блеят в общия либерален хор.
Сещам се и за друг пример с Карбовски – помните ли как същият този умнокрасив елит изпадна в колективна хистерия и организира истински дигитален линч, когато той беше просто номиниран за член на СЕМ? Тогава вдигнахте вой до небесата, че „такъв човек няма място в регулаторите“, съставихте му идеологически черен списък защото не пасва на вашия стерилен, евроатлантически калъп. Тогава това не беше цензура, нали? Тогава това беше „хигиена“. Беше правилно, демократично и много европейско да посочите с пръст неудобните и да кажете: „Ето ги тези, сочете ги, мразете ги, уволнявайте ги, унищожете ги!“ Тогава мълчахте. Или по-лошо – злорадствахте. Когато Волгин го сваляха от ефира на БНР, вие отваряхте шампанско.
Вие създадохте модата на черните списъци в тази държава. Вие върнахте методите на Държавна сигурност и ранния комунизъм, маскирани като „евроатлантически ценности“.
И за да няма грешка, нека го кажа съвсем ясно, директно и без заобикалки: Тук не става въпрос за защита на Карбовски, на Волгин, на Дачков или на когото и да било друг. Тук не се защитават личности, идеологии или политически пристрастия. Моите със сигурност се различават дълбоко от тези на изброените по- горе, НО! Тук се защитава нещо много по-голямо, което вие стъпкахте с калните си кубинки – правото на журналиста да има свобода на словото и фундаменталното му право на работа.
Защото когато лишиш един журналист от правото му да практикува професията си само защото не ти харесват тезите му, ти не убиваш него – ти убиваш самата демокрация. Професионалният дебат се води с аргументи в ефир или на хартия, а не с лустрация, забрани и гонения зад кулисите.
Само че вие забравихте едно просто правило на историята, което е старо колкото света: Революцията винаги изяжда децата си. И палачът рано или късно сам сяда на ешафода.
Сега бумерангът се върна и ви удари право в десния профил. Изведнъж същата тази цензура, която вие отгледахте като малко, пухкаво кученце, порасна, стана звяр и ви захапа за задниците. Сега bTV не пуснал може би някакъв “ваш човек” в ефир. Сега шефът на новините казал „тоя не го искам“. И изведнъж – о, ужас! – писъци до небесата. Изведнъж се сетихте, че черните списъци и забраните били нещо лошо.
Ето това е вашият двоен стандарт. Вашата истина винаги има две лица. Когато вие бесите – това е справедливост. Когато вас ви резнат от ефир – това е фашизъм.
Вие, новите комсомолци, сте петно върху понятието „свобода“. Защото не искате свобода за всички. Вие искате свобода само за тези, които ви кимат одобрително и говорят с вашия купешки, грантов език. Всички останали трябва да бъдат в списъка.
Е, честито ви гостуване в реалността. Върна ви се. И най-смешното е, че дори нямате достойнството да си признаете, че сами запалихте пожара, в който днес горите. Наслаждавайте се на гледката. Кибритът беше ваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар