В миналото имаше една емблематична българска поговорка, която давахме за пример доста често. И тя е, че който не работи, не трябва да яде.
Едва ли има българин, който да не я знае. Тя показваше морал.
Изчезна ли обаче моралът на днешно време, след като вече май забравихме за тази поговорка, ами по-скоро използваме тази, че „ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат“.
Вече всеки измерва труда според собствената си теглилка. Служителите се оплакват, че не могат да си намерят подходяща позиция и добро работно място, а бизнесът смята, че на пазара на труда липсват квалифицирани кадри.
В целия този кръг, в който страните са навързани като скачени съдове, се оказва, че има несъвестни работодатели, които се опитват да прекарат служителите си с различни схеми за измама. Някои не само, че удържат пари от служителите си, но и отказват да им подпишат молбата за напускане. Удръжките обаче не са упоменати никъде и така работниците олекват понякога със сума от 250 лева. По този начин няма как да търсим правата си и в съда, защото не може да докажем, че има някаква измама.
Типично по български, всеки си пази мястото и никой не иска да застане срещу такъв нелоялен работодател, за да не си навлече неприятности. Върви тогава доказвай, че някой е злоупотребил, след като сам си се съгласил да работиш при такива условия.
Жалко е, че в стремежа и отчаянието си да си намерят каква да е работа, някои българи са склонни да сложат подписа си дори под договори, които не са прочели внимателно. Или в други случаи-да работят и без договори.
Когато пък станем жертва на измама, рядко се наемаме да си търсим правата. Това важи особено за хората, които живеят в провинцията, където повечето случаи си остават на ниво скрито-покрито.
Друга изпитана схема е да се променя длъжностната характеристика на служителите и след като се оказва, че работникът уж не може да покрие новите изисквания, тогава работодателят го освобождава от длъжност.
Случаите с нарушаване на трудовото законодателство у нас не са един или два. Въпросът е да се дава гласност на подобни злоупотреби, за да ни светне лампичката. Само така ще можем да се предпазим.
Но както се казва, докато има търсене, ще има и предлагане. Защото не е луд, който яде баницата... Докато се съгласяваме да ни удържат пари без никаква причина и без това да е посочено в договор, едва ли можем след това да очакваме някой да ни възстанови парите или да докажем, че сме измамени.
Затова нека действаме на принципа „три пъти мери, веднъж режи“. Иначе последствията си остават за нас самите.
Както и горчивият вкус в устата.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар