“Като заваля та цяла неделя, тихо, кротко, ден и нощ!”
Не знам какво е вдъхновило Димитър Иванов Стоянов да опише тази прекрасна пасторална картина.
Дали е гледал над липите в Борисовата или “под липите”, но така или иначе писателят ни завещава едно постоянно повтарящо се действие, което е синоним и до днес за нещо, в което има и “ностоп елементи” и леко “дежа вю”.
Та в този дух, като заваляха некролози на рокзвезди тия дни, та цял месец, тихо, кротко, ден и нощ.
Крак към моргата повлече безкомпромисният Леми Килмистър от „Моторхед” (28 декември). После ахнахме за гения Дейвид Бауи (10 януари). На 18 януари пък резервация за стая с хубаво “вю” за своя любим хотел “Калифорния” си направи Глен Фрей.
Той е основател на “Игълс” и автор на почти всички техни песни, включително и на тази за дяволския хотел, с двамата Доновци - Фелдър и Хенли, който я пее.
Списъкът завършваме с Джими Бейн, басист на “Рейнбоу” на Ричи Блекмор и боен другар на Рони Джеймс Дио, който почина миналата събота.
И като говорим за звезди от музикалната сцена, да не пропуснем певеца Блек. Този, който възпя “Прекрасният живот” отиде да го живее другаде... А организаторите на големия концерт “ММ 20 години по-късно” през март в НДК преговаряха с него да го поканят да пее у нас.
Добавете тук и заминалите си през 2015 г. Би Би Кинг, Крис Скуайър, който крепеше “Йес”, Майк Поркаро от “Тото”, Скот Уейлънд от “Стоун Темпъл Пайлътс” и наистина смъртоносната селекция гарантира цял един футболен отбор, който сега сигурно тича горе по зелените райски поляни с надписи на фланелките “Heaven and Hell”.
Целият този трафик пред Свети Петър ме накара да се замисля за нещо доста важно от рокисторията. Краят на звездата? Какъв е той сега? Какъв беше преди? Как си отиват от нас нашите идоли?
По учебник краят винаги трябва да е зрелищен, публичен, атрактивен – било то с пушка (Кърт Кобейн), препиване (Бон Скот от „Ей Си/Ди Си), наркотици и опиати (десетки други герои).
Краят по законите на шоубизнеса винаги е в мистична хотелска стая и слуховете за случилото в нея още да кръжат (Майкъл Хътчънс от „Инексес”). Имаше и има и един престижен “Клуб 27”- мило събрание на звезди, които си тръгнаха от този свят точно на 27 и не доживяха двайсет и осмата си година. Тук членуват звезди гравитиращи към галактики като Джанис Джоплин, Джими Хендрис и Джим Морисън, Брайън Джонс (“Ролинг Стоунс”), Кърт Кобейн (“Нирвана”). Последна молба за членство попълни и успешно беше приета в този клуб живеещата винаги в бързата лента на живота Ейми Уайнхаус.
Какво стана, че сега звездите вече се оттеглят тихо като елиппелиновския дъжд, а не шумно и с фойерверки? И гаснат в клиники и болници като нормални хора, сред много тесен приятелски и семеен кръг.
Какво се промени в индустрията, какво се преобърна в главите на идолите?
Мисля, че отговорът се крие в гръцката дума хедонизъм.
Че означава наслада е ясно, но особеното в случая е насладата от живота. Звездите осъзнаха, че най-висшето благо на тази Земя е животът, а не субстанциите и течностите, които имитират живот. Масовото изчистване на организмите им и помъдряването на стари години може само да ни радва. Ерик Клептън и Кийт Ричардс от “Ролинг Стоунс” ни оставиха черно на бяло откровените си до посиняване мемоари, които задължително трябва да се прочетат от всички, защото са пълни до кориците и козирката с житейски уроци.
Нещо повече, някои от звездите преоткриха самия живот. Басистът на “Дийп Пърпъл” Роджър Гловър стана татко на 64 и на 66 години на сладурките Лусинда и Мелоди. Преди няколко години правих интервю по телефона с него и чух мелодичното ревче на Мелоди... И за да се посмеете малко ето ви една история която звучи като виц. Роджър, който на 30 ноември миналата година чукна 70, преди 2 години си оперира рамото, защото го боляло от сменянето на памперсите... Рокзвезда? По-скоро щастлив баща!
Човекът написал най-разпознаваемата песен в света на рока “Smoke On The Water” Ричи Блекмор и колега на Гловър от златните години на “Дийп Пърпъл” дори подобри рекорда по бащинство на Роджър. Ричи даде живот с партньорката си и по сцена Кендис Найт на дъщеричката им Оутъм и синчето Рори. В годините на раждането им Ричи беше съответно на 65 и 67 години. Добре, че с Кендис са се спрели преди 69, че там нещата се преобръщат...
Почнахме леко погребално, но, надявам се, завършихме с усмивка. Вярно, че “смъртта е занимание самотно”, както е казал Рей Бредбъри, но съм сигурен че днешните рокгерои са си тръгнали от нас с усмивка на лицето. Защото знаят, че са ни оставили най-скъпото им. Животът, за да го живеем.
И песните им, за да ги слушаме.
Глен Фрей
Ники Кънчев, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар