Зима

Зима
Пролет

10 април 2015 г.

Агнешкото е само за богатите…

Милион българи ще прекарат 4-те си мизерни почивни дни в истинска мизерия...
 
 Онзи ден на една от спирките на градския транспорт си говорих с една жена. Сигурно беше на възрастта на баба ми. 

Отиваше да види децата си. Дотук нищо ненормално или странно. То дойде в момента на разговора. Защото беше Цветница, жената отиваше на имен ден на дъщеря си и внучката си. Тогава тя ми каза нещо, от което направо ме полазиха тръпки: „Отивам да хапна агнешко, че сигурно чак догодина, ако съм жива пак ще ям. Взимам 200 лв. пенсия и няма как сама да си позволя. Да са живи и здрави децата, купи ли са малко и ще хапна при тях”.

Къде живеем?

Как може да живеем спокойно, щом родителите ни не могат да си позволят малко агнешко...

Как да се засмеем на тези празници, когато знаем, че те едва ли са щастливи. Да, може да звучи не особено християнско и не особено празнично - но как да ти се ще да празнуваш, когато знаеш, че на хиляди хора въобще не им до празнуване?

И, докато си мислех за това, получих мейл от фирма за бързи кредити: „Здравейте, възползвайте се от нашите неповторими условия и вземете Кредит за Великден с неповторими условия.”

Е, какви ще са тези неповторими условия, щом, ако искам да имам яйца, трябва да тегля кредит с 400% процента лихва и после да го връщам до следващия Великден, ако и дотогава успея да го върна.

Явно в България, ако искаш да имаш нормални празници трябва - да си богат, да си корумпиран, да теглиш кредит или въобще да не празнуваш...

И милион българи ще прекарат 4-те си мизерни почивни дни в истинска мизерия.

Защото как се празнува, когато не ти е до празнуване…

Как можеш да празнуваш, когато пускаш новините и виждаш поредното убийство, самоубийство, наводнение.

Четох за човек от Бобов дол, който се самоубил, защото не му изплащали заплатата. Четох за майка, която се самоубила, защото нямала как да купи дрехи на детето си. Четох за хора, загубили домовете си и живеещи в палатки. Четох за деца, които не могат да ходят на училище, защото родители им нямат пари, които да им дадат.

От друга страна, четох за депутати с 10 почивни дни и великденски надбавки. Четох за фолк-певици с хонорар от 10 000 лева за един час. Четох за богати българи, които ще прекарат 4 почивни дни в Дубай… да си починат.

Е къде е златната среда? Къде свършва бедността и започва богатството?

Къде е честното и къде нечестното?

Не знам къде трябва да работиш в България, за да си купиш спокойствие.

Не знам къде трябва да живееш, за да се почувстваш човек и най-вече не знам какво трябва да правиш, за да си щастлив.

Но знам, че не е нормално една жена да яде агнешко, само, ако децата й я поканят.

Не е нормално едно семейство да тегли кредит, за да прекара 4 почивни дни.

И не е нормално родители да се самоубиват, защото не може да изпратят децата си на училище.

Затова нека празниците са само за богатите, както и агнешкото. А останалите… те да се молят всичко да се оправи.


Красимир Костов, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар