Какво още чакаме, защото ни липсват само терористи в родилното отделение. Които да избиват ревящи на гладно заложници през всеки 20 минути, понеже не им стигат парите за мастика или хероин.
Иначе вече имаме касапин в училище, отишъл там с нож и пистолет очевидно не за да се отбранява с тях в ситуации „Не дай си Боже”. Очевидно е отишъл там въоръжен, за да върши планиран касаплък.
Имаме и поредния индивид, затрил старица заради няколко загорели тенджери, но това отдавна е банално. Докато убиец в класната стая е нещо съвсем ново за нас, но и то се оказва недостатъчно даже да помечтаем как убиеца го осъждаме на заслужена смърт.
Гледаш ги млади хора вървят мълчаливо по улиците на Сливен и се опитват да си придадат навъсен мъжки вид, но не изглеждат дори по детски разсърдени. Питат ги – защо така вървите, момчета, а те протестирали срещу убийственото Безхаберие. Срещу абстрактното Безхаберие на държава, община, общество и на кого ли още не, заради което едно 15-годишно момиче е заклано в училище.
Жива post mortem класика – след всяко необяснимо за нормалния разсъдък престъпление, даже когато имаме безспорен убиец от плът и кръв, пак не се иска неговата оставка от живота. А вместо това се появява спонтанно народно движение, борещо се за справедливост и искащо смърт за Безхаберието. Което може и да има много дефиниции, но нито една не съдържа безспорна плът и кръв. Затова и на Безхаберието не успяваме да му пуснем и капка кръв.
Те са прекалено млади, за да помнят смъртното наказание. Но вече са достатъчно пораснали, за да разбират, че спрямо абстрактното е невъзможно да се прилага възмездие на принципа „око за око, зъб за зъб”. Безхаберието няма очи, в които да бръкнеш, няма и зъби, които да счупиш. Убиецът обаче има цяла глава, на която може да се сложи мокра гъба, а тялото му да бъде включено към електрическата мрежа.
Ако ще воювате срещу Безхаберието, трябва да е за това, че нямаме смъртно наказание. А нямаме заради ирационални скрупули – сакън да не ни помислят за непоправими варвари, които не подлежат на европеизиране. Това е то голямото Безхаберие - че мислим повече за европейското обществено мнение, отколкото за собствените си баби и дъщери.
Безхаберие е, че се отказахме от истински важното дори без референдум, а правим референдуми за технически подробности като електронно гласуване. Щото ние сме модерно гражданско общество, а не някакво изостанало племе, което подритва отрязани глави за удоволствие. И щото смъртното наказание е нищо повече от перверзно удоволствие за първобитната тълпа – то реално не променя нищо съществено и затова няма смисъл да променя човешки животи, за да се задоволяват стадни инстинкти.
Безхаберие е за доказването на тази модерна теза да ползваме оформени в другия край на света статистики, че всъщност електрическият стол е силно надценен - на убийците не им дреме от него, а престъпността въобще не намалява. Та ние имаме собствена статистика – някои може и да са прекалено млади, но има достатъчно хора на възраст, които помнят какви бяха нивата на престъпността преди разпускането на наказателния взвод.
Безхаберие ще бъде да позволим на едно миниатюрно, но влиятелно малцинство от правозащитници на заплата да оскверни гроба на преждевременно починалото смъртно наказание. Щото на тези нахалници не им е достатъчен насилственият и неподлежащ на обжалване преход от варварство към европейски хуманизъм – следващата им поръчка е да убият доживотния затвор като наказание и да го изхвърлят от Наказателния кодекс.
Безхаберие ще е да вървим след акъла им, когато виждаме колко е той – стига дотолкова, че да наричат убийците човеци и да ги предлагат за „Човек на годината”. А алчността им стига да защитават псевдочовешките права на всеки леко неразположен главорез, като съдят държавата в Страсбург. Щото тази държава най-накрая трябва да разбере, че и серийните убийци са хора и заслужават затворнически комфорт.
Върхът на Безхаберието е да смятаме смъртния въпрос като приключен завинаги и да се примиряваме в името на доброто ни европейско име. Или най-много тайно (но наистина много тайно) да се надяваме за форсмажор, който ще деградира напредналия европейски хуманизъм до старото варварство „око за око” – ако Европа се върне към забравените и забранени наказания, тогава ще си помислим и ние. Дотогава обаче ще бъдем безхаберници, които нямат собствено мнение, въпреки че животът им дава толкова много поводи да го формират.
Току-що животът ни прати касапин в училище, но дори и той не може да наруши голямото табу. Да ни е жив и здрав тогава, да си го отглеждаме със здраве и да зачитаме правата му, защото иначе жална ни майка страсбургска. Той е още млад и някой ден ще излезе запазен от затвора. Няма начин да не излезе, няма начин да го държим до живот, защото още дълго едва ли ще удържим да имаме толкова нехуманно наказание като доживотния затвор.
Все пак живеем в 21-ви век и трябва по-свободно да ги даваме нещата.
Нещата стигнаха дотам, че да наричат убийците човеци и да ги предлагат за „Човек на годината”
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар