Зима

Зима
Пролет

31 октомври 2015 г.

Светът е отражение на нашата същност

Светът, в който живеем, е един, но толкова различен за всички нас...

За някои той изглежда мрачен, студен, пълен с опасности, нещастни случаи, престъпления, бедност и мизерия. Те са убедени че хората са зли, безчувствени и използвачи.

Други пък виждат света като приветливо и безопасно място, доверяват се на течението на живота и навсякъде срещат приятелски настроени хора, готови да подадат ръка. Ако вземем дори двама човека, които живеят в една къща при сходни обстоятелства и имат еднакви доходи – те също виждат света по много различен начин.

Защо е така и кое определя начина, по който виждаме света – дали това са обстоятелствата, средата, съдбата или може би хората около нас? Какъв е светът всъщност – красив или ужасяващ, дружелюбен или враждебен, спокойно място ли е или място, пълно с опасности, престъпления и беди?

Истината е че в света има всичко, абсолютно всичко – и радост, и тъга, и любов и омраза, и добро и зло. Но ние виждаме в света това, което е в нас и това, в което вярваме.

Светът, който виждаме съответства на нашите най-дълбоки вътрешни убеждения, чувства, мисли и нагласи. В нашия свят влизат хора, отговарящи на вярванията и очакванията ни. Привличаме определен тип отношение към нас, попадаме в сходни ситуации, които отразяват наши убеждения, страхове или неосвободени негативни чувства.

По този начин ние виждаме света, пречупен през призмата на нашия вътрешен свят. Външният свят е просто отражение на нашата същност, а хората в живота ни са огледало.

Взаимоотношенията ни с околните най-силно отразяват нашата същност

Например ако често хората ви манипулират и използват, това най-вероятно отразява склонността ви да се чувствате виновни. Вероятно сте прекалено отговорни и поемате вината на всички наоколо. Вгледайте се в себе си и помислете – може би постоянно се оправдавате и извинявате за най-дребни свои действия и се опитвате да угодите на всички? Може би постоянно си мислите че сте сбъркали, че не сте направили нещата както трябва и се упреквате? Тази ваша склонност винаги ще кара хората да ви манипулират. Дори без да съзнават, хората ще ви внушават чувство за вина и ще ви карат да се чувствате виновни. Но причината не е в тях. Те просто отразяват вашето чувство за вина. Ако се освободите от чувството за вина, никой не би ви манипулирал.

Много хора се оплакват, че всички се възползват от тях. Те казват – „Но защо всички ме използват? Нали светът е отражение, защо тогава, след като аз се държа добре, хората ме използват и се държат по такъв подъл начин към мен?"

А аз ги питам - „А как се държиш към себе си? Да, ти не използваш другите, но цениш ли своето време, своите способности, своя труд, своето лично пространство?" Хората не се държат към нас само според това как се държим към тях, а най-вече според това как се отнасяме към самите себе си.

Когато се държат грубо с вас и ви унижават, това вероятно отразява съзнанието ви на жертва. Забелязали ли сте, че обикновено жертвите са един тип хора? Тези, които винаги са унижавани или насилвани. имат много общи черти. Те обикновено изпитват страх, неуверени са, с ниско самочувствие, зависими са от мнението на околните, самосъжаляват се, чувстват се виновни и не смеят да потърсят правата си. Възприемат се като жертва на обстоятелствата.

Именно това отразява отношението на околните към тях

Възможно е в миналото тези хора да са преживели нещо травмиращо и сега да задържат мъчителни чувства в себе си. Докато не освободят тези чувства в тях, те ще привличат унизително и грубо отношение. Това не означава разбира се, че насилникът не трябва да си понесе последствията. Но насилие винаги ще съществува докато има хора със съзнание на жертва.

По подобен начин стоят нещата във всички типове взаимоотношения- и в работата, и в семейството, с приятели и т.н.

Ако постоянно ви обиждат и критикуват, вероятно самите вие се критикувате и не приемете себе си. Помислете си как се отнасяте самите вие към себе си, с какви думи се обръщате към себе си?

Ако не ви вярват, е възможно това да се случва, защото вие не си вярвате или сте твърде неуверени и несигурни в това, което правите.

Ако винаги, където и да започнете да работите, работодателите ви се държат зле, може би това отразява вашето убеждение, че всички шефове за такива. Когато хората никога нямат време за вас и ви пренебрегват, замислете се дали вие отделяте време за себе си- време за своите приоритети, време да бъдете насаме със себе си и да се опитате да разберете какво става във вас?

Ако ви липсва любов или винаги любовта ви е несподелена, вероятно самите вие не обичате себе си. А може би сте убедени, че не заслужавате? Може би вярвате, че взаимната любов не съществува или е отредена само за малцина? В каквото и да вярвате, светът ще ви го предостави точно такова.

В много случаи, разочаровани от отношението на хората към нас, ние решаваме да напуснем мястото, където се намираме, да отидем в нов колектив, в друг град, дори в друга държава. Надяваме се, че като се преместим, нещата ще се променят. Но където и да отидем, рано или късно влизаме в познатата си роля.

Защо става така? Нима всички хора по света са зли или може би такава е съдбата ни?
Причината обаче е нещо в нас, което привлича подобен тип отношение. Ние носим това нещо навсякъде със себе си. И където и да идем, дори в прекрасна държава и сред чудесен колектив, хората ще се държат към нас по сходен начин.

Когато не ви харесва как хората се държат към вас, е необходимо да откриете кое е това нещо във вас, което привлича подобен тип отношение, тоест кое ваше качество, убеждение, чувство или мисъл отразява това отношение.

Хората около нас също отразяват нашата същност – те са огледало

Както казва Луиз Хей, всички хора около нас отразяват отделни наши аспекти. Често се случва да не харесваме даден човек от своето обкръжение – той ни е неприятен и някои качества в него много ни дразнят. В повечето случаи обаче ние не харесваме в другите това, което не харесваме и не приемаме в себе.

Всъщност всичко, което виждаме в хората около нас, е свързано по един или друг начин с това, което е вътре в нас. Обикновено ние не си даваме сметка за някои свои недостатъци или ги отричаме и не ги признаваме. В другите хора ни е много лесно да открием недостатъците, но нашите често остават скрити за нас.

Има една тибетска мъдрост, която аз много харесвам: Имаме очи, за да се виждаме един друг, но ни трябва огледало, за да видим себе си! А това огледало са именно хората около нас. Ако се вгледаме в тях, ние ще открием много неща за себе си, които до сега не сме и подозирали. Когато пък виждате добрина в хората около вас, това отразява добрината и във вашата душа.

Историите в живота ни, които се повтарят също отразяват това, което е в нас

Например ако интимните връзки в живота ви винаги се развиват по един сценарий и приключват по един и същ начин, ако постоянно попадате на един тип хора, изоставят ви, изневеряват ви, не ви обръщат внимание, ревнуват ви и т.н., това отразява нещо, което е във вас. Ние обикновено виним за несполучливите си връзки съдбата и околните, внушаваме си, че нямаме късмет, че така ни е писано или просто сме неудачници. Но всъщност историите в живота ни се повтарят, защото отразяват нашите убеждения за себе си, за връзките ни или за другия пол.

Когато често ни изоставят, това отразява страховете ни - страхът от загуба и отхвърляне, които ни карат да се вкопчим в човека до нас и да станем прилепчиви като по този начин го отблъскваме.
 

Може да отразяват нашата неувереност или неуважението ни към себе си.

Тези чувства може да са останали някъде дълбоко в нас в резултат на разочарования и преживявания в миналото. Но докато са в нас, винаги ще привличат един и същ тип връзки. Можем да сменим човека, да опитаме с друг и друг, но историите неизменно ще се повтарят, разбира се с малки разлики.

Светът е отражение на нашите вярвания

Това, в което вярваме, се превръща в истина за нас. Ако вярваме, че всичко в живота ни се постига с борба, така и ще бъде. За всяко нещо в живота си ще трябва да се борим и ще ни се струва, че едва ли не изстискваме от себе си всеки мъничък успех.

Ако пък вярваме, че нещата се постигат леко и без усилие, наистина ще става така. Светът винаги се съгласява с нас. Ако вярваме, че няма изход, наистина няма да го видим и ще се чувстваме в безизходица. Ако вярваме, че има поне десетина изхода и варианти за действие, възможностите ще започнат да ни се разкриват.

Светът отразява нашите чувства, настроения и душевното ни състояние

Забелязали ли сте, че когато сте влюбени, светът изглежда по-красив и цветен, а хората по-добри? Сякаш изведнъж всичко разцъфтява, засиява... Когато сте тъжни, всичко ви се струва сиво, празно, студено, неприветливо. Виждате наоколо тъжни и намръщени лица.

Когато сте ядосани, сякаш целият свят се е наговорил да ви дразни- докато пътувате към работата ще има задръстване, а ако бързате за някъде, пред вас ще се окаже някакъв човек, който едва се тътри и сякаш нарочно ви препречва пътя. Въобще светът изведнъж става изключително дразнещ и непоносим.

Ако сте весел, светът ви изглежда дружелюбен и ви се иска да прегърнете всички. Дори ситуации, които в други случаи биха ви ядосали, сега ви изглеждат забавни.

Ето защо е много вярна мисълта: Ако се усмихнеш на света и той ще ти се усмихне, ако му се намръщиш и той ще се намръщи. И няма как да е по друг начин, защото светът е отражение, той винаги ще ти показва това, което си ТИ.

Предметите около нас също са наше отражение

Колата, дома ви, бюрото в работата ви, чантата ви отразяват дадени черти от вас или вашето състояние.
 

Ако в дома ви или на бюрото ви е разхвърляно, това означава че във вас също цари хаос. Ако в чантата ви има много боклуци, които трябва да изхвърлите, това показва че и във вас вероятно има много неща, които трябва да изчистите. Ако не се грижите за вещите си, вероятно не се грижите и за себе си или смятате, че не заслужавате.

Как можем да променим нашия свят ако той е просто отражение?


Ако се опитваме да променим хората и света, това ще се окаже като бездънна яма, която никога не може да запълним и винаги ще бъдем разочаровани. Първо защото хората могат да се променят само ако сами пожелаят това. Освен това в света винаги ще има всичко, а и представата за добро и зло е нещо относително. Няма как да нагодим всичко и всички в света според нашите представи. Не винаги можем директно да въздействаме и върху обстоятелствата.

Но ние можем да променим нашия свят и това, което привличаме като променим своите убеждения, нагласи, отношението към себе си. Като се освободим от негативните чувства, от тежестта на миналото, от това, което ни пречи.

А когато променяме своя вътрешен свят, с всяка промяна в нас се променя и всичко около нас.

Искам обаче да подчертая нещо много важно

Ако светът, който виждате не ви харесва и в отношенията си с другите откриете свои недостатъци, страхове и т.н., в никакъв случай не бива да се обвинявате. Тук изобщо не става дума за вина. Все пак нашето съзнание се е градило въз основа на средата, на миналото и на това, което са ни учили. Глупаво ще е да се обвиняваме и наказваме, най-малкото защото светът отново ще отрази мислите ни - „аз съм виновен, неспособен съм, глупав съм, лош човек съм" и ще започне дори да ни представя доказателства за това. По този начин няма да достигнем до никаква положителна промяна.

Вместо да се виним заради отражението, по-добре да го използваме, защото то ни дава отговори. Вижте своето отражение и приемете това, което сте сега - да, вие в момента сте такъв, не сте идеален, имате недостатъци, слабости, страхове, като всеки друг човек. Но полза от самообвинения няма.

Това, което трябва да направите, е да поемете отговорност за живота си, да си сверите часовника с това, което ви показва светът около вас и да използвате отражението, за да се развивате и подобрявате живота си. Всъщност, когато открием че светът е огледало, това ни дава сила. Преди сме си мислели, че светът не подлежи на управление от наша страна, че се движи по правила, независещи от нас. Сега обаче откриваме, че ние можем да въздействаме върху него и да бъдем действащо лице в играта живот.

Освен това научаваме какъв е начинът за въздействие. Логично е, че няма как да променим нещо като се опитваме да поправим отражението му в огледалото. Ние можем да го променим като променим оригинала – това, което се оглежда в огледалото.


Росица Вакъвчиева, Sebepoznanie.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар