Преди време гледах репортаж за българско момиче, което учи в САЩ. То разказа, че в нейното училище децата също могат да вършат щуротии, както е у нас, но никой не се и сеща да го направи.
„Те могат да си правят каквото искат, но знаят, че не трябва и затова не го правят“, разказа Ани. В часовете дори можели да преписват, защото по време на контролно учебниците са оставени върху чиновете им. Но отново никой не го прави. И учителите имат пълно доверие на децата за това.
Наречете го манталитет, спазване на правилата или както искате. Но това показва космическата разлика между образователните системи.
В същото време у нас продължаваме да разчитаме на учебниците в час, на черната дъска и тебешира, а мултимедийната презентация е рядкост. В резултат децата ни изостават все повече и попадат в негативни класации, а всеки ден се питаме къде остана доброто българско образование.
На фона на всекидневните оплаквания, че учениците все по-малко четат или че дори изобщо не го правят, вчера се оказа и че голяма част от петокласниците не разбират какво четат.
Другият недостатък, който отдавна се дискутира в публичното пространство, е, че трудно съставят текстове. И още оттук започват проблемите. Истината е, че децата ни дори нямат навика да учат, както и да мислят. В повечето случаи разчитат на заучени фрази, които изобщо не могат да приложат на практика.
Лошото е, че нито родителите, нито училището изискват това от децата. И общо взето под въпроса „Научи ли си урока?“ се подразбира хлапетата да могат да го изрецитират. А дали са разбрали нещо от него е друга тема. Та нали уж човекът беше мислеща тръстика?
Луфтовете станаха толкова много и причината за това е, че е сбъркана не само системата на образованието, но и на възпитанието. Защото всичко си има своите последствия и те се отразяват след време. Възрастните толкова са загубили връзката с подрастващите, че после се учудваме защо проблемите засипват един след друг главите ни.
На фона на масовата неграмотност и безхаберие се оказва и че близо 400 дрогирани тийнейджъри са преминали през токсикологиите в цялата страна и тогава родителите трябва да се справят и с тези неприятности.
Ясно е, че подрастващите търсят своя билет, за да се впишат в дадена социална група. В стремежа си към това вършат какви ли не щуротии. Но има опасност това да им коства много. Затова не бива да губим връзката с децата си. Дори и да ни мислят за досадни, скучни и банални.
Защото понякога имат нужда от нашата помощ, но се страхуват да изрекат това на глас.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар