Зима

Зима

24 август 2016 г.

Новите роби на Европа

Дали ще робуваме в Италия, Англия или Германия, ние все ще сме си бели роби. Поробени по рождение...
 
Не сме новите варвари. Новите роби сме. Новите роби на Европа. 

Робите, които берат ягодите на англичаните и пощят лалетата на холандците. Това сме ние. Евтина работна ръка. Прекарваме кабели. Зидаме. Мажем. И се радваме, че получаваме пари за това. Пращаме на близките си. На другите роби. На тези, които робуват заради това, че не знаят правата си. Не знаят какво заслужават. Не ценят труда си. Ценят хляба, но не и парите, с които го купуват. 

В чужбина сме роби, но се култивираме. Ставаме европейци. Получаваме повече, отколкото получаваме в България. Гледаме старите бабички в Испания. Слугуваме на фалиралите гърци. Боготворим цинцарите, защото видиш ли, те знаят как да живеят. Дори с по-малко пари, пак имат повече от нас. Шием дрехите им на ишлеме. Бодем пръстите си и се кръстим, за да вземем заплата. 

Ние сме и робите на Германия. Ходим да им купуваме старите коли. Работим за без пари. Но работим в Германия. Там е друг свят. Ние сме роби, но роби, които могат да си вземат жилище на изплащане и да го изплащат, без да робуват на ипотечния кредит, докато могат да дишат. Плащат го с десет пъти по-ниска лихва и дори не го усещат. И те са роби, но роби на Европа, а не роби в Европа. 

Робуваме и се радваме, че имаме владетел. Коловозите са важни за нас. Ние можем да вървим само по отъпканото. Отъпканото от другите роби. От бащите ни, бабите и дядовците ни. Те са робували на една система, ние робуваме на друга. Пращаме децата си като роби в Европа. Да учат и да работят. Да работят, за да могат да учат. 

Ние робуваме на нашите си деспоти, за да можем да пращаме пари на същите тези деца, за да ги превърнем в роби на Европа. Роби, които ще работят за чуждо благо, но поне ще получават пари за робството си. Може би най-добрите ще заработят в някоя банка или голяма компания. 

Другите обаче ще станат професионални роби. С добре говоримия си език ще гледат изкуфели бабички и пеленачета. Ще са домашни помощници. Ще сме афроамериканци, но албиноси. Бели роби, които робуват на колонизатори. На бели колонизатори, които не искат да са в една общност с нас, но искат да ни експлоатират. 

Дали ще робуваме в Италия, Англия или Германия, ние все ще сме си бели роби. Поробени по рождение. Без изглед да се спасят. Винаги ще робуваме на система, на държава, на нация, на предразсъдъци. 

И това ще е така, докато сами не се осъзнаем. Докато сами не започнем да ценим труда, уменията и знанията си. Докато се борим за единия залък, все ще сме си роби на този същия залък. 

Роби на насъщния. Роби на сметките. Роби на банките. Роби на самите себе си.


Боян Димитров, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар