Живеят на по-малко от 50 км от Донецк, но се чувстват почти откъснати от света. Без ресурси и останали почти без хуманитарна помощ, жителите на Комунар се опитват да се самоорганизират, за да оцелеят, пише Симон Валмари от Франс прес.
Името на това селце, намиращо се на североизток от главния бунтовнически бастион в Източна Украйна, нашумя през есента, когато опълченците казаха, че са намерили там стотици обезобразени тела в общ гроб.
"С това станахме известни", въздиша Валентина, петдесет и няколко годишна жена, която не иска да каже фамилното си име.
Днес Комунар пак е в забвение. Фронтовата линия се е преместила на север и селото не е било бомбардирано от края на септември, животът продължава да е труден.
"Четирийсет на сто от къщите са разрушени, 30 на сто от жителите напуснаха: остават 2400, от които 1700 пенсионери и 300 деца", заяви Енрике Менендес от доброволческата асоциация "Отговорни граждани", която преди няколко месеца направи оценка на ситуацията на терен. "Комунар обединява много проблеми, срещани в Донбас. Младите и здравите са се махнали, останали са само възрастни или бедни. Преди имаше автобус, правещ директна връзка с Ханжонково, днес трябва да смениш четири. Преди се доставяха въглища. Днес - всеки да се оправя сам", каза той.
"В градовете има работа. Тук няма нищо, освен мините, по-голямата част от които са разрушени", допълни Валентина. Комунар се надяваше много на хуманитарната помощ. Големите организации обаче са в Донецк и малцина ходят в селскостопанските райони или тези, намиращи се близо до фронта.
"Слава богу, зимата не е много студена"
"Червеният кръст дойде един път, фондация "Ахметов" (по името на местен олигарх, основен снабдител на помощ в региона) също. Казаха ни, че могат да дадат помощи само на хората над 65. И дори не ги докарват тук", обясни Александра, млада майка на 26 години, която е родила месец преди войната. Затова микробус пътува до Донецк веднъж месечно, за да прибере няколко кашона. "Ако сме под 65-годишна възраст, какво правим?", пита Валентина.
Местните си разпределят разходите да купят зърнени храни, консерви, легла за децата. "Минимумът за оцеляване", въздиша Александра. В кметството се раздават супа и каша – най-обикновена, но топла храна.
"Без това не бих могъл да оцелея", каза Владимир Цеганко, на 60 години, от които прекарал 31 в мините. "Слава богу, зимата не е много студена", допълва съседът му на масата, 75-годишният Александър Тарасов, облегнат на бастунчето си, с различни ръкавици на ръцете. "Имаме и много проблеми със здравето", допълни той. "Във всеки случай, здравето сме си го оставили на дъното на мината", каза иронично Владимир, след като преглътна супа.
Някои като Галина Бабидорич не могат да се движат. Загърната в домашен халат с многоцветни пеперуди, с треперещи ръце, тя страда от неврологични проблеми и "температура, падаща под 35 градуса". Вече няма лекар в селото, аптеката е затворена и тя трябва да разчита на солидарността на местните, които й купуват лекарства. Взела си е последната пенсия на 6 юли. Украйна спря да плаща социални помощи в отцепническите територии.
Някои пенсионери пресичат границата, за да отидат да вземат пенсията си от украинска територия с подправени документи. "Ако можех, щях да го направя. Но сега с тези пропуски, стана почти невъзможно", каза тя по повод системата за преминаване, въведена в действие на 21 януари.
Останала без пари, тя разчита на малката си градинка, където гледа краставици, домати, френско грозде. "Не искам много, умолява тя: половин хляб, елда, захар, малко брашно".
Няма коментари:
Публикуване на коментар