Михаела Филева е в журито на риалити формата “България търси талант”, който тръгна в ефира на Би Ти Ви на 6 март. Заедно с нея кандидатите за слава се оценяват още от Ицо Хазарта, Асен Блатечки и Любен Дилов-син.
Кариерата на самата Михаела също тръгва от риалити шоу. Тя е сред участниците в първото издание на “Х Фактор” през 2011 г. Тогава победител става Рафи Бохосян. Но Графа кани талантливата певица в своята музикална компания “Монте мюзик” и кариерата ѝ тръгва стремглаво нагоре.
- Вие сте в журито на “България търси талант”, какво видяхте от шоуто до този момент?
- Въвлякохме се в цялото това нещо още преди да започнат кастингите. През ноември миналата година започнаха преговорите кои да бъдат членовете на журито. Предварителните кастинги се снимаха през януари. Явяваха се най-различни хора - с таланти или с липса на такива. Приемам риалити формата като много различно и любопитно предизвикателство. Преди пет години бях от другата страна на барикадата, един от тези участници, които очакваха мнението на журито. Сега имам удоволствието и честта да бъда сред оценяващите. Много благодаря за доверието на целия екип, голяма част от които познавам от преди това. Приятно е, че в техните очи, като хора, които за първи път са се срещнали с мен и с таланта ми, преценяват, че пет години по-късно мога да бъда жури и мнението ми да има значение.
- Още в първия епизод показаха, че натискате златния бутон за една от участничките. Направихте го доста рано, защо?
- Златният бутон е в регламента на предаването от миналия сезон. Червените са за спиране на изпълнението, или когато не харесваш нещо. Златният е точно обратното, когато видиш нещо изключително или другите членове не мислят, че човекът отсреща трябва да продължи, тогава вадиш своя коз и му подаряваш шанса да отиде направо на полуфинал. Появи се едно впечатляващо момиче на 12 години - Жаклин, изключително красива. Красива и каза, че ще пее парче на Лара Фабиан. Бяхме учудени, че на тази възраст ще изпълнява толкова сложна песен. Много малко, дори опитни артисти, си позволяват да посегнат към репертоара на Лара Фабиан. Изведнъж това дете излезе и ни счупи главите не само с вокално майсторство, но и с много добре издържано емоционално представяне. Реших, че това е моето момиче.
- Само за пет години минахте от другата страна, какво усещане ви носи това? Чувствате ли се толкова уверена в себе си?
- Чака ме още много път по баира, както казваме във Велико Търново, за да стигна до върха. Но не е прецедент млад артист да журира. Това е тенденция и в световен мащаб. Журито трябва да е цветно и да показва мнението на хората пред екрана, но малко по-синтезирано. Често зрителите си казват, че има добро или лошо ченге сред оценяващите. Това не е така, избирайки персонажите, които да седнат на масата на журито, се търси разнообразието на личностите. Да бъдат с различен опит и гледна точка. Аз се чувствам компетентна, когато наблюдавам певци и танцьори. Във всички други сфери съм човек, който успява да разпознае таланта, това е нещо, което не може да бъде подминато и пренебрегнато.
- Казахте кое е вашето момиче, а имаше ли хора, които да са ви ядосали или разсмели с тоталното си бездарие?
- Когато човек няма талант, историите са две - в единия вариант човекът наистина не е наясно, че няма талант, тогава нашата работа е да му обясним съвсем човешки, че това не е неговото амплоа. Че може да продължи да го прави само за забавление вкъщи. Понякога се явяват хора, които са толкова уверени в липсата си на талант, че чак ни стават симпатични. Идват с думите: “Знам, че много не ме бива, ама вие ще прецените.” Дойдоха две барманки, много свежи и симпатични. Откровено несправящи се с това, което изпълняваха, но донесоха толкова енергия.
- Появиха ли се вече първите сблъсъци в журито?
- Като цяло в повечето случаи сме единодушни в решенията си, защото нещата обикновено са очевидни - или имаш талант, или не. Но когато излезе човек, който представя по-различен тип изкуство, влизаме в откровена полемика. Любен Дилов-син например изобщо не харесва бийтбоксъри. Казва, че това не е никакво изкуство, не е талант, а пърдене с уста. И влизахме в спор. Имаше един танцьор, руснак, живеещ в Милано, който представяше танците, въведени от Мадона. Появи се на токчета и мъжете реагираха доста хомофобски. А аз го защитих. Ицо пък се застъпи за едно момиче, което пееше, но за нас не бе достатъчно добра.
- Въпреки че сте доста заета, успяхте в четвъртък да пуснете и песен с ново видео.
- “Филм за двама” е последният сингъл от първия ми албум “Инкогнито”, който реализирам с видео. Затворихме официално страницата на дебютната ми тава и започваме работа по нови проекти. Работих с Бойко Щонов, много талантлив млад режисьор. Парчето е доста ритмично, но носи баладична емоция. Музиката направи Веселин Ценов-Алгоридим, той стои зад голяма част от продукцията на “Монте мюзик”. А текстът е мой, на Графа и на Илия Григоров.
- Кога снимахте видеото?
- Това беше може би един от най-дългите и тежки снимачни дни, които съм имала. Работихме в продължение на 23 часа, започнахме в 7,30 часа и приключихме в 6,30 на следващата сутрин. Пускахме дим и заради него не можеше да се включи отопление, защото топлият въздух започваше да върти дима и не излизаше добре в кадър. А това беше един от много студените дни в края на миналия месец.
Седяхме при почти минусови температури, а за снимките бях с елегантни дрехи, не с палто. Екипът стоически се справи със задачата, благодарна съм им, защото подходиха много професионално.
- Имате връзка с Павел, който също е певец, но отказвате да говорите на тази тема, защо?
- Винаги съм смятала, че за артиста трябва да се говори заради музиката, а не заради личния му живот. Преди години, когато не съм имала шанса да говоря за музика и слушах утвърдени тогава колеги да раздухват за най-интимните си преживявания, ми се струваше излишно, позьорско. Привличане на вниманието към нещо грешно. Казвах си, че ако някой ден имам късмета хората да се вълнуват от мен като артист, не виждам защо бих давала публичност на личния си живот.
- Но хората винаги се интересуват и за тази страна на популярните личности.
- Разбира се, но те знаят кой е човекът, който притежава сърцето ми. Така че е излишно всеки път във всяко едно интервю да се опитват да ме питат за това. Какво ново мога да кажа? За артиста е хубаво да се говори за музиката му, всичко друго е прах, суета...
- Как ви приема публиката в родния ви град Велико Търново?
- Преди няколко дни имахме клубен концерт там и беше страхотно. Събраха се доста хора, сред тях имаше мои съученици и приятели, изключително приятно бе да се видим и да прекараме една вечер заедно. Много е хубаво вкъщи. Дойде и майка ми. Тя рядко има възможност да присъства, но винаги идва на по-важните събития, като промоцията на албума например.
- Трудно е един артист да се задържи години наред на музикалната сцена. Мислили ли сте да учите и нещо друго като резервен вариант?
- Не съм имала момент, в който да мисля за алтернативи. И ще ви кажа защо. Завърших математическа гимназия, мислех, че ще уча софтуерно инженерство в Софийския университет, дори кандидатствах там. Но във възрастта между 14 и 19 г. разбрах, че ако не даваш в едно нещо максималното от себе си, никога резултатът няма да е 100% добър. Трябва да имаш приоритети, в противен случай вниманието ти е насочено в много посоки - математика, физика, програмиране, музика, уроци по пиано, солфеж.
Не се получава, когато носиш твърде много дини под една мишница. Тогава си казах, че единственият начин да имам пълна възвращаемост, дори на ниво удовлетворение, е само когато влагам всичко от себе си в една посока. Реших, че искам да кандидатствам в Музикалната академия, че не искам да съм от младите сърдити хора, които са учили едно, работят друго, а им се занимава с трето. Реших, че ще правя музика, започнах да влагам цялото си съзнание, стремежи и мечти, и нещата потръгнаха. Имала съм трудни моменти и дори тогава не съм мислила да запиша да уча нещо друго и да си направя план Б. В тези случаи много по-упорито се съсредоточавам върху план А, за да може той да функционира по-добре за мен. От майка си знам, че е много лесно да се откажеш от нещо, когато не усещаш, че е твоето. Но ако то е точно твоят път, става много трудно да отстъпиш.
- Покрай риалити форматите музикалната сцена доста се пренасити. Конкуренцията се увеличава, предполагам, работата намалява, защото българският пазар не е голям. Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че това не ви притеснява?
- Всъщност пазарът е доста малък и често с колеги си говорим, че има ограничен капацитет. Запълни ли се, става все по-трудно да влезеш в него. Меломаните, които наистина се интересуват от артистите и от това, което те правят, не са толкова много. Освен това публиката харесва различни стилове, а голяма част от нея слуша попфолк. Изпълнителите си помагаме едни на други, защото е трудно да си постоянно продуктивен. Подаряваме си идеи, всеки пише песни за свои колеги. Нашето поколение се подкрепяме и се държим заедно. Ако някой от нас направи силен проект, покрай него хората ще върнат интереса си към нашата музика, а това ще донесе работа на всички.
- Все пак новите имена на поп и арендби сцената поизместиха попфолка през последните години.
- Това като цяло е в по-големите градове - София, Пловдив, Варна. Във всички останали нещата не са се променили изобщо.
- Случвало ли ви се е да отидете на участие и някой да се обърне към вас с молба да изпеете парче на Ивана или Преслава например?
- Не, но ми се е случвало да дойде господин в очевидно нетрезво състояние, да ми дава пари в ръцете и да ми казва: “Може ли поздрав за нашата маса?” В такъв момент е трудно да вземеш решение дали да ти стане обидно, или да отпратиш господина грубо. Много е неприятно и никога не съм вземала пари по този начин. Струва ми се неуважително към самия артист.
- Как реагирате в такива ситуации?
- Ако е по време на самото ми изпълнение, се правя, че изобщо не забелязвам човека. Имаме турмениджър, а и в заведенията има охрана, които се занимават с опитващите се да прекъснат по някакъв начин изпълнението. А ако се обърнат към мен, когато не пея, отговарям, че не съм такъв тип артист, и съвсем учтиво отпращам човека. Един от малкото случаи, в които съм си позволявала да прекъсна концертно участие и да сляза от сцената, беше, когато някакви хора накъсаха салфетки и ги нахвърляха отгоре ми, очевидно във възторг от това, което виждат. Но на мен това не ми харесва.
- Случвало ли ви се е фен да ви разплаче с нещо много мило или с някаква непремерена грубост?
- И двете. Аз съм много емоционална. Разстройвала съм се от коментари на хора, които се опитват да подходят язвително към мен. Особено в началото с времето ставаш
по-дебелокож и се научаваш да се справяш с тази хейтърска действителност. Но повече са ме разстройвали не толкова фенове, а медии - тези псевдожурналисти, които измислят абсолютни нелепости. Имаше един случай, в който бяха написали, че съм влязла в болница едва ли не на косъм от смъртта. Майка ми ми се обади и каза, че не вярва на прочетеното, но все пак, виждайки статията, сърцето ѝ подскача и иска веднага да ме чуе, за да е сигурна, че всичко е наред. Става ти тежко, че за някакви, предполагам, смешни хонорари тези хора са склонни да подхождат толкова крайно.
- Бихте ли се пробвали в друг стил музика?
- Разбира се, влюбих се в музиката, слушайки джаз и фънк. Даже много често си говорим да направя такъв албум. Арендби не е единственото нещо, което обичам, отворена съм към различни експерименти.
- Ще правите ли скоро нов дует и с кого ви се иска да запишете общо парче?
- Следващият проект, който ще реализираме, ще бъде преди лятото, ще бъде отново солов. Така че в близко бъдеще нямам планирани колаборации. Ако трябва да се обърна към световната сцена, е много лесно да изброя поне
356 имена. Към българската сцена с доста от хората, с които ми се е искало да работя, вече имаме реализирани проекти. Даже имаше един период, в който сякаш по-често правех колаборации, отколкото солови парчета. Много е приятно усещането да споделяш музикална енергия с някой, който ти е много симпатичен дори чисто човешки.
- Споменахте, че често с колеги си подарявате идеи и пишете песни един за друг. За кого последно написахте парче?
- Последното беше за Михаела Маринова - “Стъпка напред”.
- Пътувате и с други колеги по участия, какво правите, след като слезете от сцената, как се забавлявате?
- Дори сама да пътувам за участие, с мен винаги има и други изпълнители. Споделям сцената с един китарист и двама танцьори - Васето Крумов, Бубето и Рали. С тях, а и с други певци след клубно участие много често оставаме, за да се забавляваме както помежду си, така и с хората, които са дошли да ни видят. Приятно е да имаш живата връзка с хората, които слушат твоите неща. Ако сме изморени, веднага се прибираме към хотела.
- Какво е първото нещо, което правите сутрин?
- Целувам кучето си, тя пътува навсякъде с мен. Йоркширски териер, но съвсем умишлено исках да не е от най-малкия вид, поне малко да прилича на куче. Скоро бяхме на ветеринар и върви по-малка, така че може и да се окаже накрая, че е мини. Сега е на почти 6 месеца и се казва Айра.
- Подарък ли ви е?
- Не, аз си я взех. Да имаш куче, е решение, което човек не бива да оставя в ръцете на друг. Това е отговорност и трябва да си убеден, че можеш да се справиш. В противен случай е мъчение както за теб, така и за животното. Не я водя с мен само докато имам участие в нощно заведение, чака ме за няколко часа в хотела. Много дълго избирах породата, козината й има структурата на човешката коса, не предизвиква алергии. Няма проблем да бъде с мен в самолет, пускат я във всички хотели, компактна е и има място за нея в колата, когато пътуват дори четири човека. Мечтата ми е да имам доберман, но той няма как да се събере.
"24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар