Министерството на финансите с помощта на парламента прехвърли едни 40 млн. лв. от една сметка на БДЖ в друга. Това накара транспортния министър Ивайло Московски гръмко да обяви, че реже влакове и служители с една четвърт.
Оттам се включиха синдикатите, тъжните репортажи от гарите, областните управители и политиците, като всички се втурнаха да спасяват губещите влакове. Накрая по добре познатия сценарий всичко се размина за два дни и сега БДЖ си чака парите от финансите.
Представлението обаче показа много повече неща. Ако изключим варианта, че рязката "реформа" от страна на транспортното министерство имаше за цел просто да принуди колегите от финансите да дадат парите, а не да бъде реално проведена, то остава другата възможност.
А тя е, че транспортното министерство и самата БДЖ не могат да комуникират с аргументи причините за действията си, а алтернативите пред засегнатите се представят впоследствие. Представлението показа и още нещо. Това, че ако не можеш да спреш влак с четирима пътуващи в него, едва ли ще можеш да спреш абсолютния разпад на железницата, който с всяко отлагане на реформата става все по-неизбежен.
Политиците за пореден път обаче се качиха на влака на популизма, издигайки дори лозунга "Je suis БДЖ", като сами се отъждествиха с железницата.
А всеки малко по-запознат с реалността на железницата знае, че тя е инертна, отказва да се променя, поглъща все повече пари, а става все по-малко полезна в сегашния си вид.
Или политиците може и да са БДЖ, но това не говори добре за тях.
Сapital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар