След този концерт България не е същата.
След този концерт другото вече няма значение.
Поне за мен. Защото изгубих и сетната си надежда.
Кой, как и защо така опростачи моя народ?
Кой успя да направи това, което пет века турско робство не успя?
Ясно е кой, как и защо…
За да я има днес Чалгария.
Представяте ли си какво значи този вопъл на един писател, който цял живот с лишения и мъки, живеещ почти чрез „въздух“, си е мислил, че неговите книги, а и изобщо книгите, ще направят българина поне мъничко по-чувствителен и с въображение…
Фактите са стряскащи и позорни – в България за една година се падат 0, 06 процента купени книги на един човек. Докато за същото време във Франция, на която много нашенци се подиграват, цифрата е 6… Смятайте сами – 0, 06 срещу 6…
Гледам кадри от препълнения стадион „Васил Левски“…
И изтръпвам, и немея…
Няма свободно място – и на трибуните, и на терена… И то при този проливен дъжд?!? И тези съвсем млади люде са дошли по собствена воля, а не насила, заставени от нечии щикове….
Кал, локви, ревове…
70 хиляди млади и иначе красиви момичета и момчета. Изпаднали в транс тресящи се в ритъма на чалгата тела…
Оказа се, че и десетки хиляди нашенци, живеещи в чужбина, също са поклонници на тази “чудна“ музика, те пък реват, че си платили, но били излъгани и така и не могли да гледат този концерт чрез интернет!!!
Но нещото, което съвсем ме разлюля и потресе бе обстоятелството, че интернет е залят от снимки и селфита от това „събитие на века“ за България…
О, значи тези млади хора се гордеят, че са били там!
Е, положението наистина е неспасяемо.
Защото паднал човек може да стане, но човек, просмукан от чалгата, и то нашенската, българската чалга, е орисан да живее винаги на колене.
А какъв живот ще е този на колене?
Да, сценарият вече е реализиран. Чалгата е превзела, не, чалгата вече се е утаила в моя народ! И то в най-младата му част, в ония, на които ние, вече възрастните, толкова се надявахме. Да, надявахме…
Дъхът ми спря, видях на кадрите множество знамена, да, нашия трикольор…
Не, това бе знамето не на България, а на … Чалгария. На новата държава Чалгария…
Бежанците щели да ни „умъртвят“ като народ и държава…
Че ние не сме ли вече умъртвени?
Не е ли този препълнен и удавен в чалга стадион най-красноречивото доказателство, че държава, държава на Духа ние вече нямаме.
Защото да споменавам ли изначалната истина, че щом умре усещането за нормалност у теб, то по-нататъшното ти живеене просто е едно първосигнално съществуване?
Ало, българи, камбаната бие!
Чувате ли я?
Или всички сте удавени от пороя на кошмарните звуци – ЕДНО ФЕРАРИ С ЦВЯТ ЧЕРВЕН…
Едно за теб, едно за мен…
Преди години, все още млад емигрант, на едно писателско соаре френска колежка, разбрала, че съм българин, ме „прободе“ с думите – а, от ония, бавноразвиващите се…
Тогава почти скочих от стола…
Сега вече не бих сторил това.
Защото имам вече пред очите си този препълнен стадион, носещ името на най-чистия българин…
Ех, земьо българска! Дръж се! И-ху, и-ху…
А на бедния писател му казват. Да, същите тези, които снощи бяха изпълнили стадиона – г-н Райков, ние книги не четем…
И го казват така-а-а, с радост… И сладък кеф…
Ура-а, да живей! Знаете кой и що, нали!
Да живей…
Моля, наистина закрийте държавата!
Тя вече е място, опасно за живеене за ония, които все още биха се излъгали да се родят в нея…И все още биха се радвали да се наричат българи.
Да, закрийте България!
В нея вече няма българи.
Защото в държавата Чалгария по всякакви писани и неписани закони поданиците й би трябвало да се наричат… чалгари, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар