Удвояване на площите с лавандула за период от само пет години, световно лидерство на България в производството на етерично масло от тази култура, високо търсене, атрактивни цени и щедри субсидии.
Така изглеждаше бизнес нишата на лавандулата само допреди година. Днес обаче и реколтата, и пазарът показват, че лилавата еуфория върви към своя край и прогнозите за него се сбъдват с пълна сила. Кампанията при маслото от лавандула през 2016 г. беше белязана от рекордно производство, което логично удари и по цените. Освен това качествата на продукцията са твърде разнородни, като една голяма част от добивите са с много влошени показатели. От друга страна, търсенето на лавандуловото масло от България дори на по-ниски стойности едва ли ще направи гигантски скок предвид факта, че и сега по складовете на някои производители залежават непродадени от миналогодишната кампания количества.
Избухването на лавандулата
Плавното нарастване на площите с лавандула в страната е процес, които протича от 2010 г. насам. Причините за него за две. От една страна стояха високото световно търсене и бурният ръст на цените, който дойде след слаби реколти в традиционните държави производители Франция и Китай.
От друга страна, интересът към отглеждане на културата в България се засили и поради факта, че лавандулата е сравнително лесно откъм грижи растение, за което освен това се получават и субсидии. Например през 2015 г. по линия на директните плащания за декар и прибавените към тях зелено и преразпределително плащане, подпомагането за производителите на лавандула е можело да достигне до 44.2 лв./дка Ако насажденията са били биологични, към това се добавят допълнителни 80 лв./дка.
Освен това фермерите могат да усвояват средства и по някои от мерките на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за да правят инвестиции или да увеличават икономическия обем на стопанствата си. Всички тези стимули имат пряко отношение към свръхпроизводството, но и към разширяването на географския периметър, в който се отглежда културата и експанзията й към нетрадиционни за нея райони като Добруджа. Тези тенденции обаче водят до спорни ефекти.
"Не расте интересът към отглеждане на лавандула, а към това да се усвояват европейски субсидии, защото лавандулата подлежи на добро финансиране. Такъв бум не се случва за първи път, а е с цикличност от шест-седем години. И всеки път се повтаря едно и също. Създават се много насаждения, но хората, които ги правят, са крайно неподготвени да ги гледат", казва Пламен Сираков, собственик и управител на преработвателната "Етерикс ойлс".
Неговото мнение частично споделя и Пламен Николов, генерален директор на дестилерията "Есетере България", която е дъщерна фирма на американската компания за козметични продукти doTerra.
"Когато една култура стане на мода, производителите буквално прекаляват в стремежа си да увеличат насажденията с някаква надежда за печалба. Има безброй много примери, преди е бил чесънът, после кориандърът, а сега напоследък дори не е лавандулата, а маточината. Отделно в България има и един такъв синдром, че фермерите масово започват да отглеждат нещо, без да го познават. При лавандулата често се случва производителите да жънат много рано, а в нея, както казваме, се влиза, когато излязат пчелите. Обикновено хората се доверяват на стадния комплекс и когато един е започнал да жъне, всички го следват. От това ранно събиране пада и качеството. Тук виждаме нашето място като коригиращ фактор да покажем на производителите, че усилията на полето имат пряк ефект и към показателите на произведеното масло от лавандула, и към банковите им сметки", обяснява Николов.
Година на приземяване
Изкривените стимули за влизането в бизнеса с лавандула доведоха не само до поредна година с рекордна реколта заради новосъздадените в страната насаждения, но и извадиха на преден план проблемите с качествата на произвежданото масло. По данни на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика тази година в България ще бъде произведено количество дори по-голямо от миналогодишните 200 тона, при спад в средни добиви заради студената и дъждовна пролет. Според някои оценки на преработватели е възможно добитото масло от лавандула да достигне до 250 тона. Това свръхпроизводство обаче не среща ответно търсене на международните пазари.
"В момента няма недостиг на лавандулово масло на пазара, а има и непродадено количество от миналата година, което не е напуснало страната и не е било усвоено от парфюмерийната и козметичната индустрия в България. Отделно от това продуктът масово е с влошени качества, което се дължи по-скоро на метеорологични условия, но и на недобре полаганата грижа за растенията", казва Константин Георгиев, директор на местната фабрика на френската парфюмерийна компания Robertet - "Робертет България".
Пренасищането на пазара логично води и до намаление в цените, което е с около 40-60% на годишна база. "Сега изкупните цени варират в твърде широки граници и не бих се ангажирал да ги коментирам, но при всички положения в кампанията личи един низходящ тренд. Ако миналата година литър конвенционално масло се продаваше средно за 80 евро, а един литър биомасло за 90 евро, то тази година вероятно цените ще са надолу до 60-65 евро", казва Николай Ненков, собственик на производствената компания за етерични масла "Бул фито ойлс" и търговската "Гален–Н". "Бул фито ойлс" отглежда около 300 дка насаждения с лавандула и няма планове за увеличение на тези площи. "Въпреки потенциала на страната в производството на етерични култури сривът при лавандулата вече се усеща", категоричен е Ненков.
Производителите очакват през тази година големи количества етерично масло от лавандула да останат без пазар. Сигнали за това идват и от парфюмерийните и козметични компании в Европа, част от които също имат резерви от неизползваната през 2015 г. суровина. Тези, които нямат такива запаси, пък не показват признаци за повишение на търсенето.
Според оценки на Пламен Сираков от "Етерикс ойлс" около 40% от тазгодишния добив на масло, който не е с добри показатели, ще залежи по складовете в България. "Тези, които произвеждат висококачествена продукция, а това са хората, които имат познание за почвите, културата и сортовете, ще могат да си задържат цените и да си намерят пазари. Останалите според мен просто ще се откажат да се занимават с този бизнес", смята той.
Като цяло мненията на преработватели, производители и агрономи съвпадат в това. Ако досега не е имало разделителна линия и допреди няколко години пазарът не е търсил качество на суровината, то оттук нататък ще има диференциране между продуктите. Голямо отношение към качеството имат и сортовете, като тепърва производителите, които решат да останат в нишата, ще подхождат с по-голямо внимание към тях.
Икономика на лилавото
В дългосрочен план трусовете, през които минава секторът сега, може и да окажат оздравяващ ефект върху него. Към момента голяма част от стопанствата, които отглеждат лавандула, действително го правят между другото и полупрофесионално. "Това е семеен бизнес, а средният размер на едно стопанство с лавандула в Североизточна България е около 20-50 дка. Това не е оптимално за икономическата му ефективност. Стопанствата, които имат потенциал да осигуряват приличен доход на собствениците си като единствена тяхна дейност са от поне 100 дка", коментира за "Капитал" представител на сектора.
Турбуленциите с цените и липсата на пазар през тази година вероятно ще задържат в нишата именно тези производители, които разбират какво правят и постигат търсеното от индустрията качество.
От другата страна, в бизнеса стоят преработвателите. Засега те не изглеждат разтърсени от кризата с ниските цени, защото в по-голямата си част произвеждат маслото за собствени нужди, или за нуждите на своите чуждестранни компании майки и търговски партньори. Тоест те могат да издърпат от пазара и да насочат към износ това количество, което търси той.
А що се отнася до експорта на масло от лавандула, той нарастваше с големи темпове в последните години. През 2015 г. неговата стойност дори надхвърли 20 млн. лв. (виж графиката). Този успех, уви, едва ли ще бъде повторен. Според данни на НСИ износът за първите пет месеца на 2016 г. е 6 млн. лв., което е удвоен резултат спрямо същия период на предходната година при близо четворно нарастване на изнесените количества, което е още един показател за това, че търговията е ставала на по-ниски цени. Основните пазари за лавандуловото масло продължават да са Франция, САЩ и Германия.
Новият хит - маточината
Докато лавандулата отстъпва в пазарните си позиции, други етерични култури стават доста по-перспективни за отглеждане. Такава сега е маточината. Според преработвателите има международен глад за етеричното масло от тази култура, а цените, на които се изкупува килограм от него, са 2000-3000 евро. За разлика от лавандулата обаче маточината има нужда от по-големи и специфични грижи, както и от поливане. Добивите на масло от декар са ниски и варират между 200 и 700 грама.
"В България и това производство е поставено пред предизвикателства. Сортовете много се бъркат, най-вече с тези, които се отглеждат за чай. Има какво още да се учи там, но очакванията ни са много сериозни и вече сключваме договори с производители за отглеждане на културата, като това ще става под наш агротехнически контрол", казва директорът на "Есетере България" Пламен Николов.
Дестилериите са и активни купувачи на масло от маточина, за разлика от лавандулата, където производителят често сам трябва да се погрижи за търговската реализация. Единственият недостатък е, че технологията за производство на масло от маточина зацапва инсталациите на преработвателите и поради тази причина някои от тях не се занимават с добиването му. През 2015 г. площите с маточина са били 304 ха, което е с около 50 ха повече спрямо предходната година. Очакванията са, че през 2016 г. те са нараснали още.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар