Пролет

Пролет

13 март 2016 г.

А ние ли ги поканихме?

Кое е нормалното поведение, когато очакваш някой да ти подаде ръка, докато търсиш спасение за себе си и близките си...

Допускам, че не съм единствената, но всеки път, когато изпитам съвсем нормалното човешко съчувствие към хората, които наричаме бежанци или мигранти, се случва нещо, което да ме накара да се разколебая. 


И също толкова естествено да се запитам кое е нормалното поведение, когато очакваш някой да ти подаде ръка, докато търсиш спасение за себе си и близките си от съвършено непознати хора в напълно чужда страна. 

Дали да го приемаш като тяхно задължение, или като жест, изискващ елементарна проява на също толкова естествена човешка благодарност. Да се опиташ най-малкото да се съобразиш с техните правила и техния начин на живот, или да решиш, че към задължението им да те приемат, се добавя и това те да се съобразяват с твоите. 

И кое е по-добре - докато си на тяхна територия, да положиш усилия да се впишеш в непознатата за теб среда, или с претенциите си да настроиш дори най-добронамерените срещу себе си.

Нито един от бежанците у нас не иска да учи български с отделените от нашата държава за тази цел пари. За това, разбира се, има съвсем просто обяснение – за никого не е тайна, че за бежанците сме само транзитна спирка по пътя към заветната цел – Германия, или някоя друга, по-благоденстваща от нас страна. 


Само че това се отнася и за онези, които все пак остават тук за по-дълго. През това време те биха могли да работят, но само 60 от тях са се регистрирали в бюрата по труда, а дори тогава е трудно да им се намери работа по един куп причини, между които и тази, че не знаят и думичка български. Резултатът е, че за година държавата ни е успяла да осигури работа само на 11 от тях. 

От другата страна стоят други цифри – само за година броят на чужденците, потърсили закрила у нас, се е увеличил двойно, като през януари бежанците, поискали убежище, са близо 2 хиляди, а 47 са успели да го получат. 

И ако на тях им липсва мотивация да научат и една дума български, дали и за нас не е оправдано да питаме „а ние ли ги поканихме“?


Камелия Христова, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар