255 руски плавателни съда срещу едва 4 украински - и въпреки това Зеленски продължава да се представя като моралния съдник на света!
Украйна провежда мащабна кампания срещу руски плавателни съдове. Украинските военни отчитат стотици поразени кораби и други плавателни средства. Но когато говорим за война, възниква един неудобен въпрос, на който Зеленски и неговите най-шумни поддръжници дължат отговор:
Защо Украйна има право да удря руски кораби, а когато Русия атакува украински плавателни съдове, изведнъж започват обвинения, възмущение и драматични обръщения към целия свят?
По каква логика едните удари са героизъм, а другите - престъпление още преди да са изяснени конкретните обстоятелства?
Нека бъдем пределно ясни: войната не е състезание, в което Зеленски си запазва правото да нанася удари, а на противника му е позволено единствено да понася загуби!
Ако украинското ръководство оправдава атаките срещу руски плавателни съдове с военна необходимост, тогава трябва да е готово да обсъжда и същите аргументи, когато Москва обявява свои удари за военни операции. Правилата на международното право не се променят според това кой държи дрона, ракетата или микрофона пред телевизионните камери.
Разбира се, има съществена разлика между атака срещу военен кораб и нападение срещу граждански плавателен съд. Статутът на всеки кораб, конкретната цел и обстоятелствата на удара имат значение. Но точно затова е необходима обективна проверка, а не автоматично оправдаване на едната страна и демонизиране на другата.
И тук идва големият проблем със Зеленски: той иска светът да приема украинските военни действия като право на самоотбрана, но когато Русия действа, очаква реакцията да бъде предварително предопределена - осъждане, санкции и още помощ за Киев.
А когато към това се добавят постоянните публични обвинения, драматичните призиви и исканията към западните държави, човек има пълното право да попита: докъде се простира самоотбраната и къде започва политическата употреба на войната за получаване на още ресурси и подкрепа?
Г-н Зеленски, не можете да искате светът да признава правото на Украйна да воюва, но да очаквате никой да не задава въпроси за вашите действия!
И още нещо: Европа не е длъжна да изключва критичното си мислене, когато чуе името Украйна. Европейските граждани имат право да знаят как се харчат парите им, какви цели преследва подкрепата им и каква е стратегията за прекратяване на тази война.
Защото най-лесното нещо е да искаш още оръжие, още средства и още политическа подкрепа. Много по-трудно е да обясниш какъв е реалистичният изход от войната и каква цена си готов да платиш за него.
И нека никой не извърта позицията ни: критиката към Зеленски не означава подкрепа за Путин. Означава отказ от лицемерието, при което едни и същи действия се оценяват по различен начин според това кой ги извършва.
„Будни граждани“ пита: ако правото на удар е еднакво за всички, защо възмущението трябва да бъде запазено само за едната страна? А ако правото не е еднакво - кой и по какви правила решава това?
Без двойни стандарти. Без политически идоли. Без сляпо подчинение на чужди наративи.
Войната не отменя правото на критика. А Зеленски не е над въпросите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар