Еманципираха се, заживяха почти самостоятелен живот и взеха дори да командват живота на хората. Пример за това може да бъде машинката на поляка пан Яцек.
Открадната някъде в Брюксел, тя даде неочаквано признаци за живот седмици по-късно, когато новият й собственик, мургавият българин Стелиян, започна да щрака каквото му попадне. Главно себе си и членовете на своето семейство.
Благодарение на една хитра програмка цялото фототворчество на Стелиян се оказа в компютъра на пан Яцек. За съкрушения полски колега снимките са като писмо от умрял и може да му навяват тъга. В светлината на европейската интеграция обаче те са лъч светлина в тунела на ксенофобията.
Благодарение на изгубения „Самсунг“ пред Яцек и пред всички други жертви на джебчии или собственото им невнимание се открива колоритният свят на една балканска общност, известна с веселия си нрав, любовта към танците и, както разбираме, и към изкуството.
След като познава вече Стелиян, майка му, баба му, сестрите му, жена му и даже шурея му пан Яцек може да му отиде на гости, после да си разменят визити, да обменят култура в натура.
А това също е Европа, обединена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар