Пожарът на бунта, който през миналата седмица се разгоря яко в Испания и Франция, в петък подхвана и иначе тихата, богата и незлоблива Белгия.
Червените знамена на протеста развяха по централните булеварди и площади на Брюксел над 50 хиляди души - според синдикатите, и 30 хиляди - според полицията. Разликата не е малка, но важното в случая е това, че от разпространените от информационните агенции снимки огромният площад „Албертин“ недалеч от Централната гара сякаш е покрит с червен килим. По простата причина, че се развяват не само знамена и транспаранти в цвета на протеста, но дори участниците в него са облечени в якета и анораци в ярката алена багра.
Влиятелният местен вестник „Льо Соар“ се опита да опише с няколко думи произхода на залелия като никога Брюксел гняв – демонстрираха го хора от всички възрасти, написа. Железничари, работници, учители, студенти и ученици, групи за защита на бежанците, творци, държавни служители и интелектуалци протестираха срещу рестриктивните социално-икономически мерки, залегнали в проекто бюджета на управляващата коалиция, оглавявана от премиера Барт Де Вевер.
„Не ме изненада толкова броят на демонстрантите, колкото разнообразието на участниците в това движение на гнева“ - отбелязва пред репортери седемдесетгодишният пенсиониран държавен служител Леон Понсен. Той гордо носи жилетка с името на „Бандата на гневните старци“ – сдружение, създадено преди осем години в отговор на свилата приходите на възрастните белгийци пенсионна реформа на тогавашния социален министър - либерала Даниел Бакелен.
„Днес сме изправени пред правителство, което се прегръща все повече и повече с крайната десница и не зная кой свестен белгиец би могъл да приеме това“ - обобщава Понсен. За него, както и за останалите протестиращи, макар конкретните искания да варират, мишената остава все същата - те скандират в един глас „Долу „Аризона!“ – препратка към управляващата коалиция. Защото отличителните цветове на партиите – партньори в нея, напомнят шареното знаме на американския щат – тъмно червено, жълто, оранжево и тъмно синьо. Ами от встъпването си в длъжност на 3 февруари 2025 г. белгийското правителство се състои от консервативната Фламандска националистическа партия на министър-председателя Барт Де Вевер – „Нов фламандски алианс“; от либералите от „Реформисткото движение“; социалистите от формацията „Vooruit“; партията „Християндемократи и фламандци“ и центристкото валонско движение „Ангажираните“. Изправена пред ниво на задлъжнялост, което до края на 2026 г. ще доближи 110% от брутния вътрешен продукт, сега тази „сглобка“ се стреми да съкрати държавните разходи. По-конкретно правителството обмисля повишаване на ставката на ДДС от 21% на 22%, но за протестиращите тази мярка би се добавила към поредица от решения, които вече значително са свили покупателната способност на белгийците.
„След като накараха пенсионерите, търсещите работа, болните и служителите в публичния сектор да платят сметката – след всички тези жертви – правителството продължава да увеличава бюджетния дефицит и иска да изсмучи от нас поне още 10 милиарда евро!“ – заявява от трибуната на площад „Албертин“ Селена Карбонеро Фернандес - генерален секретар на Общата федерация на труда на Белгия, тоест на синдиката, организирал протеста. Според френския всекидневник „Льо Монд“ профсъюзната лидерка визирала реформите, предприети от кабинета след встъпването му в длъжност. Ами през май правителството било въвело финансова санкция за ранно пенсиониране при непълен стаж и то в страна, където законовата възраст за заслужен отдих е твърде висока – в момента е 66 години, като трябва да се повиши на 67 до 2030 г.
На 1 януари е влязла в сила и друга мярка на коалицията „Аризона“ - двугодишно ограничение на обезщетенията за безработица – ход, който е принудил много от дълго време безработни лица да преминат към системата за социално подпомагане, оставайки често без никакви доходи. „Нашето федерално правителство предприема фронтална атака срещу най-уязвимите групи от населението и на практика е на път да узакони една голяма пропаст на неравенството“ – обявява на митинга генералната секретарка на Валонската мрежа за борба с бедността Кристин Маи. Според врялата и кипялата в синдикални битки възрастна дама реформата в сферата на безработицата е скандална, тъй като едновременно обеднява хората и подкопава самите основи на социалната сигурност.
В. „Льо Монд“ не пропуска също така да отбележи, че „френската зараза“ на протестите на учениците е прехвърлила границата и в петъчния митинг в центъра на Брюксел са участвали стотици подрастващи и техни учители. Те не можели да проумеят например правителствените мерки за съкращаване на разходите чрез увеличаване с два часа на седмичното учебно натоварване на преподавателите, без това да бъде съпроводено от повишаване на заплащането. Според протестиращите в сферата на белгийското образование ситуацията вече е достигната критична точка, което проличава от лозунги като „Образованието вече не живее, то просто оцелява“.
„Сградите на училищата са в катастрофално състояние. В някои класни стаи вали дъжд!“ - казва пред парижкия всекидневник учителят по философия и религия в гимназията „Сен-Люк“ в Брюксел - Стефан Дегелдр. „Класните ни стаи са твърде малки предвид нарастващия брой учениците – заявява преподавателят и подчертава: - Това е ситуация, която просто вече е нетърпима.“ Ако се вярва на „Льо Монд“, от 1 октомври насам учениците от средните училища протестират в няколко града на френскоговорящата част на Белгия, включително в нейния административен център Лиеж. Там през последните дни се било стигнало до насилие и вандализъм, а по време на шествието в Брюксел в петък пък избухнаха и сблъсъци между полицията и стотици младежи, облечени в черно.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар