Ето например Гърция - аха да изпадне във фалит, да я изпъдят позорно от еврозоната и изведнъж - ново кредитно споразумение, нов дълг от цели 68,3 милиарда евро.
И гърците не само че не се молеха да им го отпуснат, ами точно обратното - дърпаха се до последния момент за ужас на финансовите министри в целия ЕС и неприкрит потрес на този в Германия.
В същото време у нас се разиграва страшна драма за вземането на 16 милиарда лева (около 8 млрд. евро) външен дълг. Социалистите, които управляваха довчера, са страшно изненадани и възмутени от цифрата. Сякаш финансовите им експерти не знаят, че с почти половината от сумата се изплащат не само договаряни в миналото от ГЕРБ задължения, но и лично от тях (за строителството на АЕЦ “Белене” при тройната коалиция), от управлението на Орешарски (когато те отново бяха във властта), но и дори кредити още от епохата на Тодор Живков.
Вярно, опозицията си е опозиция, но чак такова яхане на популизма и амнезия за близкото минало идва малко в повече.
В същото време обаче едно нещо със сигурност не може да се отрече - не е редно толкова важен въпрос за страната да минава на гласуване в Народното събрание като на заводски конвейер и на 6-а скорост.
И най-малкият компонент в пресмятането на този дълг трябва да бъде публично обсъден. Всички видяхме до какво доведе голямата дискретност по отношение на КТБ и на пенсионните фондове...
Не е нормално да се казва: “Ако не вземем тези 16 милиарда, държавата спира да функционира! Премиерът си отива!” Българите трябва да знаят много конкретно за какво ще отиде всеки лев от този кредит.
Максималната прозрачност е задължителна не само за да не остава никакво съмнение в задкулисие, а и защото може би е по-добре да вземем 4 милиарда лева по-малко (както финансовият министър закъсняло предложи) и да активираме данъчните, ДАНС и икономическата полиция да удвоят и утроят събирането на приходи и поне да намалят кражбата на ДДС, с която държавата е безпомощна да се пребори.
Да, но това би означавало смели реформи и война със статуквото, война с мощните финансови интереси на корпорациите на прехода, с които държавата ни традиционно избягва да влиза в сблъсък.
И точно тук идва голямата разлика между българските и гръцките управляващи. Ние направо треперим, когато трябва да вземем някой лев назаем. Какво като сме пример за финансова стабилност и разумна бюджетна политика, когато сме най-бедни в Европейския съюз.
Държавният дълг сам по себе си не е нещо страшно. Всички страни по света дължат пари. И най-развитите, най-мощните икономики имат най-големи кредити. По данни за 2014 г. държавният дълг на Германия е почти 80 процента от БВП на страната, а във Франция и Великобритания - над 90 на сто. България също води класация - на второ място в ЕС сме след Естония - с най-нисък държавен дълг.
Но като сравним как живеят хората там и тук, започваме да се чудим какъв е смисълът от това постижение?
В популярното писмо от финансовия министър на Гърция Янис Варуфакис, публикувано в “Ню Йорк таймс”, правят впечатление няколко неща: гърците не искат да бъдат третирани като дългова колония, обещават да влязат в сблъсък с олигарсите, да се погрижат за средната класа и да ударят голямата корупция, поставяйки интересите на хората в центъра.
Вярно, звучи много популистки, но все пак е декларация на намерения, в която проблемите са ясно дефинирани. А в България по правило който и да е на власт, се прави, че всичко това не съществува.
Затова ние не можем дори срамежливо да дръпнем 16 милиарда лева заем, а те гордо прибират 68 милиарда евро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар