В откровен разговор в студиото на Мартин Карбовски, Илия Табаков говори за НПО-тата и външното влияние, демографската криза като въпрос на националната сигурност, ролята на алгоритмите и социалните мрежи и проблемите пред българската идентичност.
Д-р Илия Табаков е български социолог, политолог и доктор по национална сигурност. Роден е на 21 юли 1982 г. в София. Завършва „Социология и политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това специалност „Стратегическо ръководство на сигурността и отбраната“ във Военна академия „Г. С. Раковски“. От 2020 г. е преподавател във Военната академия „Г. С. Раковски“, където работи в областта на националната сигурност. Изследователските му интереси включват социология на деградацията, теория на войната, геополитика и геостратегия, социално инженерство, когнитивна сигурност, трансформации на държавността и влиянието на новите технологии и изкуствения интелект върху сигурността.
- Кога започна процесът по националното ни самоубийство? Самоубийство ли е, или убийство?
- Ние все още живеем в американската мечта, западната мечта. Те отдавна са умрели, но ние сме в тая светлина от умрялата звезда. Иначе това, което зададе като въпрос дали е убийство или самоубийство - то можеше да бъде и катастрофа, обаче при катастрофата изглежда, че веднага утре започваме работа и веднага излизаме от катастрофата. Ако е убийство, означава да му сложим име, което е много удобно за нашата психика. Ако е убийство, казваме тези, тези, тези, този и този, обикновено даже не е юридическо лице, а физическо, с конкретно име, фамилия. Точно този и този от Запад или този от Изток, нали? Обикновено в днешно време убийците са от изток. Да, те не са от запад. Ами не, не е само външно влияние. Не че няма саботажи, действия, не че няма външна политика, която да въздейства върху нас.
Всъщност става дума за самоубийство. Защо? Защото два са основните компонента. Първо, всичко не е юридическо установено, тоест ние го правим по закон, точно както нацистите. Нацистите са правили всичко по закон, така и днес ние всичко правим по закон. Образованието ни е делегирано по закон на НПО-та. Добре, това е факт. Виждаме включително и случая с Петрохан до каква степен са навлизали в образованието такъв тип структури. По закон. Здравеопазването, частните болници всичко е вътре. По закон.
За образованието е много болна тема, защото виждаме как парите следват обучаемия. Парите следват ученика още в училище. Излиза сега изследването на Пиза - 60% функционална неграмотност. И защо казваме самоубийство? Казах първият компонент е нормативното.
Вторият компонент е добре. Ние ги виждаме тези проблеми. Всеки ден правиш предавания, всеки ден от десетилетия ти застъпваш теми, които са болезнени за обществото. Ти и твои колеги. Удряте директно в раната. Обществото ги знае тези проблеми. Тоест, знаем какво се случва, знаем проблемите, знаем последствията. И въпреки това продължаваме по закон, по закон и то го правим с много сериозно темпо. Е, това всъщност е самоубийство. Да знаеш последиците на твоите действия и да очакваш различен резултат... Е, трудно ми е да използвам други думи, защото все пак става дума за нашия народ. Затова използвах думата самоубийство.
- Какво страшно има, ако няма България и българи?
- Всъщност това е най-страшното! За мен по-страшно от това да няма България - няма. Да не мислите, че на Тръмп му трябва свят без Америка? Или на Английския крал му трябва свят без Англия? Ние защо се срамуваме да кажем нещо толкова истинско?!
- А на Бай Ганьо трябва ли му България?
- Ние трябва да си го кажем първо пред себе си, после ще изкараме лидера. Можем ли да имаме свят без нашата държава, без България? Защото тогава ще се противопоставим на културната евгеника. То е като варенето на жабата - бавно, бавно, но сигурно. И точно това е и аналогията с експеримента “Селена 25”. Внушават ни експерименти, че имаме всичко. Ние сме в изобилие, в клуба на богатите, в най-хубавия свят. Е, тогава защо не се множим? Защо не се множим?! Какво нямаме? Нямаме усещане за свързаност. В себе си. Нямаме! И по-важното: нямаме визия за следващия ден. Ние нямаме картина, която да си представим какво ще има утре.
- Мога ли да кажа, че нямаме любов? Да харесваш другия човек, да го обичаш, да си добронамерен?
- Съвсем спокойно тази дума може да се използва и даже мисля, че е може би най-подходяща, защото е много близка до българската народопсихология. Чисто духовно.
Цялото интервю може да гледате тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар