Преди няколко месеца италианското списание L'Espresso публикува есето на Умберто Еко, наречено "Втечненото общество" . Прочетете го, ако сте пропуснали.
Там италианският философ и семиотик направи печални изводи за културата на потреблението и неудържимия индивидуализъм на съвременния свят, който превръща ближния в противник.
Това, за което говори е своеобразната булимия на потребителската ни страст, заменянето на образите от митологията в човешкото съзнание с образи на полуфабрикати.
„Втечнената модерност, втечненото общество - така проф. Зигмунт Бауман дефинира отсъствието при модерния човек на каквито и да било "устойчиви" ориентири“, пише Еко.
Става въпрос за един от най-известните теоретици в социологията, поляк по произход, живеещ в Англия. С когото нашата социология няма нищо общо, разбира се.
„Единственият изход за индивида - за когото няма отправна точка - e създаването на видимост на всяка цена (тоест видимостта се преобразува в самостоятелна ценност) и потреблението“, продължава Умберто Еко.
И предрича разпадане на държавността, идеологическата криза, което ще рече, че в наши дни е лишено от смисъл всяко уповаване на обществените ценности, които позволяваха на отделно взетият индивид да усеща своята принадлежност към общност, формулираща неговите потребности.
Този процес е глобален, но очевидно е най-напреднал у нас. Докъде я докарахме, нали?
Да заменят митологията с потреблението могат само пълни идиоти, както съм отбелязвал. Ние очевидно сме такива. Особено в България.
Тук обществото вече дори не е втечнено. То е въздух под налягане.
Умберто Еко
Светослав Пинтев, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар