Зима

Зима
Пролет

18 ноември 2015 г.

Зъбите ви за реванш да скърцат не чувам

Колкото и мръсни, все пак атентатите не бяха ядрен удар за цялата европейска мъжественост.

Обаче зъбите й да скърцат не чувам, миризмата на мъст не подушвам, дори долнопробно аматьорско видео за контраджихад не намирам в пълния с всякакви боклуци интернет свят. 


А телевизиите не предават на живо от мястото на погрома на случаен признак – понеже онези взривяват и убиват който им мине пред очите, ние пък ще завардим и отмъстим на техните гета.

Какво ви става, френски и изобщо европейски мъже. Къде е чувството ви за реванш, пък ако ще реваншът да е първичен и животински. Разложението през мирните и охолни времена ви е лишило не само от военни умения, но е ампутирало и бойния дух на оправданото отмъщение.

Чак пък толкова да не искате да се биете, а да предпочитате да се редувате на скръбен караул със запалени свещи и да се подкрепяте със сандвичи, намазани с ред сополи и с ред сълзи – вие дори не сте за военен съд, вие сте за Страшен съд.

Може и да не е много изтънчено да следвате бесовете на животинския реванш. Но да не би да е изтънчено правителствата ви да хвърлят бомби върху ислямския край на света, а да не смеят да търсят ислямската държава в държавата – в хубавата ви държава Франция. 


Бомбите винаги са били за страхливци и няма значение дали ще ги пускаш от въздуха или ще ги носиш на кръста под ризата. Просто богатите страхливци могат да си позволят да се качат на небето за да не им се налага да жертват живота на нито едно страхливо копеле от своите.
  Да не би да е изтънчено правителствата да хвърлят бомби върху ислямския край на света, а да не смеят да търсят ислямската държава в държавата
 
Следследследвоенното европейско поколение съдържа точно такива страхливци и затова няма нищо против правителствата му да стоварят няколко тона метал върху главите на лошите. Никой не знае къде пада всичко това и колко лоши в действителност затрива, но страхливците са по-спокойни – правителства им са отмъстили от тяхно име, няма опасност да ги мобилизират и могат да отидат на безкраен пазар.

Нали това е последният смисъл от правителствата – те да си цапат ръцете в страхливите въздушни войни, докато сухоземните страхливци водят войни за своите много напреднали ценности.

А всъщност идеализираните и с ранг на либерална божественост ценности не представляват нищо по-различно от това безразборно да ядеш, да чукаш, да изхождаш и да пазаруваш на разпродажба. Предвидено е и малко лично армейско време, когато ръкопашният бой и насилието са позволени – но само в петък и само ако е черен петък, а намаленията са над 70%. Как тогава да не воюваш за изгоден пуловер и телефон за без пари.

Така е от години и след толкова години може би имаше нужда да видим що е то истински черен петък 13-и – че истинската касапница няма нищо общо с консуматорската навалица. И че ислямските камикадзета не започнаха първи – на тях им постлаха камикадзетата на либералната догма.

Те първи объркаха живота, първи започнаха да взривяват морала и обществения ред на цели държави, само и само да отидат в либералния рай с третополови девици.

Днес същите атентатори на националните държави от глупост или от пари убеждават, че няма място за страх. Че някакви си терористи не могат да ни напълнят големите европейски гащи и че трябва да продължим да живеем по същия начин. Без да си мръднем пръста, за да оберем мекия спусък, без да пожертваме и един черен петък от краткия си консуматорски живот. Без да се съмняваме дали правителствените бомби наистина убиват лошите някъде по света - прекалено е далеч, за да се разкарваме и да проверяваме на място.

А лошите въобще не са далеч и нямате оправдания да не пътувате дотам - понеже трябва да оставите децата на някого, понеже утре ще ставате рано за работа. Лошите са в съседния квартал, те са родени във вашите държави и цял живот са прекарали наоколо. И ако либералната глупост не е заразила неспасяемо европейския мозък, той най-накрая трябва да стигне до откритието, че утопията за интеграция отдавна е провалена. А всеки голям атентат само потвърждава провала – изпълнителите му са „ваши момчета” с ваши паспорти.

Погрижете се първо за тях и първо хванете питомното, а после бомбардирайте дивото. И не слушайте позитивните заклинания, че страхът няма да побѐди, че няма да се дадем на терористите, че животът ни пак ще бъде песен, ще бъде най-прекрасен на света. По-добре страхът да ни завладее, защото страхът днес е инстинкт за самосъхранение.

По-добре зъбите да скърцат и даже да тракат, отколкото очите да сълзят. По-добре в ръцете ни да подрънква оръжие, отколкото да горят свещите на идиотските пърформанси за скръб и солидарност. Срещу които е достатъчно само някой да хвърли пиратка или да извика „лошите идват”, за да забравят опечалените и за свещи, и за сополи, и да се изпотъпчат като овце.

Когато лошите идват, останете на място, запазете модерното си спокойствие и им хвърлете старомоден пердах. Та нали те идват на крака, не е нужно да бъдат гонени на другия край на света. Те идват, а ние бягаме – може би защото сме парижани.

 По-добре страхът да ни завладее, защото страхът днес е инстинкт за самосъхранение


Калин Руменов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар