Обществените поръчки в "Мини Марица-изток"
Ако полицейска акция, подготвяна повече от година, плюс констатирани от Агенцията за държавна финансова инспекция нарушения, както и поредица решения на Комисията за защита на конкуренцията не могат да спрат дадена порочна практика, то логичният въпрос при това положение е: има ли реално държава.
И съответно - какво и колко ни струва нейната имитация.
Така поне изглеждат нещата с продължаващите с години схеми на държавната "Мини Марица-изток" при възлагането на обществени поръчки за милиони, на които явно никой не е в състояние да попречи.
Както обикновено, проблемът е в разпределянето на публичните средства - в случая 41 млн. лв. за изхранване и превоз на 7-те хил. работници в дружеството - чрез демонстративно скроени за определени фирми процедури за обществените поръчки.
Казусът в "Мини Марица-изток" е особено интересен с наглостта на държавното предприятие да обявява едновременно и конкурс, и договаряне без обявление с един и същ предмет - второто за спешно изпълнение, оказващо се неизбежно заради куцата "редовна" процедура. Резултатът е, че дружеството плаща цени, постигнати без състезание, за неопределено време.
Последното решение на КЗК, свързано с обжалваната поръчка за ваучери и хранене, е поредното потвърждение, че става въпрос за схема, обслужваща конкретен икономически интерес. Но то едва ли ще накара ръководството да преустанови дългогодишните си порочни практики. Защото и решението на проблема е другаде - в Българския енергиен холдинг, който е принципал, в Министерството на енергетиката, в икономическа полиция и целия куп контролни институции, които данъкоплатците издържат с милиарди, за да имитират държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар