На 18 март т.г. директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров ще представи новата си книга със заглавие „За кожата на едно ченге". В нея историкът публикува досието си като агент на Държавна сигурност, ровил в архивите на Ватикана, за да търси документи за българската история. Потърсихме го за подробности от книгата, както и за неговото мнение какво ще е бъдещето на Източна Украйна, за която в петък в Минск бе постигнато споразумение за спиране на боевете между киевската армия и сепаратистите. Както винаги става, когато разговаряме с проф. Димитров, получи се доста интересен разговор.
- Г-н Димитров, какво е вашето мнение за постигнатото решение в Минск за примирие в Източна Украйна?
- Още не знам какво е споразумението, но хайде да позная: за Крим не се говори. Той си остава в Русия. Що се отнася до Донецка и Луганска област, те си остават в Украйна, но ще се ползват с широка автономия. Прав ли съм, това ли постигнаха?
- Горе-долу това.
- Вижте, това е един конфликт, който е нормален при разпадането на голяма държава, каквато беше Съветският съюз. Това бе държава, построена на базата на комунистическата идеология. Тя не беше национална държава. Руският народ бе един от най-унизените и страдащите в тази държава, тъй като се смяташе, че комунизмът трябва да потиска руския национализъм. Сталин изби най-много руснаци. След което, дори при разпадането на Съветския съюз, Русия бе оскърбена - изконни руски територии преминаха във формираните фиктивни държави и нации.
Те бяха формирани по-рано, но нямаха никакво значение, тъй като вътрешни граници в СССР нямаше. Но изведнъж измислените граници на още по-измислените нации станаха държавни. По този начин огромни територии, населени с руснаци, които исторически и етнически бяха руски, се превърнаха в държавна територия на Украйна. Украйна е една точно толкова измислена държава, колкото и Македония.
- Измислените държави и нации ще се върнат ли един ден при държавата майка?
- Ами Русия започна да ги връща. Особено болезнен беше Крим, който Русия отвоюва от Турция преди повече от 200 години. Що се отнася до Македония, аз винаги давам един пример, свързан с Украйна. Какво ще стане, ако Струмишка област и цяла Източна Македония поискат да се присъединят към България?! Все повече хора там набират смелост да се определят като българи, гласуват на референдуми. И ние какво ще направим, когато тези хора поискат да са част от България? Ще кажем „не", има държава Македония и македонска нация и език? Какво ще направим, кажете ми?
Украйна за разлика от Македония дори не са си избрали име - украйна означава покрайнина. Все едно Западните покрайнини да станат държава. Покрайнина на Русия и на Полша. И не само Донецка и Луганска, но и Одеска, и Харковска, и Днепропетровска са населени 100 процента не с рускоговорещи украинци - този безумен термин, а са населени с руснаци. Нормално е както самото население, така и самата Русия, да иска да ги прибере при себе си. Това е естествено, особено когато първото действие на завзелите с преврат властта в Киев украински милиардери е да забранят руския език.
- Струва ми се, че в този момент е най-важен въпросът - ще спре ли минското споразумение войната в Източна Украйна?
- Мисля, че ще спре. На 15 - тази дата успях да чуя по радиото, войната ще спре. За съжаление още 2 дни ще умират хора, тъй като всяка от страните ще се помъчи да заеме по-добри позиции. Няма украински сепаратисти. Това са руски бойци. Вероятно при Дебелцево ще вкарат украинската армия в „чувал", 8 хил. човека има в чувала. Вероятно ще се опитат да осигурят сухопътна връзка с Мариупол, т.е. руснаците ще превземат Мариупол и целия район, за да се свържат с Крим. Жалко, но факт - 2 дни още ще се бият, и то много яко.
- Ще посъветвате ли премиера Борисов да си вземем църквите в Македония?
- Аз не мога да го съветвам, защото не съм му съветник. От време на време се виждаме. А и защо да го съветвам?! Аз мога сам да сформирам едно църковно настоятелство, за да възстановим българската автокефална епископия в Охрид и да предявим претенции чрез международни съдилища да ни върнат не само църквите, но и имотите на църквите. Това са над 800 църкви, собственост на Българската екзархия.
- Смятате ли наистина да го направите?
- Абсолютно сериозно го казвам. Да изпратя изложбата в Лувъра на 23 март и сядам веднага да формирам църковно настоятелство, което ще регистрирам в съда. Търся духовник, който да се съгласи да стане епископ на Охридската епископия. Един духовник, чието име не искам да казвам сега, ми каза, че е съгласен.
- Нарекли сте последната си книга, която съдържа вашето досие от Държавна сигурност, „За кожата на едно ченге". Колко струва вашата кожа, г-н Димитров?
- Моят кожа все още е върху тялото ми. Мъчиха се да я пробият. Но не успяха близо 70 години. Като прочетете книгата, ще разберете, че са се опитвали да я смъкнат още при комунизма, нищо че бях ченге. Бях неблагонадежден човек. Внасях книги на Солженицин, раздавах на приятели, а като ме хванаха, отказах да предам приятелите си и т.н., и т.н. Много съвременни демократи биха плакали и платили, за да имат такива елементи в биографията си.
- Признавате, че сте бил ченге, разузнавач и публикувате досието си?
- Да. И казах, ако някой открие нещо укорително от морална гледна точка в това досие, ако види да съм предавал хора, да съм клепал хора, нека ми се обади. Аз ще си посипя главата с пепел и ще напусна и мястото, на което съм, и всичко, каквото трябва.
- Какво разузнавахте във Ватикана?
- Само и единствено нови документи за българската история. Историята се прави с документи. Всяка държава използва историята за две неща. Първото е чисто любознателно - да знаеш миналото си. Второто - историята се използва като аргумент за права върху територии, население. Имаме великолепен пример с Русия сега. Русия казва: „Крим е бил винаги руски, там живее руско население. Същото е и с Донецк, Луганск, Одеса, Харков". Във Ватикана аз търсех документи за българската история. И това е задача на всеки български историк. Просто се вписах в една традиция. С известна нескромност - много добре се вписах, с много добри резултати.
- Вярно ли е, че във Ватикана са почти всички богомилски книги с всички богомилски тайни?
- Не, не е вярно. Но Ватикана е свързана с нещо модерно сега и това е въпросът дали Исус Христос е бил женен за Мария Магдалена и имали ли са те деца. Историята е такава - евангелията за живота и идеологията на Христос са били 31. От тях в 4-5 век Ватикана е направила ревизия и е одобрила само 4 - на Марко, Лука, Матей и Йоан. В евангелия на други автори се съдържа информация, че Исус и Мария Магдалена наистина са били доста близки. Но дали са имали деца и потомство, в нито едно евангелие не се казва.
- Успяхте ли да стигнете до всичко, което ви се искаше във Ватикана? Има ли неща, които бяха скрити за вас?
- Не, няма начин да го скрият. Всичко, което е във Ватикана, има достъп. Могат да се ползват документи само до 100 години преди днешна дата. Сега например могат да се ползват документи до 1915 г. Когато ги попитах защо, те ми казаха: „Г-н Димитров, ние сме много стара държава и знаем прекрасно, че обективна история не може да се напише, докато са живи съвременници на дадено събитие, техните деца и внуци. Те оказват по някакъв начин въздействие върху историците. Затова сме решили да пускаме документите за достъп след 100 години".
- В архивите на Ватикана срещнахте ли нещо, свързано с България и 3-тото пророчество на Богородица от Фатима?
- Не, не съм срещал.
- Наистина ли не отказвате на жена, която иска да прави любов с вас?
- Така пише в досието ми един сериозен офицер, който ме е проучвал. Това беше вярно навремето. Сега вече гледам да е по-млада, по-красива. Е, може и по-възрастна да е, но да знам, че е опитна жена.
- А каква е разликата между агент Кардам и агент Тервел?
- Кардам бях само 6 месеца, след което ме изхвърлиха от разузнаването, защото бях донесъл книги на руския писател дисидент Александър Солженицин и ги разпространявах на приятели. Това се смяташе за много сериозно престъпление, за идеологическа диверсия. За кратко ме арестуваха, разпитаха и ме пуснаха. След 6 месеца отново ме приеха, тъй като водещият офицер беше успял да ме спаси. Казал, че съм млад, глупав, не съм разбирал какво правя. Иначе се гордея, че съм носил имената на тези двама велики български владетели, които са все още недооценени от историята и от обществото. А те са направили много за българската държава. Но се гордея, защото съм достоен техен наследник и мисля, че аз също съм направил много за българската държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар