Въпреки огромния си потенциал България е на едно от последните места в Европа по атракции в морския туризъм и по съоръжения за планинския. А в момента ударно се чудим с кого да заместим отлива на руски и украински туристи. Само от тези 2-3 факта е ясно, че курортното дело у нас е на патерици. Нищо че отколе все се бием в гърдите колко много е изсипал Господ на една плюнка място.
Колкото и дадености да имаме, ако си стоят дадени, а не взети за употреба, туристическата индустрия ще крета точно като инвалид без никаква подкрепа. Страната ни изостава значително в развитието на планинския туризъм, отчитат от най-високите места в изпълнителната власт, както и от бранша, разбира се.
И пак се вадят познатите факти как в Австрия - на 111-о място по площ държава, при 102-ро за България, на всеки 10 кв. км се пада по 1 км ски писти. А у нас на площ от 579 кв. км се пада по 1 км ски писти.
В България има общо 32 ски зони - повечето микроскопични, извън трите по-големички в Банско, Пампорово и Боровец - с общо 110 лифта, в голямата си част стари, като кабинковите се броят на пръстите на едната ръка. Пак в Австрия има 254 ски зони с 3028 лифта. А дори и извън „алпийските сили", в Чехия например ски зоните са 176 с 816 лифта.
Стара дъвка, че рече някой. Точно така, от години сме залепнали за нея. Но пък в края и в началото на всеки зимен сезон пищим как снежният ни туризъм не просто не мърда напред, а закъсва. Поради простата причина, че другите по света и около нас мърдат, не се оплитат в мухлясали дъвки.
Същата е работата и с морския курортизъм - бастиона на летния туризъм. В момента сме се захванали страната ни да взима спешни мерки, за да се компенсира спадът на руски и украински туристи. Търсят се спешно „заместници" на гостите от двете държави. Странно, ако от Русия и Украйна се завърнат, „назначените" на техните места ще ги уволняваме ли?
Но това е „частният" проблем. Базовият е, че и извънземни туристи да намерим, и на тях повече от евтина пиячка с маратон по баровете друго трудно има какво да им предложим. И това ще е така, докато разчитаме на даденостите. Например - „безкрайни плажове със ситен пясък". Като че ли туристите търсят единствено къде да си проснат плажния пешкир, без отдолу да им убива. Или си рекламираме плажовете с цел изгребване на инертни материали - предлагаме най-ситния пясък за мазилка.
Колкото и да е фин плажът - дори да вземем и да го поизчистим от мръсотията, на махмурлиите сутрин изобщо не им дреме. А за да привлечем и друга категория туристи, които отиват на плажа сутрин, а не ги заварва там сутринта, плажовете, както и всичко останало в курортите, не свършва с шезлонг, чадър и легло в хотела.
Тия дни една Балканска държава - Хърватия, ни удари в земята, нищо че хич не могат да се мерят с нас по ситност на плажовете си заради каменистото си Адриатическо крайбрежие. Докато ние обаче продължаваме да пресяваме от пусто в празно знаменития си пясък, хърватите ще имат 14 вида специални тематични плажове.
Всяко място за плажуване край морето ще си избира в коя категория да е - според атракциите, които предлага. А туристите освен избор, предварително ще знаят какво къде ги очаква. Темите включват абсолютно всичко, за което човек се сеща като начин да си изкара приятно според собствените си предпочитания.
Ето какво предлагат в Хърватия: плаж за семейства с деца, градски плаж за разходки, плаж с младежки развлечения, романтичен плаж, плаж за спорт и възстановяване, плажове за сърфисти, за гмуркачи, за нудисти, плаж с адреналин, плаж за партита, еко плаж, плаж с културна програма, хотелски плаж и специален за достъп с кучета.
И Хърватия вече очаква 2015 г. да бъде рекордна по брой чуждестранни туристи. Докато ние в момента търсим кой да запълни дупките от липсваща ни туристическа маса за лятото и за поредна зима разгонваме ски потенциала чрез опашки на лифта от по няколко хиляди души всяка сутрин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар