Правителството на Румен Радев, дошло на власт след предизборни обещания за прагматични отношения с Москва, одобри законопроект, който превръща нарушаването и заобикалянето на санкциите на Европейския съюз в тежки престъпления.
Политическото противоречие даде повод на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов да обвини премиера в поредно разминаване между предизборните му послания и действията на кабинета. Зад острия политически сблъсък обаче стои значително по-сложен правен въпрос: докъде могат да стигнат новите наказателни текстове и възможно ли е под тяхното действие да попаднат не само големи компании и професионални посредници, а и обикновени граждани.
Костадинов: Ако беше казал това преди вота, щеше да има 3%
В публикация във Facebook Костадинов заяви, че „човекът, който по време на предизборната кампания обещаваше да нормализира отношенията с Русия“, вече предлага нарушаването на санкциите срещу Москва да води до затвор.
„Давам пример – отивате на екскурзия в Русия и като се върнете ви вкарват в затвора. Това и още много други неща предложи вчера Румен Радев, като тепърва предложенията му ще се гледат в парламента“, написа лидерът на „Възраждане“.
От новината той изведе два политически извода – че ако Радев беше обявил подобно намерение преди изборите, щеше да получи 3% и да остане извън Народното събрание, и че ако за предизборни лъжи се влизаше в затвора, сегашният премиер щеше да има „няколкостотин доживотни присъди“.
Това са политически оценки и очевидна хипербола, но стъпват върху действително съществуващо разминаване в политическите послания. По време на кампанията Радев говореше за „прагматични отношения с Русия, основани на взаимно уважение и равнопоставеност“, противопоставяше се на българското военно финансиране за Украйна и критикуваше част от политиките на ЕС спрямо Москва. БНР отбелязваше още тогава, че това говорене привлича както умерено проруски настроени избиратели, така и хора, очакващи по-балансирана външна политика.
Радев обаче едновременно уверяваше, че България няма да напуска европейския си курс, и даваше да се разбере, че няма да превръща страната във втори европейски център на вето срещу общите решения за Украйна. След изборната му победа представители на „Прогресивна България“ също отхвърлиха възможността за радикален външнополитически завой. В този смисъл приемането на закон, изискван от ЕС, не противоречи напълно на официално декларираната му позиция. То обаче влиза в ясно политическо напрежение с очакванията, които неговата реторика за Русия създаде сред част от избирателите.
Новата глава в Наказателния кодекс се отнася до всички ограничителни мерки на ЕС, приети въз основа на член 29 от Договора за ЕС или член 215 от Договора за функционирането на ЕС. Това включва режими, свързани не само с Русия, но и с Беларус, Иран, Сирия, Северна Корея, терористични организации, военни режими и други санкционирани държави, лица и структури.
Пътуването на български гражданин до Русия само по себе си не е забранено от ЕС (засега) и не се превръща в престъпление с този законопроект. Риск би възникнал, ако по време на пътуването човек извърши конкретно действие, забранено от европейска ограничителна мярка – например сключи сделка със санкционирано лице, пренесе забранена стока, предостави контролирана технология или помогне за разпореждане със замразени активи. Все пак трябва да са налице и останалите елементи на съответното престъпление, включително умисълът и, в повечето случаи, стойност от поне 10 000 евро.
Задължението е от Брюксел, строгостта – избор на кабинета
На 27 август Министерският съвет одобри създаването на нова глава в Наказателния кодекс – „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Предложеният чл. 268а обхваща предоставянето на пари или икономически ресурси на санкционирани лица, незамразяването на тяхно имущество, подпомагането на влизането им в страната, забранени сделки, търговия, внос, износ, транспорт, финансови и нефинансови услуги, както и нарушения на условията на издадени разрешения.
Основното наказание е от една до шест години затвор и глоба от 2500 до 10 000 евро, с възможност съдът да наложи и лишаване от определени права. Когато деянието е извършено от група или организирана престъпна група, с неистински документи, с користна цел, повторно или при опасен рецидив, наказанието може да достигне от три до десет години затвор и глоба от 5000 до 25 000 евро. За юридическите лица са предвидени имуществени санкции до 40 млн. евро за основните нарушения и до 8 млн. евро при някои нарушения на задълженията за докладване. Текстът на проекта допуска използването на специални разузнавателни средства при разследване на умишлените престъпления по чл. 268а, ал. 1–4 и разширява възможностите за конфискация.
Кабинетът не е измислил идеята за криминализиране на санкционните нарушения. България е длъжна да въведе Директива 2024/1226, чийто срок за транспониране изтече на 20 май 2025 г. Срещу страната вече е започната процедура за нарушение. Директивата обаче определя минимални правила, а не задължителен идентичен модел. Именно тук се появява същественият политически нюанс: кабинетът на Радев не се е ограничил навсякъде до минимално изискваното от Брюксел.
За повечето нарушения европейската директива изисква максимално наказание от поне пет години, когато стойността достигне 100 000 евро. Българският проект предвижда от една до шест години още от прага от 10 000 евро. При нарушенията на някои задължения за докладване директивата изисква максимално наказание от поне една година при стойност от 100 000 евро, докато българският текст отново предлага диапазон от една до шест години още над 10 000 евро.
Най-същественото разширяване засяга военните и двойно употребимите изделия. Директивата изисква наказателна отговорност поне при „груба небрежност“. Българският проект използва по-широкото понятие „непредпазливост“, което включва и обикновена професионална грешка или недостатъчна грижа. За тази категория няма минимален паричен праг, а наказанието може да достигне пет години затвор.
Висшият адвокатски съвет също предупреди, че изравняването на различни по тежест нарушения в един и същ санкционен диапазон може да доведе до непропорционални резултати – например закъсняло уведомяване за средства малко над 10 000 евро да бъде поставено в една наказателна рамка с много по-сериозни форми на санкционно заобикаляне.
От наем и фрийланс до журналистика: къде са рисковете
Проектът може да засегне обикновени хора най-напред чрез автоматични или продължаващи плащания. Човек може да има договор за наем, абонамент или услуга с напълно законна фирма, чийто собственик впоследствие е включен в санкционен списък. Първият автоматичен банков превод след промяната трудно би бил умишлено престъпление, ако платецът действително не знае. Но след предупреждение от банката продължаването на плащанията, особено чрез сметка на роднина или посредник, може да бъде разгледано като съзнателно непряко предоставяне на средства.
Допълнителен проблем е, че санкциите могат да обхванат и дружества, които не присъстват по име в публичния списък, но са собственост или се контролират от санкционирано лице. Европейската комисия признава, че няма пълен публичен регистър на всички такива компании. На практика гражданите и бизнесът трябва сами да установяват кой е действителният собственик и кой упражнява контрол.
Така купувач на автомобил или имот, наемател, доставчик или малък инвеститор може да сключи сделка с привидно несанкционирано дружество, зад което стои включен в списъка собственик. Истинското незнание би изключило умисъла, но може да започне разследване за установяване какво е знаело лицето и какви предупреждения е получило.
Риск има и за хора, които предоставят труд или услуги. Според указанията на Европейската комисия физическият и интелектуалният труд за компания, контролирана от санкционирано лице, може при определени условия да бъде разглеждан като предоставяне на икономически ресурс. Потенциално засегнати могат да бъдат програмисти, счетоводители, преводачи, инженери, техници, шофьори и служители по поддръжката.
Подобна е ситуацията с фрийлансър, нает от фирма в Дубай, Армения, Казахстан или Сърбия, който не знае, че реалният получател на услугата е руска държавна структура или дружество, за което действа секторна забрана. Ако крайният клиент е действително прикрит, умисълът трудно може да бъде доказан. Ако обаче изпълнителят е получил инструкции да премахне името на клиента от фактурата, да изпраща материалите на руски държавен домейн или да приема плащания от несвързани лица, тези обстоятелства могат да се използват срещу него.
Семейната и хуманитарната помощ също крият неясноти. Човек може да плати лечение, наем, ипотека или сметки на санкциониран роднина. Някои европейски режими допускат разрешения за основни нужди, медицинско лечение и правни услуги, но частната добрина сама по себе си не отменя санкционната забрана. Законопроектът изключва хуманитарната помощ, предоставена в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, но не казва, че всяка семейна помощ автоматично е защитена.
Една малка сума под 10 000 евро по правило няма да съставлява престъпление по основния текст. Но организатор на дарителска кампания може да събере множество малки преводи, които общо надхвърлят прага. В проекта няма достатъчно ясни правила за периода и начина, по който еднородни действия и плащания трябва да се сумират.
Друг реалистичен случай е формалното прехвърляне на автомобил, имот, фирмени дялове или банкова сметка на приятел или роднина. Ако санкционирано лице поиска собствеността да бъде държана на чуждо име „докато ситуацията отмине“, а формалният собственик знае истинската цел, това може да представлява престъпно укриване на замразени ресурси. Същото се отнася и за предоставянето на невярна или непълна информация за действителния собственик.
Най-опасният текст: затвор и за непредпазливост
Най-непосредственият риск от действително неволно престъпление е при военните и двойно употребимите изделия. Онлайн търговец, куриер, превозвач, застраховател или технически посредник може неправилно да класифицира интегрални схеми, криптографска техника, радиочестотни модули, термовизионно оборудване, сензори или други специализирани компоненти. Ако те бъдат изпратени през трета държава и достигнат до Русия, проектът позволява наказателна отговорност дори по непредпазливост и независимо от стойността им.
Тук попадат не само износителят и собственикът на стоката, но и хората, които я превозват, застраховат, посредничат при сделката или предоставят свързана техническа помощ. Именно тази част от законопроекта създава най-голям риск професионална грешка да бъде третирана като престъпление с наказание до пет години затвор.
Особено спорна е и разпоредбата за нарушаване на условията на издадено разрешение. Разрешението може да е за точно определено количество, маршрут, получател или крайна употреба. Отклонение от тези условия може да активира наказателния текст, а в тази точка липсва изричен праг от 10 000 евро. Основният състав е умишлен, но остава въпросът как ще бъде разграничено съзнателното нарушение от грешното разбиране на сложно административно условие.
Под риск могат да попаднат и банкови служители, счетоводители, нотариуси, брокери, застрахователи и имотни управители, които при работата си получат информация за активи на санкционирано лице, но не ги замразят или не уведомят компетентния орган. Проектът изисква информацията да е придобита при изпълнение на служебни задължения, но не определя достатъчно ясно кой точно е компетентният административен орган в различните случаи.
Журналистите, издателите, блогърите и обикновените потребители също могат да се окажат в неясна зона. Европейските правила позволяват добросъвестно използване на откъси от санкционирани руски медии за обективно информиране и анализ. Пълното препечатване, автоматичната RSS емисия, вграденият видеоканал или огледалният сайт обаче могат да бъдат разгледани като разпространяване или улесняване на разпространението на забранено съдържание. При една безплатна публикация остава неясно как ще бъде определена изискваната от българския проект стойност от 10 000 евро.
Последната дума е на Народното събрание
Именно по тези текстове предстои да се произнесе Народното събрание. То може да приеме проекта във вида, одобрен от кабинета, да намали наказанията, да прецизира неясните прагове и задължения или да ограничи непредпазливата отговорност до действително груби нарушения. От решението на мнозинството ще зависи дали законът ще остане инструмент срещу целенасоченото санкционно заобикаляне, или ще създаде достатъчно широка и неясна наказателна рамка, способна да засегне и хора, които никога не са предполагали, че обикновена сделка, услуга или професионална грешка може да бъде третирана като тежко престъпление.
Политическият въпрос обаче остава: защо кабинет, избран и с обещания за възстановяване на диалога с Русия, предлага не просто задължителното транспониране на европейската директива, а на места значително по-тежка национална уредба – шест години затвор още при праг от 10 000 евро, еднакви санкционни граници за различни по тежест нарушения, липса на праг при нарушение на разрешение и обикновена непредпазливост вместо изискваната от ЕС груба небрежност при двойно употребимите изделия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар