На чий гроб тъй жално плачете, на чий паметник цветя носите и за чий ви е снимки да си правите.
Къде ходите, колко се застоявате, защо се държите уважително и кога се прибирате – не може сами да решавате, трябва да има вечерен исторически час, трябва да има някакви граници.
И може би трябва, но техните земемери са най-банални мръсници.
Предупредени сте – всичко се следи, всичко се записва, всичко се докладва и няма да ви се размине дори ходенето по гробищата за Бог да прости. Ако нещо с покойния не е съвсем наред исторически, истинските мръсници няма да ви оставят недоложени. Непременно ще информират властите и ще искат от тях най-малкото да бъдете съдени. А най-добре ще бъде да полежите в затвора – не за да им доставите мръсно удоволствие, а защото такъв е законът.
Те могат да простят и оправдаят, ако примати си завират гениталиите в устата на Левски и дори не се крият. Но не и някой да се снима в уважителна поза пред бюста на Тодор Живков. Сложете нещо и в неговата бронзова уста, натрийте го добре на устните му - иначе сте за затвора, иначе ще поругаете историята.
Онази единствена история, която мръсниците признават за чиста и свята, понеже сами са я писали с грант на шията.
И понеже някои периоди от историята не трябва да се повтарят, ако трябва, ще изровим и изгорим костите на другаря Живков. Ако трябва, ще взривим гроба му и ще претопим все още малкото му паметници. А то точно така трябва – една забита пръчка не трябва да остане, за да не напомня нищо за него и да не привлича поклонници. Които пък трябва да знаят, че за всяко кривване от правия идеологически път ще бъдат преследвани на всеки километър оттук до края на по принцип свръхлибералната демокрация.
Можем да перифразираме, че не всички антикомунисти са мръсници, но новите мръсници до един се представят за антикомунисти. Ще бъде вярно, но няма да е правилно, защото няма нищо идеологическо. Да бъдеш мръсник, не може да бъде обяснено с идеологии – то си е човещинка.
Времената се сменят, имената се променят, но манталитетът остава вечен – доноси да пиша, първа радост е за мене. Още повече че днес вече ги наричат сигнали, още повече че днес минава за обществено престижно да ги разпращаш. Колкото повече доноси произведеш, толкова повече се изчиства гражданската ти съвест. Колкото повече човекочаса бъдат изгубени в задължителната проверка дори на очевидно самоцелни наклепвания, толкова по-скоро ще бъде построено съвършеното гражданско общество.
Досега обаче не сте построили нищо друго освен съвършена лъжа – че завършените мръсници имат цвят и мирис, че могат да съществуват само в конкретно време и пространство, че са родени на Девети, а на Десети са изчезнали безследно. И даже кьораво копеле не са оставили, за да не се затрие генетичният им материал.
Защо го правите днес и какво ви принуждава - шантажират ли ви с неудобни снимки, изнудват ли ви с мръсни тайни, с грантове ли ви плащат, за да бъдете новите мръсници, които уж преследват старите.
Всичко може да бъде смекчаващо – и обстоятелствата, и личните причини, и дори човешката алчност. Но вие не сте мръсници, защото времето е такова. Вие сте мръсници, защото самите вие сте си такива. Защото сами сте си го търсили и сами сте си го намерили. Съвсем сами сте стигнали най-високата и непозната досега точка на кириакстефчовщината.
Знам какво е оправданието ви да бъдете мръсници, докато се заблуждавате, че така ви диктува чистата гражданска съвест. Знам, че за алиби използвате Закона, който прави безпредметни всички разсъждения за морала и освобождава от морални задръжки. Комунизмът е престъпление, а всички комунисти са престъпници и трябва да лежат в затвора и майната му в случая на човешките права (само в този случай), но трябва да ги разпитва лично Петър Ферещанов - любимият борец и помощник на Никола Гешев. Разбирате ли, точно такъв е законът и той трябва да се спазва – така че не ни обиждайте на мръсници, защото сме борци за правова държава.
А вместо доноси можеше да пишете заслужена политическа сатира. Защото носталгията по народната република се опитват да я присвоят същите, които първи дезертираха от нея. Опитват се да присвоят самия Първи, когото първи хвърлиха на кучетата - не беше достатъчно само да свалят Тодор Живков, трябваше и да го унижат. Днес смелостта им стига да си правят селфита пред паметника му, но не и да скалъпят две думи за реабилитацията му. Живков все още продължава да бъде табу и за него лошо или нищо. Снимка може, но нищо повече – пък те, носталгиците, сами ще направят връзката.
Това също е мръсотия, но друга марка, тясно партиен бранд. Докато вашата мръсотия е, така да се каже, общочовешка и затова пребъдва. За нея не са виновни нито комунистите, нито Държавна сигурност – и без тях можете да бъдете мръсници и да пишете хубави доноси. И никой не може да им попречи да бъдат такива, другарю Живков.
Носталгията по народната република се опитват да я присвоят същите, които първи дезертираха от нея
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар