Влак 9623 - 25.10.2014 г., Русе - Варна. Влакът закъсва в 18 часа между Самуил и Висока поляна.
"Явно доста висока беше тази поляна, защото цяла нощ не успяхме да я стигнем", разказва по-късно пътничка пред Асоциацията "Приятели на железопътния транспорт".
Токът и парното във влака спират. Кондукторката подава информация: "Влакът ще закъснее неопределено време." Скъсана е контактната мрежа. Историята продължава: "Успяха да ни изтеглят някак си до Самуил, където след разговори със 112 разбрахме, че са пратени автобуси да ни извозят до Варна и те пътуват към нас. Не ни беше позволено да слизаме от влака и да чакаме в чакалнята, защото не се знаело дали няма да се разреши проблемът с влака. И той се разреши - токът дойде. Само машинист нямахме. Защото човекът си тръгнал - била му свършила смяната. Влак има - машинист няма. Безценно. Автобуси не дойдоха, влакът изведнъж си тръгна. Как успяха без машиниста, не успяхме да разберем. Закъсахме две минути по-късно. На същото място. Отново чакане да ни изтеглят. Отново студ и тъмнина. Изтеглиха ни до Висока поляна около 4 сутринта. Последваха 6 часа мъчително чакане. Парно имаше за около час - после свърши нафтата. Автобусите дойдоха в 9 сутринта. Кaто стигнaх нa гaрaтa във Вaрнa, нa тaблото пишеше зaкъснение 999+ минути, нa информaция женичкaтa ми кaзa, че дори и дa пуснa жaлбa, тя ще е невaлиднa, зaщото билетът е Русе - Вaрнa, a ние сме си достигнaли крaйнaтa цел."
Истории като тази са неразделна част от бизнеса на БДЖ по превозването на пътници из страната. Те се разиграват често на фона на все още останалите тук-там из влаковете информационни плакати, надъхващи: "Ти имаш права, когато пътуваш в Европа" и "Важният си ти" от кампаниите на Европейската комисия отпреди няколко години. На практика обаче всеки, сблъскал се челно с машината на БДЖ, знае, че нещата не стоят съвсем така. Причината е, че до 3 декември 2019 г. "БДЖ - Пътнически превози" си е издействала да не се съобразява с европейските регламенти и да обезщетява клиентите си, когато не изпълни своята част от транспортната сделка. Причината е, че това би се отразило зле на финансите на компанията. Иронията е, че недоброто отношение към пътниците - също.
Както обикновено обаче, държавният локомотив се движи по най-слабото съпротивление - отлага проблеми, без заявки да се подготвя сериозно за времето, в което клиентът ще бъде винаги прав, и то не в буквалния смисъл.
Пътник без право
Регламент 1371 на Европейския парламент за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, влезе в сила на 3 декември 2009 г. Целта му е да се гарантират правата на пътниците във влакове, както и да се подобри качеството и ефективността на жп услугата.
Регламентът предвижда държавите членки да могат да не изпълняват някои от разпоредбите му за максимален срок от 5 години, който може да бъде подновен два пъти. България вече на два пъти се е възползвала от това и е отложила действието му до 3 декември 2019 г. Разпоредбите за закъснения, пропуснати връзки и отмяна се прилагат само за международните влакове, при условие че превозът е извършен изцяло на територията на страни, членки на ЕС. За закъснение от 60 до 119 минути се възстановява 25% от цената, а за закъснение над 120 минути - 50%.
Това на практика означава незначителна нужда от компенсации, тъй като влаковете, които се движат изцяло на територията на страни от ЕС са малко, като пътникът няма право на обезщетение, ако е бил информиран за закъснението преди закупуване на билета.
За влаковете, движещи се из страната, компенсации за закъснение не се изплащат, като само в случай, че пътник се откаже изцяло от пътуването заради закъснението може да му се възстанови цената на билета.
Най-простото обяснение за причините БДЖ да не изпълнява регламента е дадено през октомври 2014 г. от тогавашния служебен министър на транспорта Николина Ангелкова в писмо до Варужан Апелян, председател на Асоциацията "Приятели на железопътния транспорт". Изключенията са допуснати за онези разпоредби, "които биха довели до влошаване на финансовото състояние на "БДЖ - Пътнически превози". Прилагат се само разпоредбите, които изискват единствено промяна в организацията на превозвача, а се отлагат тези, "водещи до финансови загуби". Предложението на асоциацията е за прилагането на всички разпоредби, но се счита, че към настоящия момент това "не е целесъобразно".
Като целесъобразно обаче е избрано да се изпълни задължението за провеждане на информационна кампания за правата на пътниците, без да е ясен смисълът от нея, при положение че същинските текстове за правата на пътниците са отложени. От "БДЖ - Пътнически превози" обясниха, че "смисълът на кампанията е клиентите на националния железопътен превозвач да бъдат информирани за своите права и задължения при ползване на железопътен транспорт", както и че "изразходваните средства за кампанията са незначителни, тъй като информацията се предоставя по стандартен начин под формата на стикери във влаковите композиции, брошури и указания, информационни табла и обяви, поставени на видно място до местата за продажба на превозни документи, както и на интернет страницата на "Холдинг БДЖ".
Все по-недоволни
Неписано правило в железницата е нередностите често да се потулват между служителите, като често, докато един случай стигне до централата в София, нещата вече изглеждат далеч по-розови. Всяка година компанията е длъжна да публикува доклад за качество на превозни услуги. Според отчета за 2014 г. закъснелите влакове са 30 198 или 14%, а основните причини за тях са повреди и липси на локомотиви и мотрисни влакове, както и повреди и ремонти по жп линията. В по-малка степен това са повредите по вагоните, смените на служителите, блокади и задържане на влакове заради нередовни пътници, повредите по сигнализационната мрежа.
За 2014 г. броят на пренаселените влакове е 261. Регистрирани са и 1365 нередности, свързани с повреди на подвижния състав, хигиената на вагони и тоалетни.
Постъпилите в БДЖ жалби и сигнали на граждани са 755, като според отчета на компанията с основателен характер са 404 от тях. От тях най-много са във връзка с неудобното разписание на влаковете, непрофесионалното обслужване от страна на служителите на гишетата за билети и за информация, закъсненията на влаковете, неизпълнение на задълженията на служителите от превозните бригади и т.н. В категорията "други" БДЖ е поставило искания за обезщетение заради нарушено здравословно състояние и стрес, получени при пътуване с влак, или при престой по гарите в чакане за връзка с други влакове.
Пътниците, които преследват правата си, като подават жалби и оплаквания, обикновено се въртят в кръг между "БДЖ - Пътнически превози", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", отговорна за прилагането на регламента, Комисията за защита на потребителите и дори омбудсмана. Отговорите до тях най-често са, че няма правен механизъм да получат компенсации. Остава опцията да се отиде на съд. Практиката е, че подобни дела се печелят изключително трудно, като обикновено успешни са тези, свързани с инциденти, при които пътникът е пострадал физически.
На фона на всички тези проблеми действията, които БДЖ е предприела за влизането в сила на отложените текстове след четири години, като достъпна среда, възможност за превозване на велосипеди, съдействие на гарата и във влака, процедури за обезщетение и т.н., са в сферата на вечните жп пожелания, които все още са финансово непокрити. "БДЖ – Пътнически превози" се стреми към подновяване на подвижния състав чрез извършване на ремонти и закупуване на нови мотриси, модернизиране и подобряване на информационната и билетната система", коментираха от държавния превозвач.
Омагьосаният кръг, в който железницата поставя клиентите си обаче поставя и самата компания в същата геометрична фигура. При вътрешните превози на жп се падат едва 5.4% от превозените пътници, а на автобусния - 94.6%. Всяка години потребителите на жп намаляват, субсидията се увеличава и превозването на един пътник става все по-скъпо начинание за държавата.
А отблъскването на клиентите, лишавайки ги от права, обрича железницата на бавно и сигурно все по-голямо пазарно безсилие.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар