Есен

Есен
Есен

22 ноември 2026 г.

Как се разпада едно общество?

Обществото не се разпада от върха. То се разпада в основите си – между две съседски врати, между двама приятели, между двама братя 

 

Как се разпада едно общество?

Лесно. Просто скъсай нишките, които свързват неговите членове, като започнеш от онези, които живеят най-близо един до друг. 

Има ли днес комшулук, или казано на български – добросъседство? Седят, надничат, мърморят и като кучета се облайват комшии и съседи. За какво ли не – за шум, за общи части, за такси, за межди, за гаражи и кенефи, за клончета и листа, прелетели над свещената им ограда. Хора, които живеят на метри един от друг, понякога се ненавиждат повече, отколкото народи, разделени от вековни войни. 

Има ли днес приятелство? Приятел ти е всеки, докато има интерес от теб. После – върви по дяволите! Кой беше ти? Как може да ти е приятел този, който ти завижда? Как може да ти е приятел този, който тайно те презира? Имаш ли власт и пари – приятели много. Нямаш ли – забрави! Няма на кого да се обадиш да ти донесе лекарство, камо ли някой сам да се сети да те попита как си. 

Има ли роднински връзки? Ха-ха! Нека едно семейство каже, че се събира редовно и всички искрено се радват на тези сбирки. Или всички тайно се надяват и този път чичо Фестър да не дойде и да развали празника на останалите полуроднини. А появи ли се имот за наследяване – все едно са започнали Пуническите войни. Братя и сестри, отгледани под един покрив, се превръщат във врагове заради няколко квадратни метра земя. 

Има ли колегиалност? Има, докато не се освободи място за началник или някой не постави задача, изискваща общи усилия. Случи ли се едно от двете – гледай шоу! Интриги, подмятания, доноси, прехвърляне на отговорност и присвояване на чужди заслуги. 

А къде остана човещината? За кучета – протести, за деца – мълчание. За политика – викове, ругатни и закани, а за това, че народът става все по-неграмотен и неспособен да се справя с елементарни житейски проблеми – тишина и апатия. Не че животните не заслужават състрадание, а какво се случи със състраданието ни към хората? Колцина се интересуват от самотния старец в съседния апартамент, от болния колега, от изоставеното дете? Колцина са готови да помогнат, без да очакват нещо в замяна? 

Дори общественото ни възмущение стана избирателно. Способни сме да излеем огромно количество емоции за поредния скандал, но не и да проявим трайна загриженост за проблемите, които определят бъдещето ни като народ. Възмущаваме се шумно, забравяме бързо и продължаваме да живеем със собственото си безразличие. 

Обществото не е механичен сбор от хора, населяващи определена територия. То е съвкупност от човешки отношения, изградени върху доверие, взаимопомощ, съпричастност, лоялност и чувство за принадлежност. Именно тези невидими нишки превръщат множеството от отделни индивиди в общност. 

Когато бъдат прекъснати, започва атомизацията на обществото. Всеки се затваря в собствената си крепост, брани собствеността си, преследва собствения си интерес и възприема останалите като конкуренти, досадници или потенциални врагове. 

После се чудим защо няма гражданско общество, защо няма солидарност, защо няма национално единство и защо сме неспособни да защитаваме общите си интереси. 

Как очакваме човек да обича народа си, когато не понася съседа си? Как очакваме да проявява съпричастност към непознатия, когато е безразличен към съдбата на собствения си брат? Как очакваме да се жертва за отечеството си, когато не е способен да направи елементарен компромис в името на общото благо? 

Почти нищо не остана от микровръзките между членовете на нашето общество. А как искаме нещо да бъде цяло, когато то се е атомизирало в самата си сърцевина? 

Обществото не се разпада от върха. То се разпада в основите си – между две съседски врати, между двама приятели, между двама братя. Разпада се тогава, когато човекът престане да бъде ценност за другия човек. 

Накрая остават територията, институциите, администрацията и населението. Но общество вече няма. 

Милен Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар