Ако до всяко добро същество, застане поне още едно…, се пее в една песен!
Но дали освен, че добре разбираме тези думи, ги проявяваме в ежедневието!
Помним ли повече красивите и щастливи мигове, или в по-силните спомени изпъкват обидите, кавгите, съкрушителните преживявания.
Дали сме разбрали, че, ако ги е имало, е по-добре да си извадим необходимите изводи, поуки, и да спрем да измъчваме своите мисли с тях!
И дали когато някой стори нещо добро, то се помни така силно, както и лошото.
Става въпрос за общочовешките добри дела. Тези, които няма как някой да отрече.
Защото понякога за някой нещо е добро, а за друг същото нещо, не е.
Това, с което хората са свикнали като че ли е даденост, в която често попадат и добрите постъпки.
Нека обаче помислим дали е правилно да ги оставяме в графата на – е, ами, разбира се, то си е и редно!!!
А лошите постъпки да стоят на добре излъскан, отделен, рафт. На почит и уважение, като че ли.
Не правим ли така лошите неща по-значими, което означава и по-важни…, сякаш ги превръщаме в приоритет на мислите.
Така, освен, че тровим своето съзнание, а и подсъзнание, пренебрегваме доброто у всички, както и в себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар