Хората, които са измислили поговорките – „Ако работата е толкова спешна, друг ще я свърши”, „Не е заек, че да избяга” или „Те се правят, че ми плащат, аз се правя, че работя”, се оказаха не активни, ами хиперактивни.
Само за година сме изработили близо 17 века извънреден труд или близо 14,5 млн. часа допълнително към чиновническото време от 8 часа. Поне на документи е така и така показват данните на Главна инспекция по труда.
Интересно е обаче какво показват данните за хората, които са назначени на 4-часов работен ден. Там статистиката мълчи, а щеше да е интересна. Щеше да е и интересно колко пари са си спестили от бизнеса и колко не са платили на тези хора – предимно шивачки, продавачки в магазини, които трябва да стоят прави, за да привличат клиенти на чорапи по един лев за 12 чифта. Тези хора, които са роби на сивия сектор, са вън от привлекателните цифри. В тях са медицинските сестри, които били най-трудолюбиви. Жениците изработили 1,7 млн. часа повече.
Така излиза, че допълнителната работа не е много здравословна. Представете си колко цигари, кафета и клюки са това. Близо 2 млн. часа са парили ушите на всички свекърви, тъщи, бивши и настоящи гаджета и между другото и някоя сменена подлога или поставена система.
Статистиката показва още, че всеки трети българин е оставал след работно време в офиса. „Лошо, Седларов, лошо”, както казва героят на Тодор Колев в „Опасен чар”. Лошо е, защото от толкова „работа” бая семейства се развалиха. А това не е добре за икономиката. Няма семейства, няма деца, няма осигуровки, няма нова работна ръка, която да трупа извънредни часове и да „преизпълни плана”.
Та ако продължаваме така, другата година ще свалим изработеното допълнително време до 15 века, следващата до 10 и така, докато не започнем да работим като „глупавите” германци – за колкото време ни плащат или пък като онези будали, японците, по 6 часа на четири смени на ден...
И ако разсъждаваме извън рамките на майтапа, интересно е тези 14,5 млн. допълнително изработени часове за една година какъв резултат са дали? Ще ни се прииска пак да започнем да се шегуваме. Защото нещата са не за плач, а за смях. Работим, а все сме бедни. Бъхтим се, а джобът е все празен. Произвеждаме, а не можем да консумираме. Седим след работно време в офиса, а и ние не знаем за какво седим. Нямаме време за близките, но нямаме и пари за тях в свободното време.
Както всяка друга ситуация у нас, и тази е леко объркана и нелогична. Но както се казва, по-добре „Залудо работи, залудо не стой!”, важното е часове да се трупат, пък все някога и от това ще има файда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар