3 месеца преди началото на летния сезон хотелиери и ресторантьори се втурнаха да наемат персонал.
И, разбира се, работодателите отново запяха старата песен за недостига на кадри. Същите тези работодатели пропускат малка, но съществена подробност – ниското заплащане е сред основните причини за липсата на кадри по морето.
Масово възнагражденията по родното Черноморие варират между 450 и 800 лв. Срещу тези суми хотелиерите търсят хора с опит, с владеене на чужд език, които да работят по 10 – 12 часа.
Квалифицираните кадри, усвоили уменията си в специализирано училище или натрупали опит от предходни лета, логично избират работата в чужбина. Логично, защото сервирането или готвенето в някой западноевропейски курорт носи двойно, дори тройно възнаграждение.
И тъй като родните хотелиери не могат да предложат подобно възнаграждение, за да задържат обучените вече служители, разчитат дуалното обучение да запълни тази ниша.
Тъй като държавата малко или много има отношение към политиките в образованието и пазара на труда, управляващите често обираха негативите за дефицита на кадри. Дали заради липсата на дофинансиране на дефицитни специалности в университетите, или заради отсъствието на връзка между образованието и бизнеса, държавата търпеше критики години наред.
Най-сетне държавата въведе необходимия подход, с което свърши своята част, осигурявайки на бизнеса млади служители с опит. Дуалното обучение обаче не е панацея. Сега работодателите трябва да поемат щафетата. Те трябва не само да предложат работа, но и достатъчно атрактивно възнаграждение, което да привлече кандидати.
Част от работодателите ще кажат, че младите имат високи очаквания за заплата и предпочитат да стоят вкъщи, вместо да работят за 500 лв. И вероятно са прави за една част от кандидатите. Безспорно има младежи, които искат да получават висока заплата за малко работа. На практика те прилагат класически търговски принцип – искат да вложат малко и да получат много.
Към същия този принцип се придържат и работодателите. Ресторантьорите и хотелиерите предлагат възнаграждения под средните за страната, за които очакват опашка от високо квалифицирани кандидати.
Разбира се, парите не са всичко. В света на услугите важно е отношението към клиента. И под отношение далеч не става дума само за максимата, че клиентът винаги е прав. Персоналът трябва да е вежлив и усмихнат. И ако на вежливост го докарваме, къде от възпитание, къде след часове обучение, то при усмихнатото и ведро настроение нещата са доста по-сериозни. Българинът е тъмен балкански субект, на когото всеки му е крив и виновен за всичко. Средностатистическият нашенец има няколко причини да е навъсен. Първо, има лични проблеми и драми, които задължително трябва да се пренесат и на работното му място. Второ, българинът рядко работи това, което иска, затова непременно трябва да демонстрира това си чувство.
За този мрачен нашенец дори високата заплата не е решение. Но пък нищо не пречи да се опита.
Анна Ефтимова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар