Зима

Зима
Пролет

16 юни 2015 г.

За българската салата, турското кафе и сръбската скара...

На Балканите, когато говорим за история винаги започваме да се караме.

Не, че полуостровът е тесен за всички, които го населяват.

Просто, както знаменито е обобщил Чърчил, в този край на Европа се произвежда повече история, отколкото се консумира.

Интересното обаче е, че историята далеч не е единствената парлива тема, по която бързо и лесно може да се скарате с вашите балкански съседи.

Поводи дава и географията.

Примерно за гърците най-високият връх на Балканския п-ов е на планината Олимп.

Нищо, че по всички световни атласи за балкански първенец е отбелязан връх Мусала в Рила, България. Олимп е и точка!

А, за да не са голословни твърденията им, от десетилетия насам е традиция, който грък се качи на вр. Митикас (най-високата точка на Олимп) да занесе по някой друг камък и да го бучне на върха. Така току виж, бавно и полека, върхът порасне с 9 метра и надмине българският си съперник.

Историята и географията обаче бледнеят пред кулинарията.

Това е мястото, където са извършени най-големите кражби и вероломни фалшификации в целия балкански свят.

И отново тук с челни позиции изпъкват най-крадливите и палави представители на балканската етно фауна – гърците. Ще започнем от прочутото по цяла Гърция, но неизвестно никъде по света гръцко кафе, или т. нар. елинико кафе. За да не се впускаме в обяснения какво представлява то, ще обобщим – това е турско кафе, което елините са прекръстили на гръцко. Толкоз.

Нагло, ще кажете. Ами, него поне са се опитали да го маскират с друго име. За други турски специалитети дори и това не са се постарали да направят.

Познатите по гръцките краища дзадзики и кукурец са добре известните по цяла Анадола и Арабия джаджък и кукуреч. Добре, че гърците не ползват половината от нормалните човешки звуци, че и този бегъл фейс-лифт на турската кухня щеше да и бъде спестен.

Въобще, като се замисля за гръцко-турските отношения винаги се сещам за старата сентенция, че най-добър гръцки профил имат турците. Та и за кухните така…

Но лукавите византийци не са спрели само с тези близки роднински посегателства. През последните десетилетия заради бурното развитие на туризма по егейските острови на обръгналите гръцки ресторантьори им се наложи да се сблъскат с какви ли не западноевропейски кулинарни претенции.

И, тъй като префърцунените дойчовци, франсета и англо-сакси трудно могат да се спечелят само с риба, шкембе чорба и агнешки черва на шиш, хитрите им домакини бързо прескочиха през прозореца на българската кухня и, каквото видяха сложено на масата, веднага го прибраха.

Изведнъж се оказа, че гърците имали салата от домати и краставици, и правели бяло саламурено краве сирене. Подробностите, че за целта трябва да имат и зеленчукови градини и стада от крави в случая са излишни.

В случая със салатата се получава особено интересен казус – на английските менюта тя се изписва като greek (гръцка), а на гръцките като хориатики (селска).

В тази салата единственото гръцко нещо е маслината, ако въобще свидливите туроператори са решили да я добавят. Със сиренето пък гърците изнагляха дотам, че го защитиха като натурален гръцки продукт. Само че пък си създадоха проблем в перспектива – докато българското селско стопанство работеше добре, купуваха българското сирене и го опаковаха в гръцки кутии. След 1989-та година обаче, то рухна и съответно сиренето фета, както стана известно извън Гърция, стана дефицитна стока.

Защото сега тепърва да се учат как се гледат крави няма как да стане, нали? Има и особени форми на кулинарен рецидивизъм.

Примерно т. нар. сръбска скара. Тя е именно т. нар., защото никой в Сърбия, нито в бившите югорепублики не и казва така. Представете си сръбска скара в Босна или Хърватия? Не си го представихте, нали?

В самата Сърбия на тази скара и казват лесковачка. Името и идва от стария български град Лесковец, окупиран от сърбите през 1878 г., и е толкова сръбска, колкото и руската салата е руска.

Интересно е обаче, че извън границите на своята страна, и най-вече в България, се използва само името сръбска скара.

И все пак, в завършек, има и добри практики. Пример в това отношение е Румъния.

Най-популярната салата там се казва булгаряска (българска) и е с една дума казано – шопска. Разбира се, ако питаме гърците – селска или гръцка. За румънците няма спор за името – и те, както и всички останали народи в европейския югоизток, са научили за доматите, краставицата, патладжана, пипера, картофите и т. н. от българските градинари.

Подобно на тях и българите нямат претенции за неща, които не са техни. То пък и как да кажеш, че имам баялдъ или кьопоолу са традиционни български ястия? Трябва да си или отявлен лъжец, или грък, или и двете.


Костадин Костадинов, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар