Лято

Лято

10 юни 2016 г.

Две причини за възраждане на кинжалите

Забранете Че Гевара, за да го видите на всички бюстове
За да си антикомунист, добре е да не си комунист
 
 Забелязвате ли, че от 2-3 месеца борбата с комунизма у нас стана по-интензивна от борбата с тероризма? 

Вече не мога да включа екрана, без някой да громи престъпленията от времето на Тато. Чакайте бе, това приключи преди 26 години!

Тато отдавна го няма, но духът му явно още плаши децата. Примерите за новия лов на комунистически духове са десетки, но да вземем законопроекта за забрана на символите на комунизма, който бе внесен от група депутати от Реформаторския блок и присъединилия се към тях Методи Андреев.

В него се предвиждат страховити забрани и санкции. Например глоба до 2000 лева, вероятно за татуировка със сърп и чук на задника. Или за фанелка с Че Гевара. Я са го изгласували, я на другия ден цялата младеж е тръгнала с Че на гърдите, за задника не гарантирам.

Не ми е жал за фанелката с Че, но забраната да се изучава Маркс направо чупи тъпомера. Ако някой от тези талибани си направи труда да прочете “Държавата” на Платон, сигурно веднага ще забрани и древногръцкия философ, защото на фона на неговите идеи Сталин е скромен вегетарианец.

За да направи скомина на антикомунистите, БСП отиде да се поклони на Тодор Живков в Правец. Аз вече писах, че това е като легендата за Одисей или като притчата за блудния син. Едно време БКП се преименува на БСП именно за да няма нищо общо с Тато. Сега, щом си се прибра при Тато, не трябва ли да се нарече пак БКП?

Едно време аз не се записах в БСП, но и не си запалих книжката от БКП. В суматохата не успях да се ориентирам правилно. В Народното събрание заместник-председател откъм СДС беше Снежана Ботушарова, много симпатична жена. Колегите й от БСП обичаха да й поднасят старите си партийни книжки за подпис пред журналята. Била им до вчера партийна секретарка в юридическия факултет. Затова и аз си пазя книжката, знам на кого да я поднеса за подпис.

Изобщо тогава най-героичните червени се пребоядисаха сини, а половината СДС беше я от БКП, я от ДС. Я и от двете. Това явно попречи на антикомунизма да се разгърне с пълна мощ. След като изпусна да разцъфти преди 10 ноември, той закъсня и след това, остана недоразвит, нефелен и явно днес навлиза в критическата възраст.

Щом БСП направи хаджилъка в Правец, сдружението ДОМ даде ръководството на БСП на прокурора. Иначе нямаше как да чуем, че това сдружение съществува и че неговият председател е бившият седесар Иван Сотиров, който по изключение не е членувал в БКП.

Правилно!

За да си антикомунист, добре е да не си комунист.

Когато президентът Петър Стоянов говореше за лагерите и другите зулуми на комунизма, това звучеше от сърце. Но миналата седмица същата реч я дръпна в Белене президентът Плевнелиев. А той, както стана известно, е от нашето гузно котило. И дори бил тръгнал по бързата писта, но уви, 10 ноември го пратил по пейките в Германия.

Онзи ден един от сценаристите на Слави Трифонов скъсал портрета на президента. Какви са тези окултни ритуали?

Веднага да му залепят портрета!

Ние сме го избрали, нека го уважаваме. Който не го уважава, да си скъса своята снимка.

Меглена Кунева се въздържа от войнствен антикомунизъм, вероятно защото е възпитана жена, но може би и защото същинската й фамилия е Пръмова. Просто няма да й отива на прическата. Но на нейното място в парламента влезе сексимволът от ДСБ Борис Станимиров и веднага предложи закон, по силата на който престъпленията на комунизма да влязат в учебниците по история. ГЕРБ го отхвърли и ДСБ гневно изрови томахавката. После пак я зарови.

Да, ГЕРБ е дясна и прозападна партия, но е оглавявана от бивши комунисти, които не ровят из миналото. Такива народът си ги харесва, такива си ги избира. ДСБ са красиви и умни, но народът не ги избира. Без Кунева не биха влезли в парламента, а без ГЕРБ не биха помирисали властта. Изобщо положението им е диалектически противоположно, което ги кара често да изравят и пак да заравят томахавката.

Няма да напомням, че и бащата на ДСБ е някак женен за комунизма. Хората може би са забравили, но Иван Костов дойде на власт именно защото правеше впечатление на умерен политик.

Преди него в СДС вилнееха така наречените кинжали - върли антикомунисти, които все го караха на скандал и така докараха СДС до катастрофа на изборите през 1994 г. Костов не беше “кинжал” и затова докара СДС до победа на изборите през 1997 г. Така че пътят към победата и поражението е ясен на всички, с изключение на неокинжалите.

Но не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против да се знаят и изучават престъпленията на комунизма. Както и предшестващите престъпления. Истината трябва да се знае и от двете й страни, иначе си е чиста лъжа. Но синтезът на миналото у нас е невъзможен, защото ние сме праволинеен народ и любим еднопистовите истини.

Когато депутатът Станимиров внесе своето предложение, телевизионерът Милен Цветков го покани да спори по темата с бившия съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров, който дълги години беше председател на Съюза на комунистите. Станимиров си каза каквото имаше, след което Милен се обърна към Чакъров и започна да го ругае с въодушевление. Зададе му един обвинителен въпрос и го прекъсна на първата дума, за да му се накара още. Не знам дали Милен го съзнава, но в този спор победителят беше Чакъров, тъй като не успя да каже нищо.

Изобщо централните телевизии редовно канят Чакъров, когато търсят на кого да не дадат думата. Е, как ще го опровергаете, като не го оставяте да си каже аргументите? Така Чакъров винаги е морален победител.

Знам, че неокинжалите леко ще се възмутят от тази статия, но аз нали вече признах – грешен съм. И искам да се каже истината, няма смисъл нищо да се крие. Например интересува ме истината за този късен взрив на антикомунизма в политиката и в медиите. Защо баш сега? Нали минаха 26 години? Не е ли време да минем към следващия етап в развитието?

Според мен причините са две и ще ги кажа по най-простия начин.

1. В народа явно се засилва носталгията по времето на Тодор Живков. Десните сили се мобилизират, за да убият тази тенденция още в зародиш. Обаче истината е, че така само я засилват. Да бяха мислили, когато правеха реформите.

2. Тъй като народът е сърдит на елита, това се оправя чрез старата формула “разделяй и владей”. Като го разделиш на антикомунисти и комунисти и като ги насъскаш, те забравят да мислят за алчността на олигархията.

Грешката е, че тази тактика е изгодна за тези, които държат властта. А това не са заклетите антикомунисти. Те създават едно противопоставяне, което работи против самите тях.

Антикомунистите са прави, че в днешното управление преобладават все бивши видни комунисти и техните деца. Но много глупаво е да се очаква нещо друго. Елитът винаги и навсякъде се формира от хората, които имат пари, връзки и влияние. И това са все хората от предишния елит. Ако не стане кървава революция или вражеско нашествие, елитът винаги се самопопълва и самовъзпроизвежда. Така че това ще продължи още 1000 години, точно както е било и с европейските аристокрации до момента, в който народът е започнал да ги попълва отдолу - чрез мажоритарни избори.

После елитът измислил пропорционалния вот и резето пак хлопнало.

Така че, ако искате да излезете от капана на миналото, спрете да се ровите надолу из неговите кости. Има едно просто и ясно решение и то се нарича мажоритарни избори.




Валери Найденов, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар