При обичайни обстоятелства хората обикновено не ги изговарят на глас. Ненапразно е казано, че онова, което е в ума на трезвия и спокоен човек, е в устата на пияния, разгневения или обезкуражения.
След първите новини за убийството на Борис Немцов и до момента на неговото погребение както всички, така и аз прочетох, видях и чух в медиите много и различни думи. Най-смайващите (по своята баналност, за която споменах по-горе) дойдоха от идейните съмишленици и почитатели на Немцов.
Какво е прието да се говори на погребенията в Русия? „Прости ни, че не те опазихме!“ „Прости ни, че не направихме всичко за тебе!“ „Прости ни!“
Макар и рядко, се чуха и такива гласове, но основното, на съответния жаргон – мейнстриймът, „плачът на либералите“ над гроба на Немцов (не на самото погребение, разбира се), бе друг: обвинителен, изобличителен и истерично-подигравателен. Не плач, а крясък.
И имам предвид не филипики, адресирани към властта. Това някак си е разбираемо. Във всяка страна което и да е убийство на опозиционер се тълкува от опозицията като „престъпление на властта“. Това е закон в жанра.
Но в средите на руските либерали (моля да ми бъде простено, че използвам това самоназвание на хора, които са либерали единствено в собственото си въображение) е любим друг жанр. Малко е да се изобличи и обвини властта. Не е „яко“. Трябва да се изобличи и обвини, при това гаврейки се с него, народът, руското общество.
Народът е виновен за убийството на Борис Немцов! Виновно е обществото! Това не са само крясъци, не е само истерия. По-нататък следва редица от разсъждения, „доказателства“, „примери“...
Руското общество е недостойно за фигури като Борис Немцов (изричат неговото име на глас, но всеки говорещ или пишещ има предвид и самия себе си)! Това първо.
Второ. Руското общество е дотам недостойно и „нецивилизовано“, че кой друг, ако не то, руското общество, може да бъде главният поръчител на убийството на Немцов и главният престъпник? Конкретните изпълнители са производно.
Да спориш с тази логика е безполезно, безинтересно и означава, че не уважаваш себе си. А да се фиксира фундаменталната и метафизическа устойчивост на тази логика на руския либерализъм или казано по-точно – тази логика на руските публични самозвани либерали, е необходимо.
Именно тази логика, този генетически социален (често не без етническа основа) расизъм на руските либерали породиха в последните дни (и пороят още е в стихията си) изобилие от текстове, чиято единствена мисъл, единствено послание – адресирани директно до Господ Бог и разбира се (за успокоение), до самите себе си – са следните: ние сме по-добри от народа, по-добри сме от това, което е в Русия, а те – народът и Русия – са боклуци, които не ни ценят, тормозят ни (тук често следва молба към омразната власт „да ни опази от тормоза), убиват ни!
Що за народ?! Що за държава?! Ето например в… По-нататък следва списък с „други“, „хубави“, любящи либералите страни и народи, придружен от съответните примери.
Да се полемизира с истерици е глупаво и безполезно. Дори със здрав разум и трезва памет, руският либерал е едно от най-безразсъдните политически животни, които познавам. Отгоре на всичкото – и с ампутирана още при раждането му способност за самокритика.
Нямам намерение да споря, нито пък да се възползвам от аргументи в другата крайност („Щом е така, какво правите в тази държава, при този народ?“).
Просто искам да посоча няколко съвършено очевидни (в крайна сметка, за мен) неща.
Не се опитвайте да променяте Русия и руснаците, така или иначе няма да се получи. (Няма да обяснявам защо.)
Не ви предлагам и да поставяте пред руския народ и Русия недостижими за тях цели. Това по принцип не бива да се прави.
Ще отбележа единствено, че истински политик не е този, който се опитва да „промени“ народа по свой образ и подобие, а онзи, когото народът приема и разбира, човек, който умее да работи с народа като константен исторически материал. Но не в свой личен интерес, както вие така добре го умеете.
Защо руският народ не обича руските либерали? Отговорът е прост и ясен: защото самите руски либерали не обичат народа си и дори не дават вид, че го обичат.
Освен това крахът на руския либерализъм винаги е гарантиран – обяснението е и във факта, че руските либерали никога не са признавали и никога няма да признаят (съдейки по днешното поколение) нито една своя грешка, нито един свой грях!
Което като цяло е разбираемо и логично. Та как биха могли да сгрешат „правилните хора“ в „неправилна“ държава и при „неправилен“ народ…
Накрая, последно – във връзка с печалното злободневие. А не ви ли идва на ум на вас, тези, които наричате себе си и смятате себе си за „руски либерали“ (основателно или без всякакво основание), трезвата, сурова, но и спасителна мисъл, че именно вие сте главните виновници за преждевременната и трагична смърт на Борис Немцов? Защото, примерно, поставихте националрасисткия, антируски киевски евромайдан по-високо от интересите на руснаците в Украйна, Русия, народите на Русия? Подобни примери – още много и много…
Може би за вашите грехове неволно и несправедливо пое отговорността не най-лошият от вас – Борис Немцов?
Mea culpa! Mea maxima culpa! Това сте длъжни да извикате на гроба на Немцов. И да посипете главите си с пепел!
Но именно на това не сте способни...
Превод: Елена Дюлгерова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар