Прочетох някъде из нета заглавие, което истински ме стресна, трогна и очарова.
Простете, че използвам изразните средства от „Червените ескадрони“, но така ми го подаде музата.
Преди да си бие камшика в неизвестна посока...
„Меня сегодня Муза посетила, так, немного посидела и ушла“, както пееше с дрезгавия си глас Владимир Висоцки. Като допълваше, че същата му измъкнала и 3 рубли за такси, което на мен, Слава Богу, днес още не ми се е случило.
Сега техните тарифи са мамата си трака. На бакшишите имам предвид, за вдъхновителките хич да не говорим, те са много луксозна стока. Особено, ако са плеймейтки. Днешните префърцунени музи с толкова малко никога няма да минат, както се досещате. Какво да се прави, пазарно общество. Те и музите не са това, което бяха преди 25 години в интерес на истината, категорично го заявявам. Вчера видях една от тогавашните и незабавно минах по другия тротоар.
Вярвам, че сте прочели и разбрали без затруднение цитата от песента на Висоцки. В днешно време най-младите бъкел не разбират руски, ама те и не четат особено, така че съм спокоен, който е прочел, разбрал го е. За бодрата смяна ще поясня все пак, че по-нататък лирическият герой се жалва в песента от изчезването на музата си, която иначе по цели дни стояла у Блок.
А у Пушкин пък „живяла е безкрай.“ Има се предвид не, че е висяла в някой блок в „Надежда“ , Студентски град или „Люлин“, не. А, че е предпочитала компанията на Александър Александрович Блок, прочут руски поет, светилото на руския символизъм, когото въпросната муза посещавала твърде често.
Ето го и заглавието в нета, за което говорих, че се отплеснах. Гласеше:
„Най-красивата българка в Канада ще се връща да става президент у нас“.
То аслъ, както се изразяват комшиите с петвековното присъствие, само това не сме опитали. Някоя миска да яхне коня и да започне да управлява държавата.
Всякакви други управници преживяхме.
Букволеярът Тодор Живков например ни управлява къмто 35 години.
После и Желев, виден философ, беше президент, но държавата, каквато я е разбирал Платон, не се получи нещо. Държавен глава стана и бракоразводният адвокат Стоянов, че и Първанов, за когото даже не знам какво е работил освен партиен функционер.
Дойде накрая и Плевналиев, който се издигна покрай строенето на магистрали и високия рейтинг, произтичащ от тази дейност, но си призна чистосърдечно, че в миналия си живот е работил пастирка в Ирландия. Поне не се прави на велик човекът. Спокойно можеше да каже, че е бил Навуходоносор, Цезар, Наполеон, кралица Виктория, дори Махатма Ганди, а той - пастирка, та пастирка.
И звездоброец, може би е бил в някое прераждане.
Даже и в настоящия живот е гравитирал към тази дейност, доколкото съм запознат. Чувал съм , че в началото на демокрацията продавал хоросксопи в Благоевград, имал специален софтуер за тази дейност, така че са му ясни тия работи.
Интересни хора ни управляваха и през последния четвърт век. Един с един не си прилича. Започна се с парадокс- първият премиер на уж посткомунистическа България беше дългогодишен член на Политбюро и потомственият партиен аристократ на име Андрей Луканов. Мнозина са склонни да обвиняват него за всички беди, които се струпаха на държавата.Може би, защото беше застрелян на Андреевден през 1996 г., по която причина не може да отговори.
Имали сме и истински короновани особи начело, но не е да сме цъфнали. Синът на цар, също сложил короната в детството си и останал в историята като Симеон II, при това цял потомък на Бурбоните и роднина на английската кралица, ни управлява и като премиер в зората на този век.
Помните ли каква еуфория беше, какво чудо, а резултатът беше общо взето мизерен. Той обеща да ни оправи за 800 дни чрез прословутото българско трудолюбие и предпримчивост. Очевидно те не съществуват
Започна да се прави на министър-председател и синът на износителя на революция Димитър Станишев от Политбюро, който младеж навъртя първия си трудов стаж като премиер. Чудесно място да трупаш години за пенсия.
После реши да управлява дистанционно икономиста Орешарски , благодарение на когото усетихме на гърбината си, че задуха ли леден вятър от Кремъл, тази партия винаги е готова да козирува.
Друг водач на партията му преди това си отиде след вълна от протести, страшна хиперинфлация и рефрена: “Пътнико Виден, пътнико Off”. Носеше френското име Жан. След него тази функция изпълняваше бивш асистент в институт „Карл Маркс“ на име Костов.
Сега я е подхванал тази работа за втори път бившият шеф на охраната на споменатия вече букволеяр, после на също така споменатия цар. Малкият Бойко, някога закусвал с филия с мас, порасна и явно е откраднал „занаята да се управлява“ от тия двамата.
По професия е пожарникар, син на пожарникарски началник. Няма лошо. Политиката в края на краищата не е професия, а обществена дейност, която би трябвало да е до време, макар че у нас често върви и по наследство.
Исках само да подчертая изключителното разнообразие на професиите и характерите на хората, които са ни управлявали през последните шестдесетина година. Никаква закономерност или прилика не се забелязва между тях... И... какво оправиха ли ни? И в какъв смисъл?
Всякакви чешити сме курдисвали във властта.
Имаше даже един вицепремиер, който чистосърдечно се бъзикаше с това, че е издигнат до върховете на държавната власт . Призна си веднъж:
„Егати държавата, щом аз съм и вицепцемиер.“
Носеше хубавото българско име Нейчо. Сега отрича да е казвал тази фраза, но историята помни, както и ние. А и тогава не отричаше, даже се гордееше с тези думи, които са си истината, откъдето и да го погледнеш.
Викаха му също “Човека-оркестър", защото се втурна да оправя всичко, което му се изпречеше пред очите - транспорт, енергетиката, околната среда, вътрешната и външната политика. Сега си спомням, че беше наредил да заключват гарите вечер, та един път заради него спахме край едни клошари в градинката пред гарата, в града на морето, неговите трудови хора и рибарските мрежи. С това сме го запомнили Нейчо Неев. Той впрочем изрече и една мисъл, която далеч не е толкова известна, но е самата истина.
„България, погледнато обективно, от 120 години се е развивала по един и същи начин. Излизаме от едно робство, за да влезем в друго. Избираме си за управници хора без образование, без компетенция и без грам патриотизъм в душите си. Така че, като казвам тежка държава, искам да подчертая, че за тези 120 години ние сме имали най-много 10 години, през които някой управник е правил нещо полезно за страната си“, изля веднъж душата си той. Думи под които, мисля, всеки българин би се подписал. През останалото време, при всякаква липса на последователност от страна на властта добрите намерения са се изродявали в национални катастрофи, обясни още бившият вицепремиер.
Прав е Нейчо, ей. Не, че той е ангел небесен. Май беше подсъдим по делa за нарушаване на югоембаргото през 1994 г., от което тръгна възхода на българската мафия, ако си спомняте.
Този, който я създаде и оглави отдавна почива в гроба. А също се смяташе за господар на държавата, некоронован император. На 25 април ще станат 25 години, откакто застреляха основателя на силовата групировка ВИС Васил Илиев в луксозния му „Мерцедес“, който нямаше как да не намали на една изровена софийска улица.
Казват, че го разстреляха хората, които го бяха инсталирали за бос на мафията, за да продължат да управляват чрез него със страх и терор. Последваха го много други. Все могъщи босове на ъндърграунда, въобразили си, че са силните хора, забравили, че зад тях стоят кукловоди, много ревниви към реалната власт и упражняването й. Не е тайно, че те дърпаха конците и на много от политическите вождове.
Мечтата на идиота, както се изразяваше Остап Бендер, е много проста. Да изчезнат кукловодите и да ни оставят на мира, да разберат, че е време да се разкарат, за да не потънат и те самите в мътния водовъртеж, който е повлякъл всички ни. Тогава може и да успеем да се измъкнем сами и да започнем да живеем като нормални хора.
Идиотска мечта наистина, но нали мечтите още са безплатни.
Светослав Пинтев, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар