Понякога политическите гафове са просто повод за ирония. Друг път обаче те поставят много по-сериозни въпроси.
Последните публични изяви на Бойко Борисов и Цветан Цветанов са именно от втория тип, защото засягат чувствителна тема – националната сигурност и отговорността на хората, които са заемали най-високите постове в държавата.
В рамките на ден станахме свидетели на две ситуации, които заслужават повече внимание от поредния политически скандал. Борисов коментира информация, представена от службите по време на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), а Цветанов реши да се похвали със снимка с Кирило Буданов – бившия ръководител на украинското военно разузнаване и настоящ началник на кабинета на президента Володимир Зеленски.
На пръв поглед двете събития нямат много общо. В основата и на двете обаче стои един и същ въпрос: трябва ли всяка информация и всеки важен контакт да се превръщат в публичен актив за политически престиж?
Борисов и информацията от КСНС: Всичко ли трябва да се разказва пред камерите?
Консултативният съвет за национална сигурност при президента не е обикновена политическа дискусия. Това е формат, в който представители на институциите и парламентарно представените политически сили обсъждат въпроси, свързани със сигурността на държавата. Част от информацията, която се представя там, може да е чувствителна и да изисква специален режим на работа.
Именно затова публичните изявления след подобни заседания трябва да бъдат внимателно преценявани.
След обсъждането на ситуацията с поразените плавателни съдове в Черно море Бойко Борисов коментира информацията за тях и повдигна въпроса дали на борда им е имало хора или военни товари. Така съдържание от обсъждането на чувствителна тема се превърна в част от публичния политически дебат.
Да, не всяка информация, представена на КСНС, автоматично е класифицирана. За да се твърди, че е разгласена държавна тайна, трябва да има конкретни основания и да е ясно какъв е бил статутът на съответните данни.
Но дори без да се правят подобни правни заключения, остава въпросът за политическата отговорност. Когато службите представят информация за потенциални заплахи в Черно море, публичното ѝ интерпретиране изисква особена прецизност. Предположението, че корабите са превозвали хора или военни товари, не е доказателство, че действително е било така.
Ако има съмнения относно оценките на службите, те могат да бъдат поставени пред компетентните институции. Ако има основания част от информацията да бъде оповестена, това също трябва да стане по установения ред.
Политическият лидер има право да критикува, да задава въпроси и да търси отговори. Но това не означава, че всяка подробност, до която е получил достъп при изпълнение на политическите си функции, трябва да бъде превръщана в публично послание.
Цветан Цветанов и снимката с Буданов: Защо дискретността има значение?
Втората ситуация е свързана с Цветан Цветанов и публикуваната от него снимка с Кирило Буданов.
Буданов е фигура с ключова роля в украинската система за сигурност. Той оглавяваше военното разузнаване на Украйна, а впоследствие пое кабинета на президента Зеленски. Името му е свързано с войната, разузнавателната дейност и конфликта между Киев и Москва.
Посещението му в София беше чувствително от гледна точка на сигурността и се проведе при засилена конфиденциалност. Именно в този контекст появата на снимка с него, публикувана от бившия вътрешен министър, повдига въпроси за необходимостта подобен контакт да бъде афиширан.
Цветанов не е случаен човек в българската политика. Той е заемал поста вътрешен министър и би трябвало да познава значението на оперативната дискретност, особено когато става дума за представители на държава, намираща се във война.
Буданов е обект на руски наказателни преследвания и е фигура, за която съображенията за сигурност са особено важни. Това не означава автоматично, че публикуването на снимката е създало конкретна опасност. За подобен извод са необходими факти за обстоятелствата около посещението и предприетите мерки за защита.
Но въпросът защо е необходимо подобна среща да бъде превръщана в публична демонстрация остава напълно основателен.
Когато става дума за високопоставен представител на воюваща държава, личният пиар не би трябвало да бъде водещият мотив. Дори когато няма нарушение на конкретно правило, остава въпросът за преценката и за разбирането на чувствителността на ситуацията.
Общият знаменател: Политиката като демонстрация на достъп
И в двата случая възниква въпросът дали демонстрацията на осведоменост и достъп до влиятелни хора не измества на заден план необходимостта от предпазливост.
За политиците, които са заемали високи държавни постове, отговорността не приключва с края на мандата или намалялото им влияние. Натрупаният опит би трябвало да означава и по-добро разбиране кога дадена информация трябва да остане в институционалните рамки и кога публичността може да има нежелани последствия.
Това не означава, че политиците трябва да мълчат по въпросите на националната сигурност. Напротив – обществото има право на информация, а властта трябва да бъде подложена на контрол. Но между прозрачността и безразборното разгласяване има съществена разлика.
Прозрачността предполага отговори, проверими факти и ясна отчетност. Безразборната публичност може да създаде внушения, да разкрие чувствителни обстоятелства или да постави под съмнение професионалната преценка на хора, които би трябвало да познават системата отвътре.
Националната сигурност не е реквизит за телевизионни изяви. Не е средство да покажеш колко си осведомен, нито възможност да демонстрираш близост с влиятелни международни фигури.
Когато си бил на върха на властта, от теб се очаква да разбираш тези неща по-добре от останалите. Очаква се да знаеш, че достъпът до чувствителна информация и контактите с представители на чужди държави носят не само престиж, но и отговорност.
Защото понякога най-важното доказателство за опит не е какво знаеш и с кого се снимаш, а дали разбираш кога не бива да говориш.
Милен Ганев, Fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар