Ще каже ли България скоро "довиждане" на ЕС?

Европейският съюз е разклатен от толкова много проблеми, че в следващите месеци и години ще се превърне в нещо съвсем различно
 
Точно три години след избирането на Пеевски за шеф на ДАНС България е изправена пред нова, и то доста сериозна, криза. 

Този път тя не идва от конкретната глупост на няколко десетки човека - заради нещо, което сме направили, а заради всичко, което не сме свършили през последните години.

Три години след масовите протести срещу мафията, която (беш)е превзела държавата, България е същата. Опитите да се промени радикално съдебната система - да се върне усещането за справедливост, се провалиха. Няма нито един наказан корумпиран политик. 

Мутрите пребиват хора по улиците, враждуващи банди се стрелят между почиващите по морето, въоръжените грабежи се увеличават. Ключови за бизнеса и икономиката регулатори като КЗК и КФН продължават да са под политически контрол и по всичко личи, че ще останат. Държавните поръчки се раздават по същия начин както преди.

Държавата в момента се управлява от коалиция между егото на Бойко Борисов, странните приумици на "националистите" от Патриотичния фронт, разглобилия се до личните интереси на няколко човека от Реформаторски блок и задоволяването на също съмнителните желания на други случайно попаднали в голямата политика "лица".

Този политически и държавен разпад не можеше да дойде в по-неподходящ момент. Европейският съюз е разклатен от толкова много проблеми, че в следващите месеци и години ще се превърне в нещо съвсем различно. Независимо какво се случи на референдума във Великобритания, противоречията вътре в ЕС са толкова големи, че в най-добрия сценарий той ще се раздели на две - ядро и периферия. В ядрото ще останат част от силните западноевропейски държави и тези от Източна Европа, които през последните години направиха смели и дълбоки реформи. В периферията ще останат друга част от богатите западноевропейски държави и тези от новите членки, които не успяха да се променят. Сред тях със сигурност ще е и България.

Ние ще бъдем там не защото имаме принципни противоречия с Брюксел и смятаме, че се оправяме по-добре сами, както например Великобритания или Дания. Не, България ще бъде оставена извън клуба на първокласните държави просто защото не й е там мястото. И това ще е напълно заслужено. Приемането ни в ЕС още от самото начало беше компромис - доверие в аванс, че ще се развиваме в правилната посока. Вместо продължаване на реформите обаче българските политици отвориха широко уста под кранчето на еврофондовете и започнаха да предлагат все по-неубедителни имитации на промени. Сега ще плащаме цената за всичко това. Периферията на ЕС означава, че България по-лесно ще може да бъде определена като рискова и безперспективна. Тя ще бъде по-малко привлекателна за чужди инвестиции. Ще си останем бедни.

Оставането в периферията на ЕС не е единствената лоша новина. Днес повече от всякога през последните години България има нужда от политическо лидерство, което да намери верния път между кризите в Европа от запад, агресивната Русия от изток и авторитарната Турция от юг.

Да сте чули някой да говори за това?

Capital.bg