„Уолстрийт Джърнъл“ оплака икономиката на Стария континент - потъвала безвъзвратно. Европейците и политическата им класа били стопански невежи според американците
Разбират ли европейците колко са бедни? А какво ще се случи, когато го разберат?
Тези два въпроса отправи в края на миналата седмица колумнистът на американската стопанска библия в. “УолСтрийт Джърнъл”
/WSJ/ - Джоузеф С. Стърнбърг. Той се опита също така да им даде отговор в редакционната си статия със заглавие “Какво ще стане когато европейците открият колко са бедни?”, плюс подзаглавия: “Континентът изостава далеч зад икономическото развитие на САЩ. Политиката е длъжна да навакса рано или късно.”
И сякаш стреснати от ужасяващата прямота на журналиста, редица влиятелни западноевропейски вестници препечатаха или преразказаха статията му в резюме, питайки неприятно натрапчиво: Нима стабилната икономика на Европа е лъжа, както твърдят Отвъд Океана?
"Задълбочаващата се пропаст между американския и европейския просперитет е един от най-важните фактори на глобалната икономика" - пише известният журналист в началото на дописката си. Основавайки се на данни на Международния валутен фонд, Стърнбърг подчертава, че според него най-очевидната демонстрация на въпросната бездна е огромната разлика между годишния брутен вътрешен продукт на глава от населението Оттатък и Отсам Океана - 94 400 долара в Съединените щати срещу 65 300 долара в Германия, 61 000 долара в Обединеното кралство и 52 000 долара във Франция.
Предимството на просперитета на Америка не е нещо ново, просто сегашните му измерения са такива - от малка разлика през 80-те години на миналия век, полека-лека тя се разшири през 90-те години. Но от 2007 г. насам обаче европейските доходи на глава от населението са повече или по-малко в застой - отбелязва Стърнбърг, - докато Съединените щати преживяват нов цикъл на растеж.
“Вече знам какво ще кажете, но това не е извинение - посочва човекът на “WSJ”, - цифрата на глава от населението в САЩ е напомпана от малка група изключително успешни компании, които създадоха класа от изключително богати предприемачи, нали?”
Но тези компании според Стърнбърг е можело да бъдат базирани в Европа, някои от тях дори са били родени на Стария континент и също като в Америка те са можели “да изкривят” нагоре европейската крива за БВП на глава от населението. Швейцария, например, която журналистът отделя от Европейския Съюз може би за да намекне за некадърността на неговите сегашни ръководители, била докарала според него брутния си вътрешен продукт на калпак до 126 000 долара чрез привличане на финанси и чрез мощно развитие на фармацевтичната си индустрия.
Колумнистът на “WSJ” не крие, че неговата констатация е поредното обвинение срещу европейските слабости.
“Богатството, което отпраща в положителна посока икономическите данни за Америка идва от иновациите и предприемачеството - смята Стърнбърг, - като Европа има по-ниско ниво на производство на глава от населението не толкова защото й липсват американски технологични компании или милиардери, а защото не е в състояние да осигури растеж на производителността на труда в американски стил, способен да създаде тези компании и тези кадърни милиардери.”
Повечето сериозни икономисти в Европа обаче разбират как и защо тя изостава и в подкрепа на твърдението си перото на “WSJ” сочи като пример “голямото проучване на европейската конкурентоспособност, сторено през 2024 г. от Марио Драги”. Но за съжаление нито политиците, нито “обикновените избиратели” са обърнали внимание на предупрежденията в доклада на бившия европейски топ-банкер и експремиер на Италия, камо ли да приложат отсеяните от него мерки.
Накрая Стънбърг насочва критичния си анализ срещу “Европейската социална държава”, която създавайки “относително комфортни условия на живот за избирателите”, генерира реалните предпоставки за разликата в просперитета на Америка и на Стария континент. По простата причина, че тази държава не създава блага, а само проблеми на икономиката, като за пример журналистът посочва Националната здравна служба на Великобритания. Тя според него перяла пари, които задължнялото правителство на Обединеното кралство нямало и съответно качеството на грижите за пациентите се влошавало непрекъснато. Но за съжаление човекът на “WSJ” не дава отговор на втория поставен от него въпрос: “Какво ще се случи, когато европейците разберат колко са затънали?”, може би очаквайки читателят сам да си отговори
Съгласявайки се напълно с изводите в статията на Доузеф С. Стънбърг, италианският всекидневник “Кориере дела сера” посочи, че основният мотор на проспериращата икономика на Америка е прилагането и усъвършенстването на технологиите около Изкуствения интелект, чието бурно развитие през последните години за съжаление Европа не е успяла да предвиди и съответно не го е използва за повишаване на производителността на труда.
Румен Михайлов, "Труд"


Няма коментари:
Публикуване на коментар