Зима

Зима
Пролет

18 април 2016 г.

Кръстове и вагини

Когато извратеното стане нормално, когато скандалното стане обикновено... значи сме загубили битката за читав живот...

Грозно е да се пише вулгарно. Винаги съм смятала така. 

Ето че дойде обаче и моментът, в който вулгарният език е единственото, което мога да използвам, за да опиша селянията, простотията и цялото отвращение, което ме гризе.

На първо място е много важно да отбележа – не съм религиозна. В моите разбирания вяра и религия са различни неща. Уважавам всяка религия, така както уважавам хората. Уважавам избора на всеки да вярва, в каквото пожелае, дори и то да е „Великата златна рибка“, например. Така съм възпитана – да уважавам избора на останалите.

За това уважавах – уважавах избора на жените, които се събличат за жълти стотинки за някакъв конкурс, уважавах избора на жените, които си слагат гърди, по-големи от тези на възрастна крава, уважавах избора на жените, които поддържат устни, покриващи по-голямата част от лицето им, уважавах жени, избрали да изкарват парите си лесно – с тялото си. Това че никога не съм ги разбирала, не противоречи на това, че уважавах избора на тези жени, дори уважавах самите тях, колкото и да ми е било трудно това, по разбираеми причини.

Голотата и мятащите се насам натам цици са нещо, с което някак свикнахме.

Точно както преди време свикнахме с чалгата, перхидрола, тъпотията, селянията, ниския морал и високите токчета. Има неща обаче, с които не можеш да свикнеш.

Петък вечер. Столичен клуб. Без чалга.

Секси танцьорки с изпънати  тела, настръхнали зърна, обезкосмени крака и силен грим. Танцуват. Гледат мръсно. Облечени като монахини. С ВИСЯЩИ КРЪСТОВЕ ПРЕД ВАГИНИТЕ СИ! Представяте ли си – виснал кръст пред вагината на полугола монахиня в 2 ч. през нощта?

Не мога да асимилирам какво видяха очите ми!

Това е гавра – жестока, нечовешка, не неморална, а ненормална гавра и не с религията, а с човещината. И в момента не говоря с гласа на религията, а с този на човек, който смята за човешко да уважаваш вярванията на другите, да уважаваш ценностите им…

И какво, скъпи хора, какво? Това ли ни е ценностната система? За този морал ли си говорим? С тази цел ли родителите пращат щерките да учат „вишо“ в „Софията“?

Кръст пред вагина – сигурно я освещава, знам ли?

Сигурно този, дето ще проникне в нея ще е благословен или какво? Може и някаква светена вода да сипват вместо водка, а? Знае ли човек!

Това, скъпи хора, е дъното!

Много  ми се иска да напиша коя е дискотеката, но тя няма нужда от допълнителна реклама, и без това е достатъчно посещавана.

Фетишите са си лични, дръжте си ги у дома, в частни клубове и партита, радвайте се на по чекия, но не ги правете обществена норма.

Защото, когато извратеното стане нормално, когато скандалното стане обикновено, а недопустимото стане най-логичното... значи сме загубили битката за читав живот. 


И тази за себе си.



Лина Райкова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар