Разбира се, че скандалът с изтеклите „Досиета Панама” е възмутителен, доколкото в него участват политици и публични личности.
От Аржентина до Исландия, през Саудитска Арабия, Русия, Украйна и Великобритания, чиито много богати хора заобикалят плащането на данъци.
Скандалното е, че всичко това е за сметка на хората в собствените им държави, които са все по-бедни, но трябва да плащат данъци. Възмутителното за мнозина в случая е най-вече алчността и глобалните мрежи, през които тези схеми се случват.
Но нека бъдем трезви и да не се преструваме, че сме ударени с мокър парцал. Колкото и да симулираме крайни емоции, не чуваме за тези схеми за първи път, че да сме толкова „скандализирани”. От години знаем как известни тенисисти и всякакви звезди имат гражданство в Монако и то не е свързано просто с това, че там се открива красива гледка. И дори да приближим фокуса по-локално, пак историята ще ни се стори някак позната – нека си спомним международното разследване на независими журналисти, което беше разкрило схемите на президента Плевнелиев в Кипър.
Покрай изригването на списъците, медиите не успяха да спазят етичните принципи, когато се разкрива една такава информация. Творчеството със снимки и рисунки на Путин, схемите, балончетата и графиките, замениха дълбоките анализи и критиката, а самият Путин дори не съществуваше в списъците. Припознат беше като „възможна” връзка, тъй като се е снимал с някои от руснаците в списъка. Възбуждащ елемент наистина. Не бащата на Камерън, не саудитският крал Абдула бин Абдул Азис, не Петро Порошенко, не някой футболист или актьор. Фактите бяха оставени настрана, за да се подчертае несъществуващата роля на Путин в тези документи. Неговата не-роля в тях.
„Досиетата Панама” са урок по просвещение: става дума за това как медийната логика премодифицира производството на новини. Също така и какво може да се обърка при подобни „откровения”, когато още на пръв поглед критичността освобождава място на едностранчивостта. Преврат на фактите в сензации и атрактивност.
Когато в неделя изтекоха пълните доклади на „Досиетата Панама” бяха ясни две неща: Първо, участващите медии имаха голям успех в състезанието за ексклузивни новини. И второ, беше ясно, че темата е изключително благодатна за всевъзможни заглавия и ще продължи да произвежда такива и през следващите няколко дни. Нека отбележим, че дори практиката на публикуване на разкритията е някак „структурирана”. Скъпата инвестиция за едно такова изследване трябва да обере своите плодове, а именно – много новини и милиони читатели по света. Когато вече всички съобщават за едно и също нещо, много е важно познанието да се процежда на малки дози. Като капки силно еспресо пред кофеиново зависим човек.
Един от редакторите на „Зюддойче Цайтунг” (вестникът, който пръв публикува новината за разкритията в „Досиетата Панама”) Щефан Пльохингер, в отговор на въпроса защо няма много американски имена в списъците казва: „Само изчакайте да видите какво ще се появи”, като по-късно обясни, че не го казва конкретно за САЩ, а че всички трябва да притаят дъх и да чакат следващата доза. Това е добър пример за „структурирането” на информацията и раздаването й на дози като храна за бедния, жаден за „скандал” и любопитки читател. Особено, ако захранването улучва така бленуваната история за Империята на злото – Русия.
Това е една чисто икономическа логика, която е свързана и с единството на властта по по определени позиции, което си е чист популизъм. Ето пример: не само британският „Гардиън”, а и много други престижни медии поставиха в центъра на материалите си руския президент Владимир Путин и предполагаемата му следа в списъците чрез странни стрелки и картинки, макар и името му да не присъства де факто там, а имената на хора, които той познавал. Важна директна следа, нека признаем! С неговото име обаче могат да се правят заглавия като например „Путин отново дърпа конците”, „Руснакът отново е най-лошият в света” и подобни. Което в случая е по-важно от фактологията.
Бившият британски дипломат Крейг Мъри коментира, че странното подчертаване на името на Путин си е директна „западна правителствена програма”. Един от аргументите му е, че фондацията, която е част от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) получава парите си от влиятелни и търсещи важно влияние донори. Мъри също допълва: „Медиите се съсредоточиха основно върху незападните личности в списъка. А какво щеше да стане, ако бяха направили проучване на Mossack Fonseca за всяка вписана компания в западните борси и всеки западен милионер, който може да бъде проследен? Това би било много по-интересно за мен, защото ми е ясно, че в Китай и Русия има много корумпирани и няма нужда да ми го казвате отново”. Освен, че произвежда новини от неновините, случаят с панамските списъци изглежда и със загадъчна насоченост.
„Гардиън” отвори ден по-късно темата за присъстващия в списъка баща на премиера Дейвид Камерън. В Германия медиите се обърнаха също на втория ден към германците, които бягат от укриване на данъци, подкрепени от банките и политиката. Както се вижда, в списъците няма много западни политици, това също е важна подробност за това каква е целта и посоката на „поетапното” спускане на пикантни новини от „Панамагейт”. Според някои експерти много от „черните” пари, които доскоро са били в Швейцария или на Бахамите, днес се кътат в Невада и Уайоминг. Въпросът кого обслужва цялата политически подкрепена система на „легално” укриване на данъци трябва да бъде поставен и по известния начин: Cui bono?
Обаче западни агенти и послушни на правителството журналисти да използват „Досиетата Панама” за атака е един вид замъгляване. Получава се разкриване на „тайни” чрез замъгляване. Циничността на излезлите документи не идва от това, от коя държава са укриващите се от данъци много богати хора, а че изобщо могат да правят това законно.
В интервю за „Россия сегодня” един от представителите на Уикилийкс Кристин Храфнсон коментира скандала с „Досиетата Панама”. Според него, освен, че тези документи трябва да бъдат достъпни в пълния си вид за всички, така че да няма манипулации, такива изследвания винаги трябва да бъдат гледани с подозрение, доколкото не е ясно кой ги финансира. Според него тази организация ICIJ и финансиращата я фондация нямат нищо общо с Уикилийкс. В Уикилийкс разсекретените документи винаги излизат на официалната страница в пълната си цялост и всеки има поглед към тях.
Храфнсон казва още, че не е съгласен с определението, че „Досиетата Панама” са „отворен подход към журналистиката”. Уикилийкс излязоха със становище, че според тях зад случая с панамските досиета стои Вашингтон. Според тях атаката е „произведена“ срещу Русия и президента Путин. В сряда разобличителната организация написа в социалната мрежа Туитър, че „Досиетата Панама“ са произведени от Проекта за разследване на корупцията и организирана престъпност (OCCRP), насочен срещу Русия и бившия Съветски съюз. Според Уикилийкс „атаката срещу Путин“ е финансирана от Американската агенция за международно развитие и американския милиардер Джордж Сорос.
В същото време, нека припомним колко критикувани са Уикилийкс, че публикуват „неправилна” информация за Държавния департамент и това, което той върши зад гърба на гражданите си. Именно „Гардиън” първи публикува информацията от Едуард Сноудън, но разбира се, прикри и много документи под натиска на британските служби. Джулиан Асанж стои все още затворен в еквадорското посолство в Лондон, защото ни показа какво има зад водещото се на закрити врата споразумение между САЩ и Европейския съюз TTIP.
И вместо само да се оплакваме, че медиите при капитализма се държат като медии, движени от интересите на върхушката за влияние и манипулация, трябва да се замислим по-скоро за режисираните „сензации”, които консумираме. В сърцевината е проблемът с разпределението на богатството и това, че най-богатите стотина имат повече от трите милиарда най-бедни взети заедно. Това е фактът, който трябва да ни тревожи повече и който трябва да ни накара да се замислим в каква система живеем. Осъзнавайки това, могат да бъдат търсени начини тази система да се промени.
Юлия Владимирова, A-specto.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар