Има ли кой да ги обеси

Какво би било днес, ако той беше голям германски канцлер, а Меркел беше малък унгарски премиер?

"Не искам мюсюлмански мигранти в страната си и ако дам одобрение за този план, ще вися на някой от стълбовете в Будапеща."

Каза го унгарският премиер Виктор Орбан след преговорите за най-безполезната сделка, която може да бъде сключена за безбожни пари.

За какъв по дяволите се мисли Орбан – за капитан на пиратски кораб, който се страхува да не би собственият му екипаж да го разжалва и провеси от мачтата.

Може би е развил синдрома на Мусолини и му се е отключило диктаторско паническо разстройство. Или просто Орбан може да си говори всичко, защото си е такъв – непоправим популист.

Знаем си го и не трябва да му обръщаме внимание освен за присмех и при нужда от лошо момче за всичко.

Той се очертава да остане последният оцелял диктатор в европейски радиус до границата с Русия. Защото Ердоган все повече се превръща в свестен тип, с когото може да се прави бизнес.

А ако бежанският бизнес потръгне, може и да заслужи да се обръщаме към него с татко Реджеп. След като Меркел отдавна е наричана мама, нейната някак естествена половинка е точно този татко.

Такъв баща домъкна майка ви в европейската ви къща, мили либерални деца. И отсега нататък ще слушате неговата дума, а думите на разни драматизиращи диктатори ще ги оставяте да минават покрай ушите си.

Ако има начин, наистина ще е по-добре те да свършат на някой стълб. Но няма такъв начин – все пак това е Европа и отдавна тук не бесим по улиците. Вместо това се научихме да окарикатуряваме онези, които плачат за въже.

Орбан трябва да е карикатура, защото иначе ще се превърне в сравнение. И някой може да се запита – какво би било днес, ако той беше голям германски канцлер, а Меркел беше малък унгарски премиер.

Дали мигрантите щяха да крещят по границите „Искаме Германия”, дали Германия щеше да ги иска.

Дали Германия нямаше да бъде нещо друго, дали щеше да се рекламира като социален земен рай, да привлича безделници от кол и въже и да ги трупа в човешки складове без идея за какво ще ги използва толкова много.

Дали такава Германия щеше да налага на останалите по-малки и по-бедни съобразяващи се страни да правят същото, за да стигнат всички заедно от степен на отчаяние покорно да се съгласяват с всичко, което Турция им предложи.

А Турция даже не предлага бизнес сделка, тя предлага договор за капитулация. Сделка щеше да бъде преди година-две, но днес същото е позор.

И дори да са загубени всички критерии за самоуважение, дори да се налага достойнството да бъде преглътнато в името на компромиса – има ли в действителност такъв, има ли нещо рационално, има ли по равно полза за двете страни.

Казват, че с всичките милиарди евро и с политически армагани за Турция ще осъдим на гладна смърт трафикантите, ще си купим знание кой влиза в Европа и ще се самозаблуждаваме, че на нашия континент нещо зависи от коренното му население.

Всичко това беше работа за вчера, днес е ужасно късно и крайно безсмислено да я захващаме. Днес въобще не трябва да ни интересува кой ще влиза, защото никой повече не трябва да влиза.

И затова знанието, което ще си купим с цената на капитулацията, е ненужна стока.

По-нужно ни е да знаем какво ще правим не с очакващите се да дойдат, а с вече придошлите – как да им намерим заетост (дори принудително), как да ги откажем от социалните помощи, как да ги отучим само да искат, как да контролираме либидото им. И най-вече – как да им причиним хибридна носталгия по родните места.
 
Днес въобще не трябва да стои въпросът какво ще правим със следващите, защото следващи изобщо не трябва да има.

По-нужно ни е да знаем какво ще правим не с очакващите се да дойдат, а с вече придошлите

И сигурно нямаше да има, ако общественото мнение струваше поне пет пари на този континент. Но неговата върхушка е затънала в либерално лицемерие и чак оскотяла от мързел да мисли в перспективата дори на едно лято.

Способна е единствено да продуцира страхове от въображаеми диктатори и от набедени популисти, докато самата тя налага диктатура.

Кой от името на целия Европейски съюз отиде да договаря сам с турците колективния позор, понеже е най-голям и най-богат и затова може да наложи приемането на позора от всички останали – това ли е висшата форма на равноправие, това ли няма нищо общо с диктатурата.

Не може да има, защото мама Меркел просто не е такъв човек. Какъв е точно е все по-объркващо, но диктатор не е.
 
Диктатор може да бъде само Орбан.

Но ако бъде изолиран и оставен сам в съпротивата срещу позора - тогава позорът ще се превърне в компромис, капитулацията ще бъде наречена пробив, а унгарецът ще стане карикатура на диктатор. Нищо страшно, страшното вече е смешно.

Щели да го бесят по уличните стълбове, ако отвори вратите за мюсюлмански мигранти – не е ли страшно смешно това. Кой сериозен държавник може да изръси подобна глупост – сериозните няма кой да ги обеси без значение какво правят.

Дали ще приемат, дали няма да приемат мигранти – бесило не заплашва никого. Това е див популизъм, защото тук отдавна не бесят дори най-заслужаващата го човешка измет.

Наистина не бесят, но не бесят днес. Преди време обаче са бесели, утре не се знае дали пак няма да се започне наново. 

Сигурно е само, че едва ли ще започнат точно от Орбан.

Виктор Орбан

Калин Руменов, "Новинар"