Доган май е единственият български политик, чиито думи пораждат действия и предизвикват събития. Мнозинството от останалите обикновено вървят след тях и се задоволяват да ги коментират.
Българската политика се свежда до раздумка по телевизията, а любимият (защото е и най-безопасен), журналистически похват се изчерпва с въпроса: „Как ще коментирате думите на еди-кой си?”. Доган, за разлика от другите, прави политика и ги кара да се съобразяват с нея, което съвсем естествено поражда завист и комплекси.
Ето защо коментарите по негов адрес и този път се разделиха в двете крайности. На едната стоят така наречените десни, които маскират завистта си от реалната власт на Доган с „морално възмущение” от неговата корумпираност. Всъщност искат да са като него, но не могат. Левите пък се прехласват по неговия „патриотизъм”, формиран от Държавна сигурност, и привиждат в него държавник.
Не мисля, че двете крайности са верни. Глупаво е да се омаловажават качествата на Доган, а репликата на Радан Кънев за неговата пиянска реч бе проява на инфантилност и политическа неадекватност. Наукообразният и нелеп речник на Ахмед Доган не отменя истината в думите, които каза. Той наистина е единственият български политик, който описа адекватно кризата в ЕС и задълбочаващия се разпад на Съюза, геополитическото сътресение от сблъсъка между Русия и САЩ, промените в новия световен ред от появата на нови силни играчи като Китай и мястото на България в този контекст. За разлика от феновете му, особено сред левицата, аз обаче не мисля, че тези думи са продиктувани от истински патриотизъм и любов към България.
Доган защитава своята, а не нашата територия.
Изхвърли безпардонно Местан, защото последният се опита да се еманципира чрез Турция и да добие реална власт над ДПС с помощта на Ердоган. Това, че предателството на Лютви Местан към Ахмед Доган в случая се оказа и предателство към България и че отстраняването му от ДПС е в интерес и на страната, намирам по-скоро за щастливо съвпадение, а не за проява на висш патриотизъм. Ако Доган бе истински патриот, нямаше да ги има нито прословутите обръчи от фирми, нито фамозния Пеевски и почти мистериозния Вълк, а България нямаше да прилича на феодален вилает и страна от третия свят, каквато е в момента и вследствие от явното и тайно присъствие на ДПС във властта.
За двадесет и пет години те бяха напълно изолирани от нея само по времето на Костов. И не защото и той бе голям патриот, а защото искаше да стане това, което е Доган днес – господар на политическата система, съдебната власт, а оттам и на икономиката на страната. За разлика от Командира обаче Доган се оказа по-умен и винаги е споделял властта си с други, което му позволи не просто да оцелее на върха, но и да получи доста по-голямо влияние, отколкото е електоралната тежест на ДПС.
Днес е очевидно, че той има огромна власт над самия Бойко Борисов, който в разправата с Местан получи ролята на пиар на Сокола. Митичният разказ на БНТ за това как Борисов се опънал на Давутоглу по телефона: „Пред Местан и Доган предпочитам България”, който бе препредаден три дни след въпросния разговор и очевидно украсен, ако не и изцяло измислен от екипа на премиера, всъщност е доказателство за това. Борисов на практика довърши образа на „предателя и турското мекере” Лютви Местан, изграден само за няколко часа от медиите на Пеевски. Освен това стана ясно, че премиерът и Доган са се срещали преди офанзивата срещу Местан, което ме навежда на мисълта, че Бойко Борисов активно участва във вътрешнопартийния преврат.
Оставям на вас да прецените що за министър-председател имаме, след като Ахмед Доган го използва, за да си разчиства вътрешнопартийните кадрови проблеми.
Имаме всички основания да предположим, че двамата са се разбрали и за предсрочните парламентарни избори, които трябва да ги освободят от досадните тежести – за Доган това са отцепилите се с Местан трима депутати, а за Борисов – така наречените реформатори, които приключиха с ролята си на параван за скритата коалиция между ГЕРБ и ДПС. С това не искам да кажа, че Лютви Местан е жертва на коварен заговор. Напротив – в политическо отношение той се оказа далеч под нивото на високопарния си език. Сам направи всичко възможно, за да затвърди подозренията, че е турска подлога. Отърчаването му в турското посолство преди Коледа показва, че паниката го е отвела там, откъдето е черпил силата си.
Това наистина си е национално предателство и сериозна заплаха за сигурността на страната, а във всяка друга държава Местан щеше да бъде разследван от органите на реда. Скандално е мълчанието на българските институции, които трябваше да реагират официално и остро срещу опитите на Турция да овладее една от най-големите български партии. Местан приключи с политиката, а надеждата на противниците на ДПС, че партията ще се разцепи са по-скоро в сферата на пожелателното мислене. В жалка ситуация се оказаха и така наречените десни политици и анализатори, които, явно или не, симпатизират на Местан и Турция и продължават да повтарят мантрите за хибридната война на Русия срещу България.
Не Русия е заплаха. Заплаха е Турция и това стана безпощадно ясно в скандала с Лютви Местан.
Русия беше заплаха преди Горбачов. Тогава най-ярките представители на днешните родни русофоби специализираха в Москва, преподаваха научен комунизъм и бяха служители на Държавна сигурност, която бе подчинена на КГБ. Сега ситуацията е друга, а неприкритата агресия на Турция е опасна не само за България, а и за целия Европейски съюз. Особено в светлината на мръсната игра на Ердоган в Сирия, подкрепата му за ИДИЛ, атаките с химическо оръжие, организирани от турското разузнаване и приписвани на Асад и контролираното изпускане на бежанци на територията на Европа.
По-лошо от корумпираното ДПС на Доган може да бъде само турското ДПС на Местан.
За съжаление трудно могат да се намерят аргументи срещу гордостта на ДС – създадената от нея партия на българските турци – като щит срещу интересите на Анкара.
Друг е въпросът, че негласната сделка – етнически мир срещу корупция – ни излиза през носа, а след 25 години преход много българи живеят по-зле от онези свои съседи, които преживяха война. Не че българските политици, в това число и Доган, са по-алчни от другите по света, но за съжаление са обсебени само и единствено от алчността. Нямат друга парадигма в главата си, както би се изразил почетният председател на ДПС.
Казвам това, защото ми се струва доста наивно да се мисли, че Ахмед Доган отстрани Местан, защото е загрижен за националния интерес или за достойнството на Русия в съвременния свят.
Искам да припомня на онези патриоти отляво, че ДПС е една от любимите партии на американските посланици, които никога не са щадили публичните си комплименти за нея, а преди две години, когато Русия изпадна в пълна изолация покрай украинската криза, ДПС развали коалицията с БСП и се обърна към ГЕРБ въпреки вече подписаните договори от фирми на Пеевски за стотици милиони около „Южен поток”.
След като Путин не само оцеля, но през Сирия се върна триумфално на голямата сцена, Доган съвсем рационално прецени, че трябва да върне баланса, а протурската ориентация на Местан му послужи за великолепен повод. Освен че се освободи от претендента за властта в ДПС, Сокола успя и да поизлъска имиджа на най-мразената партия в България и за пореден път да я представи като по-малкото, но необходимо зло.
Безспорно е, че се справя блестящо и че е истински и при това много добър професионален политик.
Това, че личните му интереси днес в голяма степен се покриват с интересите на България във външнополитически аспект, намирам по-скоро за щастлива случайност, отколкото за мотивиран от ценностна гледна точка избор на Ахмед Доган. Той се опълчи на Турция от мегаломания и инстинкта на хищник, който пази собствената си територия, а не от любов към родината. Ако я обичаше толкова, нямаше да безчинства по този начин в нея. За него това е територия, която му дава власт и икономически ресурс, а всеки, който я доближи, се превръща в конкуренция и заплаха.
Проблемът е, че нито той, нито преобладаващото мнозинство от български политици, които всъщност му подражават, не могат да надскочат личното и да помислят за общото, и в този смисъл няма никакво значение колко са добри в играта, която играят. Защото загубата е за всички.
Явор Дачков, "Галерия"
Няма коментари:
Публикуване на коментар